Актуално
Тъй като стремителният спад на българското население е заплаха за състоянието на страната, някои българи се опитват да дадат причина на тези, които са си тръгнали, да се върнат у дома.
Материал на БиБиСи за изчезващата България. Как да й помогнем?…
***
В една слънчева сутрин пред най-големия български университет – Софийския, горди родители снимат завършващите си деца, докато хвърлят шапките си във въздуха. Само след няколко седмици много от тези младежи ще бъдат на стотици, дори хиляди километри от родната си България, в търсене на по-добри възможности, работа и доходи – неща, които ги очакват в чужбина.
Жителите на най-бедния член на Европейския съюз напускат дома си на талази, допринасяйки за най-бързото намаляване на населението в глобален мащаб.
Населението на България е около 9 милиона в края на 80-те години на миналия век, но през 2018 г. той е паднал до по-малко от 7 милиона и се очаква да падне под 6 през следващите 50 години.
Отделът за население на ООН предвижда, че България ще загуби 23% от населението си до 2050 г. – прогнозата е толкова лоша, че поставя страната рамо до рамо с Литва за най-бързо намаляващо население в света.
Ниският коефициент на раждаемост е най-големият фактор за такъв рязък спад. Но това, което отличава България от останалите европейски страни с намаляващо население, е нейното огромно ниво на емиграция.
Правителството не води надеждни статистики, но някои икономисти, включително Цветан Давидков, изчисляват, че поне 60 000 българи напускат всяка година.
Дори тази оценка може да се окаже ниска, като се има предвид, че само Германия казва, че е приветствала 30 000 нови български жители през 2017 г.
„Прогнозата никак не е оптимистична и това е голям проблем за нас“, казва Давидков, професор от икономическия факултет на Софийския университет. Според него „Brain Drain”(загубата на качествена работна ръка) засяга всички икономически сектори, тъй като по-голямата част от българите – от лекарите до строителните работници – вярват, че в чужбина ги очакват по-добри възможности.
Агенти на промяната
Някои българи работят усилено, за да променят ситуацията, започвайки програми и инициативи, за да задържат жителите в родната им страна.
58-годишният Антони Христов е сред тях. Като арт директор за Pixar в САЩ, Христов работи по „Намиране на Немо“ и „Wall-E“, след което се завръща в България, за да помогне на родината си. Той смята, че качественото образование, възможностите за работа и по-високите доходи могат да обърнат тенденциите на миграцията.
Миналата година се мести в София, за да създаде „Arc Academy“, висше учебно заведение за цифрови творчески професии, като гейминг и дизайн на анимационни филми. Христов казва, че „Arc Academy“ е неговият принос, който ще даде възможност на младите талантливи българи да получат равно или дори по-добро образование от други страни от ЕС.
Губим много млади хора, което означава сериозен недостиг на таланти. Има много талантливи младежи, но те се възползват от възможностите в чужбина, където образованието и работните места са по-добри “, казва той.
Според повечето е по-добре да имаш лоша работа в чужбина, отколкото добра тук – добавя Цветан Давидков.
Arc Academy ще започне да обучава млади хора за първи път през този октомври. Христов казва, че някои от 80-те новозаписани студенти са написали в писмото си за кандидатстване, че и те са имали намерение да напуснат България, за да учат и евентуално да работят в чужбина, но са били развълнувани да открият, че има добра възможност за образование в България, която би им позволила да останат у дома.
Но дори възможността за добро образование да насърчава младите българи да останат в родината си, населението все пак може да продължи да намалява – младите хора могат да се преместят в чужбина след завършването си, за да намерят по-добре платена работа.
Минималната заплата в тази бивша съветска република е по-ниска, отколкото в която и да е друга държава-членка на ЕС – 320 долара.
И въпреки че БВП е нараснал с 3.1% през изминалата година и се очаква да нарасне 3.3% през тази година, нивото на безработица в страната беше 5.3% през юли.
Давидков посочва, че дори висококвалифицирани специалисти често напускат, знаейки, че могат да изкарат повече пари в чужбина, като вършат работа, която изисква по-малко умения и по-малко образование.
„Според повечето е по-добре да имат лоша работа в чужбина, отколкото добра тук“, казва той.
Възможността за работа, пребиваване и пътуване свободно в рамките на Европейския съюз също оказва влияние на намаляването на българското население.
В Германия, броят на новопристигналите българи скочи от 8 000 през 2006 г., година преди присъединяването на България към ЕС, на 20 000 души, само година след това.
Христов вярва, че икономиката на България сега е изправена пред казуса с кокошката и яйцето: „Трябва ли първоначално да съществуват добри работни места, за да привличат и създават таланти или местните и глобалните компании ще ги създадат, след като вече има талантливи и квалифицирани работници?“.
33-годишният Христо Бояджиев е един от завърналите се българи. Той ръководи нестопанската организация „Тук-Там“, която помага на неговите сънародници да бъдат позитивно настроени относно завръщането си.
Незаслужена репутация?
България не заслужава лошата си репутация сред собственото си население, казва Христо Бояджиев. Той е съосновател на „Тук-Там“, организация, която помага на завърналите се да си открият добра работа, осигурява стипендии и се опитва да разпространява положителни новини за развитието на страната.
„Ако живеете във Великобритания или на друго място, вероятно няма да прочетете никъде, че голяма компания осигурява 1000 нови работни места във Варна. Вероятно, обаче, ще чуете, че епидемия на свински грип е избухнала“, казва Бояджиев.
Той добавя, че много от 1,1 милиона българи, за които се смята, че живеят в чужбина, се въздържат от завръщане поради несигурност как би протекъл животът им и дали ще успеят да си намерят добри работни места.
„Ние не ”връщаме“ хората в България, но искаме да им предоставим иформацията, която им е необходима,за да вземат сами това решение“, казва той.
От „Тук-Там“ не могат да проследят точно колко хора са вдъхновили да се върнат у дома, но Бояджиев казва, че е обнадежден от 200 000 българи, които се свързват с него чрез социалните мрежи, и многото имейли, които получава от хора, които казват, че обмислят завръщането си.
„ Пишат ни, за да ни кажат:„ Вие ме убедихте “, „ – казва той
„Те са имали мечта да живеят в чужбина и са я изживели. Сега искам да изживеят българската мечта“ – Петя Кертикова
Прожекторите върху завърналите се
Докато българите се завръщат, Петя Кертикова ги осветява с прожектор.
30-годишната жена е създател и водещ на предаването „Завърналите се”, което се излъчва по частната телевизия „Bulgaria on air“. Предаването разказва историите на българи от всички възрасти, които преди са живеели в чужбина, а сега са се завърнали у дома. Досега Кертикова е представила над 70 професионалисти, включително лекари, инженери, предприемачи, мениджъри, артисти и ИТ специалисти. Тя се надява, че техните истории ще вдъхновят другите.
„Хората, които се завръщат са много важни за страната ни. Техният опит и новите им перспективи са важни за икономиката ни и ще издърпат страната ни напред “, казва тя.
Петя Кертикова, 30-годишна, е водеща на предаването „Завърналите се“, което разказва за българите, които са живели в чужбина и са решили да се завърнат в родната си страна.(Кредит: Арно Фрибес)
Според нея повечето се връщат в България заради носталгия, но много от тях искат също така да допринесат за развитието на своята нация. Чрез интервютата си, Кертикова получава възможност да покаже на българите, че връщането в родината им е напълно възможно и да премахне тяхната несигурност и колебание относно това, което ги очаква тук.
Кертикова казва, че често се чувства сякаш интервюира себе си: тя самата също се завърнала преди две години, след като е работила в Чикаго като водещ в малка българска телевизия.
По време на посещение на родината през Коледа тя видяла подобрения в качеството на живот в България, което предизвикало желанието й да се върне в родината си.
След като заменя Чикаго за София, тя открива други хора като нея и се вдъхновява да създаде „Завърналите се“ .
„Повечето българи, живеещи в чужбина, разбират за положителните промени в родината си, само когато ги видят със собствените си очи – казва тя.
Такъв е бил и случаят с мениджър от средно ниво, който също е бил поканен да говори в „Завърналите се“ – той долетял в родината си, само за да посети сватбено тържество, но бил толкова изумен от новата България, че отменил полета си до САЩ.
„Те са имали мечтата да живеят в чужбина и са изживели тази мечта“, казва Кертикова. „Сега искам те да изживеят българската мечта.“
