Всички трябва да дадат всичко…
Опасността от поражение, след частичните, но болезнени загуби на Източния фронт в Русия, както и на останалите фронтове в Европа и Африка, принуждават Хитлер да вземе стратегическо решение за обявяване на тотална мобилизация. Целта е една единствена: укрепване властовите позиции на Вермахта, които почват да се разклащат.
В армията са призовани мъжете от 16 до 65 години и жените от 17 до 45 години. Въпреки новите попълнения нацисткия режим не се стабилизира, а недоверието на германците в голямата победа се засилва. Заговорите срещу фюрера се редуват един след друг, защото и обкръжението му вече вижда лудостта на идеята за световно господство. В тази ситуация Гьобелс засилва до крайност медийната пропаганда, за да заглуши зараждащото се недоволство. Започва и безогледна разправа с „вътрешни врагове“, т.е. срещу недоволните от нацистката политика. Според историци и анализатори 13 януари 1943 г., когато Хитлер обявява тоталната мобилизация, е повратен момент в съществуването на Третия райх – началото на края
(Тотална мобилизация е провеждана и в Съветския съюз. Тя започва на 26 юли 1942 г., а целта е да се попълнят армейските части, които са претърпели огромни човешки загуби.)
Манипулацията
Какво общо има нацизма с местните избори в демократична България през 2019 година? Има за съжаление. Например тоталната мобилизация на всички възможни ресурси в името на победата и запазването на властта на всяка цена. Гьобелсовото използване на определени медии да пропагандират в полза на една властваща идеология, както за натиск и очерняне на опонентите.
Същото става и днес. Няколко медии нарушават безпардонно забраната да се оповестяват данни от екзит пол в деня на изборите. Санкциите са от 2 хиляди до пет хиляди лева. Сума, която е смешна за тези, с които са се договорили да го направят. А го правят, защото това влияе на немалко хора. Когато виждат от сутринта, че един кандидат води с голяма преднина, някои избиратели се отказват да отидат да гласуват, колебаещите се демотивират. Накрая се оказва, че обявените резултати са умишлено раздувани, защото разликите са съвсем малки, но целта е постигната. И петте медии, които си позволиха да публикуват предварителни изборни резултати, са от контролираната „квота“ на Делян Пеевски. Вездесъщият Пеевски, който все е в сянка, но оттам продължава да влияе на живота на цялата страна. Според интересите на кръга, който представлява, удря ту опоненти на властта, ту самия премиер.
В битката за гласове участват и платени тролове, пропагандира се през Фейсбук и социалните мрежи. По-трудно е там, защото публиката е със среден и висок интелектуален статус и често различава фалшивата пропаганда от истинските аргументи. Но облъчването не спира и дори се засилва.
Тоталната мобилизация обхваща също активисти, целите структури на ГЕРБ – правят го и останалите партии, разбира се. Под знамената са свикани банкери, бизнесмени, хора с влияние от различни сектори, криминален контингент, футболни агитки (предимно ултрасите), цигански барони и търгаши на гласове, лидери на по-малки партии, изпаднали в зависимост по различни причини, МВР, прокуратура и въобще всички, които могат да помогнат за запазване на хегемонията. Всеки трябва да даде своя принос и всеки вероятно ще получи нещо срещу това. Такава е сделката обикновено.
Манипулациите са особено важен инструмент в такава ситуация. Прилагат се масово, но са особено важни в „боравенето“ с бюлетините и протоколите от изборните секции. Като се започне от писалките с изчезващ химикал и се мине през преправянето на протоколи. Само в столицата над 90 на сто от протоколите бяха сгрешени, признаха от ЦИК. Кой обаче ги поправя и кой упражнява контрол? Колко са невалидните бюлетини? И няма ли най-накрая да се каже колко са „мъртвите души“ в списъците и кога най-сетне държавата ще се справи с този проблем? Иска ли въобще? Как така се допуска „техническа грешка“ и се надписват 100 000 гласоподаватели повече на първи тур, което променя картината на избирателната активност. И това се съобщава като нещо дребно и незначително.
Абсурдно е също да се обявява, че избирателите са над 6 милиона, а цялото население на страната да е около 7 млн души. Милион и половина са жителите под 18 години, нали? Случайно или нарочно сгрешена аритметика?
Фирмата „Информационно обслужване“, която борави с данните и сметките от гласуването, е част от изпълнителната власт, бидейки в състава на Министерство на транспорта. Оттам ни уверяват, че има сигурна защита и няма как да се манипулират данни, но пък всеки средно интелигентен човек знае, че няма защита, която не може да бъде преодоляна, ако някой сериозно е решил да го направи. А съмнения, че това е най-лесно за тези, които познават софтуера, винаги съществуват. Основателни или не – те са факт, защото хората по принцип не вярват, че изборите са честни. Колкото и да се напряга „единственият математик“ проф. Михаил Константинов да убеждава всички, че е лоялен към обществото, на всички е ясно, че е лоялен на първо място на правителството. Сигурно има защо.
Убийствено недоверие
Три четвърти от българите смятат, че изборите не са нито честни, нито свободни. По тези показатели сме първи в Европа, показва проучване на Центъра за международни изследвания YouGov, цитирано от британския вестник „Гардиън“. В анкетата са участвали 12 500 души от България, Полша, Унгария, Румъния, Чехия, Германия и Словакия. И в тези страни недоверието е факт, но то е в границите около 50%, а в Германия и под този праг. Най-масово е недовериято в България.
Същата агенция преди две години провежда изследване, което показва, че близо 51 на сто от европейците смятат, че депутатите обслужват лични и корпоративни интереси, а не обществените, за които уж са избрани. Това е усреднено число. В България този процент е 82!
Според проучване на агенция „Маркет линкс“ отпреди месец, общественото доверие към Народното събрание е 15%. Това означава 85 на сто недоверие! Това има общо с местните избори. Депутатите представляват региони, градове и села и участват активно в предизборната кампания. От тяхното влияние зависи много. Провеждат срещи с местния бизнес, обещават помощ и поръчки, а ако това не помогне, намекват или директно предупреждават за евентуални проблеми. Това работи. Говори се от името на партии, на лидери, на министри и пр. Обещава се на едро или се заплашва. Няма да чуете откровени признания, но по места хората са наясно какво се случва.
Пропаганда и „звезди“
Курвенското поведение на някои медии отдавна не учудва никого. Издателите им са обвързани по различен начин с властимащи, политически и бизнес кръгове. Според господарския интерес се води и пропагандата в предизборната кампания. Разбира се, най-силно е присъствието на този, който може да плати. На местния вот това са фирми и спонсори на големите партии, предимно на управляващата. Плащания понякога се извършват от странни на пръв поглед източници: фирми на митничари, свързани с канали за дубайско, китайско и турско карго, контрабандни канали и сенчести групировки. Те не просто услужват на силните на деня, но имат и интереси в определени региони и им трябват удобни кметове и общински съветници. Медиите агитират директно за определени хора и партии. Много конкуренти на „правилните“ кандидати и техните близки бяха заливани с обиди и клевети по най-долнопробен и арогантен начин. Нито една институция не реагира.
В същото време популярни хора, предимно от областта на културата, се появиха в някакви списъци и подкрепящи групи за този или онзи кандидат. Най-вече това бе прилагано към кандидатите, харесвани от силните на деня. Такава бе спонтанната подкрепа за Йорданка Фандъкова от актьори, общественици и „звезди“. На пръв поглед това може да е изглеждало някому автентично, но всъщност е брак по сметка с обещания за облаги като купуване на билети за представления, финансиране на проекти, обещания за ремонти, предоставяне на зали на промоционални наеми, покани за участие в общински мероприятия, празници и чествания срещу подходящ хонорар… Не са за пренебрегване и хонорарите за участия в предизборни мероприятия… И хората се изкушават, защото личната облага е по-мила от обществения интерес.
Нагаждачеството на българската интелигенция, описвано от Пенчо Славейков и Гео Милев, е пословично, виждаме го и днес. Независимият дух е рядкост. А обясненията, че ставало дума за доброто на обществото и гражданите е пълна перверзия. Нашата интелигенция няма проблем с лицемерието, то е очевидно.
Специалитетите на прокуратурата и МВР
Тези две институции са една от най-мрачните страни на изборния процес. Прокуратурата и МВР са тези, които трябва да осигурят правилното провеждане на изборите и да предотвратят опитите за продаване на гласове, нарушения на закона, манипулиране на резултатите и пр. Нищо от това не се случва. Изключенията, в които са задържани тук-там някакви нарушители, само потвърждават правилото. Потвърждава го и фактът, че няма засечено нито едно нарушение от страна на управляващата партия, въпреки че близо 80 на сто от сигналите са свързани именно с нарушения в нейна полза. Няма задържани, няма разследване, нито предварителни производства. Изводите оставяме на вас.
В много райони на страната структурите на МВР са истински инструмент за осигуряване победата на силните на деня. Едновременно притискат криминални групи да осигуряват гласове чрез рекет, заплахи и заплащане на ръка, а от друга страна си затварят очите за нарушенията. Координатор на този процес е прокуратурата. Нейни представители притискат опоненти на управляващите, местни бизнесмени и партийни активисти. Най-често с компромати, осигурени чрез подслушвания, снимки, записи и пр. Това влияе пряко на избирателната активност и съответно на резултатите. Нещата на терен се случват изключително нагло и безпардонно. И това няма да бъде признато, нито очаквайте доказателства от жертви и журналисти. Но е обществена тайна, по места се разказват невероятни истории. Всъщност има доказателства и това е отчайващо ниското доверие в институциите.
Феноменът Буковлък
Опълчението в Буковлък, – село населено над 90% с роми, – е мобилизирано винаги в критични моменти, за всякакви и партии. Мотивацията е финансова, а не идеологическа, както се досещате.
На изборите за европарламент през май в селото над 90 на сто от имащите право на глас са гласували за ДПС. На парламентарните избори преди това над 80 на сто от гласовете отиват за ВМРО.
На сегашните местни избори полицията обяви, че са хванати купувачи на гласове, които действали в полза на кандидата за кмет на Плевен Георг Спартански. Оказва се обаче, че Спартански там е получил три гласа, а кандидатът на ГЕРБ 643. Това обяснява как предизборната машина работи, прегазвайки закони и правила, но няма нито разследване, нито обяснение от правоохранителните органи. Нито от прокуратурата. И така е от години.
(За това как ДПС даде рамо на управляващите на изборите и колко милиона получи за помощта, ще публикуваме отделен материал.)
Сблъсъкът с държавната машина и силовите институции, криминалния контингент и мафиотски групировки е меко казано опасен. Понякога последствията за дръзналите да го направят са жестоки и за дълъг период. Изключително тежки са последствията и за тези, които са решили да проговорят или да свидетелстват за беззаконията в предизборната кампания.
Темата за купения и контролирания вот е голяма. За съжаление и традиционна у нас. Както и корупцията, манипулираните и недемократични избори отдалечават обществото ни от цивилизационните ценности. Принудата хората да свикват с този модел е един от най-големите грехове на всяко управление през т.нар. „демократичен преход“. Зад това се крият не просто лични интереси и престъпни намерения. В разрушаването на ценностите е кодирано съмнение в устоите на правовата държава и пазарната икономика. И това е предумишлено престъпление.
Стигна се дотам финансовият министър Владислав Горанов да нарече гласувалите за Мая Манолова в столицата либерални анархисти. Казва го човек, който напусна парламента преди време, защото, според обяснението на неговия партиен и служебен шеф Бойко Борисов, парите му били малко… Сега очевидно са му достатъчни, защото се е вкопчил в министерския стол и само възможността да седне на премиерския би го накарала да се пусне…
Такива хора олицетворяват идеологическия портрет на ГЕРБ и Борисов трябва да се замисли за цената, която ще плати на финала. Освен ако не толерира точно тях…
Екип на Фрог нюз
П.П. Докато качвахме този материал, “долетя” новината, че Дани Каназирева от Пловдив, която бе кандидат за кмет, но остана трета и не стигна до балотаж, е назначена от правителството за областен управител на мястото на Здравко Димитров от ГЕРБ, който бе избран – да живеят “Столипиново и Шекер махала, – за нов кмет на града. Както се казва: Честито на печелившите. Иначе Каназирева беше много ядосана за голямата корупция в управляващата партия, за лошите практики и пр. Дадоха й хапче и й мина…
