За да обобщим: дружества на „Лукойл“ предоставят на про-руски настроения Ахмед Доган земя при „преференциални“ условия, за да си вдигне там той луксозна лятна резиденция. Дали това е възмездна сделка за услуги към руските служби или за лобиране пред българските институции можем само да гадаем.
Монопол и недосегаемост
„Лукойл“неколкократно е била разследвана за злоупотреби в ЕС. През 2014 румънската прокуратура обвини местното ѝ поделение в злоупотреби и пране на пари, като внесе в съда иск срещу компанията за 1.8 милиарда Евро. През 2017 г. обаче делото беше прекратено.
В България компанията е на практика монополист и никой не я преследва за нищо. Доминацията ѝ се простира върху всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти. Основното нефтено пристанище на Лукойл край Росенец е на практика руски „анклав“, където няма представители на българските власти, включително и митнически служители, както установи разследване на Биволъ.
Компанията е единствен доставчик на горива за морските, речни кораби и самолетите по националните летища на България. Лукойл е основният, а практически и единствен доставчик на горива за всички институции и служби, включително полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, които също предлагат неин продукт. Законодателството у нас изисква акцизните стоки да се съхраняват в данъчни складове, които са лицензирани. През 2011, българското Министерство на Финансите обяви, че Лукойл пряко контролира 80% от данъчните складове за горива. Всъшност индиректно компанията контролира над 95% от тях.
Печалбите на „Лукойл“ от дейността му в България се изнасят изцяло извън страната. През 2017 г. от компанията изтъкнаха, че са платили над 32 милиарда данъци, акцизи и т.н. Впечатление прави, че за цялото това време са платили едва 151 милиона данък печалба, според официалните данни. Това означава, че от „Лукойл“ са работили почти благотворително за българския пазар.
Джеймс Уорлик и Валентин Златев
Поради липсата на ефективни инструменти за контрол, държавата няма яснота колко е внесеният от „Лукойл“нефт, колко е износът на горива, колко се продава на вътрешния пазар и за колко от това се плащат данъци. Съществува хипотеза, че не се начисляват всички дължими ДДС и акцизи, които съставляват огромната част от крайната цена на горивата. Това на практика означава, че „Лукойл“ в България е държава в държавата, която се „дотира“ от българските граждани, фирмите, и правителството.
Единствените опити да се наруши този изключителен данъчен комфорт на „Лукойл“ бяха направени от покойния шеф на митниците Ваньо Танов, който за кратко отне лиценза на компанията заради неспазване на задължението да монтира измервателни уреди за горивата. Парадоксално, усилието на държавата да въведе ред беше парирано от… американския посланик Джеймс Уорлик, който направи нарочна публична визита в рафинерията и се изказа много благопожелателно за нейната работа.
След тази дипломатическа интервенция темата за измервателните уреди в “Лукойл” заглъхна. Посланик Джеймс Уорлик приключи мандата си в България, а през 2016 г. напусна Държавния департамент и започна работа в руската адвокатска кантора “Егоров, Пугинский, Афанасиев и партньори”, основана от състудент на Владимир Путин.
Това изследване беше реализирано от „Репортери на терен“, програма на Фондация „Робърт Бош“, организирана съвместно с медийната неправителствена организация N-ost.
This research was enabled by “Reporters in the field”, a program by Robert Bosch Foundation hosted together with the media NGO N-ost.
