Тя не изпуска шланга…
Имаме си изявени политици и управленци. Имаме олигарси, шампиони по математика и физика, неприлично забогатели партийци, социолози и политолози, конкуренти на слънчогледите и пр. Имаме магистрали, цехове за автомобилни кабели, нелегални фабрики за цигари и алкохол, IT-фирми, лъскави чалготеки, шоу формати, просяци и пенсионери по-бедни от просяци, организирана и неорганизирана престъпност, мафия и приватизационни фондове… Всичко си имаме, само свобода си нямаме, както казва Василий Гросман.
Тези дни отбелязваме 30 години от 10 ноември. Питаме: Какви, аджеба, щяха да бъдат много от героите на днешния ден, ако Берлинската стена не беше паднала? Например Бойко Борисов?
Премиерът Борисов щеше да е началник на столичната пожарна. Завършил е този факултет в Школата в Симеоново, щеше по тази линия да се развива. Става и за партиен секретар на пожарната, съдейки по отказа му да напусне БКП при деполитизирането на армията, милицията съда и прокуратурата през 1991 г. Мъжествен пожарникар, каратист, с дисертация в джоба. И щеше да живее само в Банкя, защото резиденцията в Бояна щеше да е заета от други. Някои можеше да засекат Борисов и около “Магурата”, където да преподава уроци на Влади Горанов, който щеше да прохожда в занаята как се печели на чужд гръб.
От Горанов щеше да излезе добър счетоводител в Долни Дъбник или Плевен, даге…
Президентът Румен Радев го виждаме като командващ на ВВС и дори началник на Генералния щаб. Второто обаче е малко вероятно, защото поста бе предимно за офицери от сухопътните войски, сиреч от кашимерията. Щеше да се хвали с диплома от Военно-въздушната академия „Гагарин“ в Монино, край Москва, а не от Военно-въздушния колеж „Максуел“ в САЩ. И щеше да е член на БКП, няма начин.
Цвета Караянчева, председател на Народното събрание – кой да повярва. Този късмет милата не го е дори сънувала. Цветето щеше да се занимава с шприц формите за пластмаса, които се произвеждат в предприятието в Кърджали, където е била машинен инженер. Щеше да тича в събота и неделя до родното Болярово за да прави туршии и компоти. В компанията щеше да е майстор на кючека и да ръси бисери. И сега го прави, но от най-високата трибуна. Например: Солисти търсят в операта, парламентът е добре сработен оркестър. Освен това смята, че Пекин е столица на Виетнам. На това някои казват „пекинска патица“…
Георги Марков, депутатът от ГЕРБ и лудият фен на Бойко Борисов и Виктор Орбан. Георги е правист. Щял е да бъде развиван по няколко линии. Истински началник обаче щеше да му е сегашният проф. Димитър Иванов, който тогава е бил началник на 6-ти отдел в Шесто управление на ДС. Марков щеше да докладва под псевдонима „Николай“ и да стане я декан, я ректор. Според заслугите.
Самият Димитър Иванов най-вероятно отдавна щеше да е министър на вътрешните работи, но Десети прекъсна неговия възход. Затова се ориентира към историята, Стефан Стамболов и стана професор в Библиотекарския. Също и издател на в. “Земя”.
Цецо Цветанов или Цецо „Асансьора“, както някои го кръстиха след аферата „Апартаменгейт“. Семпла работа е бил Цецо преди Десети, семпъл си остана и след това. Но съдбата е голям шегаджия – от сержант го направи вътрешен миистър и вице-премиер. Не е честно, ще кажете. И много опасно, ще допълним ние. Щото, нали, все пак трябва и някакви качества да има в багажа. Цецерон щеше да е учител по физическо или да записва кой влиза и излиза в сградата на “6-ти септември”, ако не беше дошла демокрацията. Специално за него тя долетя на крилете на Бате.
Ахмед Доган? Да помислим… Със сигурност сътрудничеството му със службите щеше да изиграе решаваща роля, каквато играе и сега, но по друг начин. Меди Доганов вече щеше да е полковник от Първо главно, но малцина щяха да знаят това. Щеше да е получил награди за заслугите си към НРБ и по линия на „възродителния процес“. Нямаше да създаде ДПС, но щеше да е стълб в първичната партийна организация. Агент „Сава“ щеше да получава две заплати и две пенсии – една от формалната си публична работа и друга – по линия на службите. А можеше турците да са го разкрили и да лежи в техен затвор. Вместо това, забогатя като крез и дърпа конците на управленията от години.
Стигаме до вълнуващата фигура на Делян Пеевски. На 10 ноември Делянчо е бил кръгличко и доста тежко за възрастта се 9-годишно момченце. Не се е увличал по спорта, а учението му е тежало много. Затова щеше да атакува пионерската и комсомолската организации. С майка като Ирена Кръстева успехът му е бил гарантиран. Тя щеше и тогава да стане шеф на Тотото, а той – щастлив печеливш на два-три джакпота. Вместо по линия на НДСВ и ДПС, щеше да израсне в БКП и ДС. Има талант за тази работа. Щеше да стане прекрасен партиен и стопански ръководител. Като гендиректор на Булгартабак или Кинтекс щеше да отговаря по линия на ДС за контрабандните канали на цигари, амфетамини, оръжие за диктаторски режими и пр. Но съдбата си знае работата: и сега отговаря и пак по същата линия. И тогава, както и сега, щеше да обича лудо Съветския съюз и да мрази гадните американци.
Менда Стоянова пък щеше да е обигран данъчен инспектор. Строга, но готова да помогне на изпаднал в беда алкохолен бос, да речем. Е, нямаше да е доктор хонорис кауза на Пловдивската музикална академия, но пък щеше да има пълния набор на соцноменклатурата: Лада/Волга, вила, два-три апартамента на различни имена и буркани с пачки, закопани в някой двор.
Андрей Райчев най-вероятно щеше да преследва кариера по комсомолска линия. Секретар на ЦК на ДКМС и дори първи секретар щеше да му приляга. После в апарата на ЦК на БКП, в отделите за идеологическа работа или култура, медии и анализи.
Корнелия Нинова, като отличничка от Гимназията за древни езици и култура и юридическия факултет на СУ, но пък момиче от село, щеше да тръгне от най-първото стъпало. Следовател, после прокурор и един ден… кой знае. Само че не е завършила школата в Симеонова като Иван Гешев…
И като споменахме Гешев… При него е ясно: Симеоновската школа, полицай, разследващ полицай, следовател… И така до пенсия, колкото и да е бил амбициозен. Защото соц, соц, но се искаха и други качества все пак. Не е като в условията на триумвират – летиш до луната с дизелова ракета. Сиреч от „Младост“ през Перник та до главен прокурор.
Г-н Цацаров, ах г-н Цацаров – не сме го забравили. И той, подобно на Нинова, има добра основа от училище и университета и след като стигна до шеф на Пловдивския съд, щеше да продължи нататък и нагоре. Пък и Пеевски като влиятелен партиен и стопански ръководител щеше да му помогне с каквото може…
Йорданка Фандъкова нямаше да е кмет на столицата, това е 100% сигурно. Но щеше да е добра учителка по руски (Здравствуйте, наша Татяна…), после директор, след което среден пенсионер. И нямаше да я измъчва мисълта какво да прави с Паметника на съветската армия, защото щеше да го обгрижва и да полага цветя на 9 май, 9 септември, 7 ноември, 3 март, 2 юни…
От СИК и ВИС можеше да излезе някой треньор по борба, но със сигурност повечето щяха да въртят търговия с дънки, кожухчета и златни пръстени от Турция. Което означава половината от тях да станат “уши” на службите, а другата половина – клиенти.
За лечение нямаше да доплащаме кеш, а да носим шоколадови бомбони, варени пилета и дамаджани. За пломба – 20 пресни яйца, за коронка – пуяк. На монтьора в сервиза – уиски, а за тройка в университета – свирка… Тарифите не са се променили много…
Ако не беше Десети ноември… Но беше и се случиха едни други неща, вместо очакваните. Повечето неприятни.
Фрог Нюз
https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/kakvi-shtiaha-badat-ako-beshe-10-noemvri.html
