Моят прочит на процесите напоследък и ангажирането на някои иначе мислещи и разумни хора към Партията на властта, е следният:
У нас върви процес на прегрупиране (политическо и ментално) към разделение не по принципи и позиции, убеждения и ценности, а към разделение За и Против Статуквото. Вече бяха направени редица опити да се промени или отслаби Статуквото, но те всичките завършиха с неуспех. Това кара мнозина да се прехвърлят от страната на Статуквото. Те си казват – тези ще са още дълго, по-спокойно и печелившо е да минем към тях.
Така бе и при соца. Което в една или друга степен му позволи да пусне дълбоки корени в обществото. Защото ако първото поколение се прилепва към редиците на Партията на властта по принуда, казвайки го, че го прави заради оцеляването (но прилепването е не само по принуда, а и по изгода), то второто поколение, духовните деца на първите прилепили се, вече си е намерило различен спектър от оправдание, за да не се и замисля даже дали е морално, честно, вярно, правилно и точно да са там, където са. Проблемът настъпва в третото поколение, което разбира, че прилепването на първото и живуркането на второто са всъщност сделка, при която Партията на властта е получила много повече, отколкото реално им е дала, т.е. че има употреба и даже злоупотреба с прилепилите се, защото дори при соца печелят малцина, а губят много повече.
Сега едва ли ще се стигне чак до третото поколение.
Първо, нещата са много по-динамични и бързо менящи се – в глобален, континентален, регионален и национален план.
Второ, сегашната Партия на властта няма ценности, няма идеология, няма принципи, няма възгледи, които да бъдат използвани за фасада и да вдъхват мирална увереност, че в името ня тях е всичко, а не на ползата и келепира.
Освен това, трето, Партията на властта привърза в конюшнята на държавата четирите конника на българския апокалипсис – некомпетентността, некадърността, глупостта и простотията, които не позволяват изобщо намирането на някакво ценностно оправдение защо да си с нея, освен именно изгодата и келепира.
И накрая, но не последно по значение, е четвъртото – Партията на властта няма корени в обществото, няма общностни и семейни биографии, тя има само гръбнак – администрацията. А корените дават на Партията на властта много – и хора, и сила, докато Партията на властта трябва да дава на гръбнака си нови възможности за корупция и уреждане, като трябва да го прави дори тогава, когато си дава сметка, че така повече не може да продължава, че има необходимост от промени. Т.е. не е ясно доколко като при ловеца и мечката, Партията на властта държи административния си гръбнак и доколко той държи нея.
Ситуацията днес наподобява донякъде началото на Прехода с финансовите пирамиди.
Тогава първите в пирамидата, първите присъединили се към нея, удариха джакпота, станаха милионери, вторите все нещо получиха и те бе достатъчно да са на плюс, третите получиха нещо необходимо, за да не съжаляват – трохите. А четвъртите присъединили се последни, които бяха огромното мнозинство, загубиха много, твърде много, направо всичко и дори още повече от всичко.
Ние днес като че ли сме на фазата на масовото прилепване към Статуквото (и към Партията на властта като негов обслужващ персонал и поддържащ инструмент) – на фазата на четвъртите, прилепили се. Те несъмнено ще загубят много, твърде много, направо всичко и дори още повече от всичко.
Трагедията ни е, че заедно с тях и заради тях ще загубим и ние, останалите.
Ние вече загубихме немалко – десет години от настоящето на България. И поне 30 години от нейното бъдеще.
Николай Слатински
