Стоян Тончев
Крайно наложително е българинът да се събуди докато е време. В противен случай ще бъде принуден да заспи завинаги! Статуквото не се интересува от гражданския глас и от мнението на олицетворяващия единството на нацията – Президента на България. Това каза пред Фрог нюз журналистът Стоян Тончев. Ето какво още обясни той във връзка с опита за неговото убийство и последващото разследване.
– Стоян, докъде стигна съдебната сага за хората, които стоят зад опита за убийство срещу теб?
– Стигна до там, че Бургаският окръжен съд не насрочва заседание по протеста на прокуратурата и аз имам обезпокояващо предположение защо това се случва. На 15 януари Районна прокуратура – Поморие протестира присъдата на Районен съд – Поморие, с която подсъдимите Мартин Душев и Веселин Кръстев са признати за невиновни по повдигнатите обвинения. Утре е 15 ноември и се навършват 10 месеца, откакто по това дело няма движение, няма насрочено заседание.
Това е много притеснително! Защото при по-бързото приключване на този съдебен процес, особено ако е с потвърждаване на оправдателните присъди, означава, че МВР и прокуратура трябва да започнат ново разследване за покушението над мен на 14 януари 2016 година. Това ще даде ясен знак на обществото, че до този момент, умишлено или не, са работили в погрешна посока и не се е целяло откриването и изправянето пред съд на истинските извършители и поръчители. Съвсем друг въпрос е кой, освен мен, има интерес от ново разследване и кой се страхува и прави всичко възможно това да не се случи, както и настоящият процес да се протака във времето. Отговорът е повече от ясен – хората, които стоят зад това покушение.
Бургаският окръжен съд дължи обяснение пред обществото за това 10-месечно забавяне. Цялото ми уважение към Българският съд, както и към Прокуратурата на Република България, но репутацията на институциите зависи от лицата, които ги представляват – съдиите и прокурорите. Да се замислят над това и да не се учудват, че доверието към тях се измерва с някакви си смешни под 10% одобрение, което нееднозначно крещи за липса на вяра на гражданите в съдебната власт. Може би това е и причината изпратените пари на българските емигранти към родните им в България, да са в повече от направените чуждестранни инвестиции за 2018 година. Кой луд ще си даде парите, за да гради бизнес в България, когато тук могат по законен начин, чрез съд и прокуратура, да ги отнемат? Примерите затова са много. От друга страна това е индикация, че броят на емигриращите нараства. Иначе изпълнителната власт се хвали с ниски нива на безработица в България, но не отчита причините за това, а те са – емиграция и висока смъртност – демографски колапс.
– Хората на подсъдимата скамейка ли са извършителите на зверския побой?
– За мен не са те. Видно е, че и за съда не са. Имат оправдателни присъди.
Имаше второ досъдебно производство, по което бяха дадени свидетелски показания, в които се посочват други извършители с имената им, както и конкретни факти обстоятелства, които сочат към тях. Това досъдебно производство беше прекратено от прокуратурата, а именно то е ключът към разплитането на казуса.
– Полицията и прокуратурта успя ли да стигне до поръчителите?
– Полицията и прокуратурата никога не са работили в тази посока. Те дори не искат да открият истинските преки физически извършители на зверския акт, защото ще се стигне до поръчителите, които са овластени политически лица.
В предварителния обвинителен акт, който бе цитиран на брифинг на прокуратурата през 2016 година, се посочваше, че престъплението над мен е извършено по хулигански подбуди. Това е ясна индикация, че разследването трябва да спре до физическите извършители при всички случаи. Тогава през медиите обясних, че за покушението над мен има умисъл, предварителна подготовка, цел. Най-малко – кой би си сложил маска на главата, за да ме нападне, ако не знае какво ще прави и се касае за нещо спонтанно, каквито са „хулиганските подбуди“. В моя случай има следене, има подготовка, има мотив и поръчка. След моите медийни участия „хулиганските подбуди“ изчезнаха от обвинителния акт. Но продължава да стои „средна телесна повреда“. А след ударите, които са ми нанесени, само и единствено в главата, се касае за опит за убийство – независимо дали умисълът може да не е пряк. Ясно е, че след нанасянето на толкова тежки удари, само и единствено в главата, след които бях с разбита челюст, нос, кости около очите, в комоцио – се очаква, че може и да не оживея.
В шокова зала бръкнах през носа и саморъчно извадих огромна плазма съсирена кръв от главата си!
Има нещо много важно. С мен се свърза медицинско лице от шокова зала към спешното отделение в УМБАЛ-Бургас. Каза ми, че е било на смяна, когато са ме приели. Медицинско лице ми сподели, че е приемало много пребити, но това, което е видял при мен като състояние и наранявания, не е било бой за сплашване, а за убиване. Въпросното лице е готово да свидетелства пред съда.
Когато бях настанен в болницата в Бургас, лекуващият лекар каза пред мен и майка ми, че имам пукнатина в черепната кухина откъм носната стена на мозъка и влизането само на една бактерия може да ме убие. Нима и при тези обстоятелства няма опасност за живота и не се касае за опит за убийство?!
– Ти знаеш ли кои са извършителите и поръчители?
– Разбира се, че знам. Служители на МВР и прокурори също знаят.
– Виждаш ли се с тези хора и как реагират?
– Как могат да реагират едни лица, които живеят с мисълта, че са се измъкнали, но въпреки това се страхуват, защото виждат, че за мен този случай няма да приключи. Аз не спирам да се ровя, да говоря за това, да припомням, да търся справедливост…
Някои от тях реагират неадекватно. Други лицемерничат. Едно от лицата явно изобщо не е наясно, че знам за съпричастността му към деянието.
Всички лица са от Поморие и живеят в Поморие.
– Има ли международни организации, които следят този случай?
– Да! Това са Съвета на Европа, Държавния департамент на САЩ, Асоциацията на Европейските журналисти, European Centre for Press and Media Freedom, Commitette to Protect Journalists, Репортери без граници също, вероятно и други.
– Как смяташ, че ще приключи всичко това?
– Мога да кажа как искам да приключи, но да не навлизам в подробности.
Рано или късно истината винаги излиза на повърхността, а никой няма силата вечно да се ползва от властови протекции.
По един или друг начин, „чадъросването“ над стоящите зад покушението един ден ще падне.
– Побоят не те „превъзпита“. Защо след всичко, което ти се случи, продължаваш да си един от най-сериозните критици на статуквото?
– Хората като мен не трябва да се предават и не трябва да се отказват да търсят истината, да се борят за справедливост, за зачитане на законите, за медийна свобода, за пречупване на корупцията и за разплитане на политико-олигархичните-мафиотски обвързаности на трите власти, които в голяма степен са опитомили „четвъртата власт“ в България. Всички тези негативни явления у нас ни поставят на челни позиции в световните и европейските класации и статистики с отрицателен знак.
Хората като мен не трябва да се предават, а да се обединяват и да мотивират гражданското общество да ги последва, защото това е единственият път към промяна. Българинът трябва да спре да се страхува и да насочи погледа си към бъдещето, да не се интересува само от личния си временен материален и социален статус, а да поиска да живее в подредена държава, в която се чувства сигурен и защитен от закона и институциите.
България е най-бързо изчезващата нация в света. Това не е от добър живот, чист въздух, благоденствие и зачитане на върховенството на закона, а точно поради реципрочните негативни тенденции.
Видяхте какво направи днес ВСС с избора за главен прокурор! Статуквото не се интересува от гражданския глас и от мнението на олицетворяващия единството на нацията – Президента на България. Статуквото се интересува само и единствено от своето съхраняване и оцеляване във времето, а на народа гледа като на рая, която му осигурява властови инструменти за безнаказано престъпно обогатяване.
Крайно наложително е българинът да се събуди докато е време. В противен случай ще бъде принуден да заспи завинаги!
Въпросите зададе Катя Илиева
https://frognews.bg/inteviu/stoian-tonchev-balgarinat-sabudi-dokato-vreme-zaspi-zavinagi.html