Чета шокирани коментари за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и деление на емоции, интегриране и диференциране на потрес.
А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
Дано се окажа опроверган, но като гледам индикациите, надали.
Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се сдоби с ясен и твърд, мотивиран и нахъсен гръбнак – администрацията на всички нива.
Именно затова смятах, че това са най-лесно предвидимите избори – те са за местна власт, те са за реална власт.
Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, обществени поръчки и еврофондове. Като умножим със семейството, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни категорични минимум 600 000 гласа – гарантирани, в кърпа вързани.
Партията на властта (и властта на партията) и своите партньори ги храни с такива постове. БСП по места също е на тази хранилка. Затова статуквото е циментирано и бетонирано.
За последните 30 години ние от партии с електорат постепенно стигнахме до Партия с административен гръбнак.
И тя много трудно може да бъде победена. Тя ще мачка с големи проценти.
Статуквото е циментирано, бетонирано, даже не с бетон, а с железобетон.
То е изградено от интерес – материален, финансов, паричен, осребрен, корупционен.
Има само едно Но.
То, статуквото, горкото, не иска да изпусне кокала, но не си дава сметка, че този модел повече не може да продължава.
България е запушена от статукво, което повече не може да продължава.
И назрява или експлозия, или имплозия, или взрив, или срив.
Балонът се надува, надувайте момчета!
И този балон може да бъде спукан дори от най-невинно дете с най-обикновено безопасна игла.
Именно детето в приказката казва Царят е гол! Защото никой друг не смее да го каже.
Понеже всеки си мери приказките – от главата на държавата, до нейното най-малко пръстче.
Такава е днес картинката и всички ние внимаваме в нея.
Николай Слатински https://svobodnoslovo.eu
