Когато водата е ограничен ресурс, логично е тя да се пести. Това е известно от опит на жителите на Перник, които от седмица имат достъп до течаща вода не повече от 10 часа в денонощие. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обаче не е приложило този подход, когато е определяло колко вода на месец да се използва от язовир „Студена“, който осигурява питейно-битовото водоснабдяване на десетки хиляди домакинства.
МОСВ е утвърдило приблизително едно и също количество вода, което да се използва за питейно-битово и за промишлено водоснабдяване, когато язовир „Студена“ е бил пълен на 83,7% през юли 2018 г. и когато степента му на запълване е била едва 24,6% през октомври 2019 г. Т.е. без значение колко вода има, използването и за индустрията продължава с пълна сила.
Това показват документи, които са подписани от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Те са публични, намират се на сайта на ресорното министерство и съдържат информация за управлението на водите. Публични са и графиците за използване на язовирите, отново утвърждавани с подписа на министър Димов.
Така през юни 2018 г. 2,28 млн. куб. м вода са източени от язовира, в който е имало 20,5 млн. куб. м вода, от които полезен обем – 18,1 млн. куб. м. През октомври при наличен обем в началото на месеца 8,43 млн. куб м, от които полезен – 6 млн., отново е разрешено да се използват 2,32 млн. куб. м.
Това значи, че в МОСВ са знаели за бързо намаляващото количество вода в язовир „Студена“, но не са предприели мерки, за да предотвратят кризата, от която потърпевши са жителите на Перник, Батановци и девет села в областта, които са на воден режим от 18 ноември.
Кога е трябвало да се вдигне тревога
От месечните отчети за състоянието на комплексните и значими язовири се разбира, че язовир „Студена“ е бил пълен последно през лятото на 2018 г. През юни степента му на напълване е 83,7%, през юли – 82%. След това обаче нивото му започва да спада, докато достигне 50,4% през декември 2018 г. Т.е. в министерството са наясно от повече от година накъде върви Перник.
„Още към края на 2018 г. в МОСВ трябва да е светнала оранжева лампа. МОСВ получава ежедневна информация за състоянието на язовира, до която гражданите нямат достъп. Тя е служебна. То получава оценката и прогнозата на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) за очаквания приток и валежите“, обясни пред Свободна Европа Асен Личев, хидролог и бивш директор на дирекция „Управление на водите“ в МОСВ.
По думите му когато степента на напълване на язовира е 50,4%, това е под 50% от използваемия му обем и според него не бива да се допуска нивото на язовир за питейно водоснабдяване да пада толкова ниско.
Водата намалява, потреблението остава същото
Министърът на околната среда и водите, който по закон утвърждава графиците за използване на язовирите обаче продължава да утвърждава еднакво водовземане от язовира, въпреки бързо спадащото му ниво.
През юни 2018 г. одобреното количество е 2,28 млн. куб. м, като от тях 1,65 млн. отиват за жителите на Перник и околните населени места, 160 хил. куб. м са за „Стомана индъстри“, 80 хил. за „Топлофикация Перник“ и 410 хил. за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира.
Това количество се запазва постоянно с вариации в рамките на 200 хил. куб. м, включително до октомври тази година, когато е 2,32 млн. куб. м. Прави впечатление, че количеството вода за промишлено водоснабдяване остава не по-малко от предходните месеци. В края на октомври в язовира има 6,4 млн. куб. м вода, включително т. нар. мъртъв обем или санитарен минимум, който за „Студена“ е 2 млн. куб. м. През ноември е обявен режим на водоснабдяването.
На въпрос на Свободна Европа кога е станало ясно, че намаляващото ниво на язовира е проблем, и какви мерки са взети, от МОСВ отговориха, че „чрез месечния график за месец ноември, Министерство на околната среда и водите предприе действия за ограничаване на водите за промишлени цели“, но не съобщиха за мерки, предприемани преди това.
Ограничение в разрешеното за използване количество вода има чак през ноември – утвърдени са общо 1,46 млн. куб. м., от които 1 млн. за питейно-битово водоснабдяване, 130 хил. за „Стомана Индъстри“, 73 хил. за „Топлофикация Перник“ и 260 хил. куб. м за минимално допустим отток в реката след язовира. По думите на Асен Личев това значи на практика, че МОСВ е наложило режим на водовземането.
„Когато водовземането е ограничено до 1,4 млн. куб м, това означава, че министърът на околната среда се е наел да въведе режим на водата. И той го въвежда с определянето на този лимит.“
По думите на Личев ВиК – Перник и общината не биха имали основание да въвеждат лимити, след като този, който управлява състоянието на язовира – министъра на околната среда – не е въвел ограничения във водовземането.
Спряна ли е водата за промишлени цели
От ведомството отговориха също, че заради малкия приток към „Студена“ от началото на 2019 г. ВЕЦ „Студена“, който се намира на язовира, е преработвал единствено използваните за питейно и промишлено водоснабдяване води. „През 2019 г. (включително до месец октомври), с цел недопускане ограничаване на питейно-битовото водоснабдяване на населението, чрез месечния график за използване на водите от язовир „Студена“, приоритетно в пълен размер са удовлетворявани заявките на ВиК Перник“, пишеше още в отговорите на министерството.
В графиците не е посочено какви количества вода са поискали предприятията и няма как да се направи заключение дали заявките им са удовлетворени в пълен обем. От документите се разбира обаче, че количествата вода за промишлено водоснабдяване на предприятието „Стомана Индъстри“ и на „Топлофикация Перник“ остават постоянни спрямо предходните месеци и не са намалени, когато е станало ясно, че нивото на язовира е ниско.
Графикът за ноември е изменен два пъти след първоначалното си утвърждаване – на 7 ноември, когато максималното разрешено количество на използваната вода е променено на 1,23 млн. куб м, и втори път на 19 ноември, когато според отговорите на МОСВ „е преустановено водовземането за други цели, различни от питейно водоснабдяване.“
-
Елица Симеонова
Елица Симеонова е журналист в Свободна Европа. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. „Сега“, след това e репортер в Клуб Z.
