Едва ли в света съществува министър с повече късмет от Николина Ангелкова, която в мъки и неволи за поредна година е начело на българския туризъм. За осезателния спад на чужди туристи към България за приключващия летен сезон тя обвини международното положение, авиопревозвачите, злата конкуренция, която плащала на гостите си да я посещават. В крайна сметка, липсата на работеща национална политика в сферата на туризма и промотирането на държавата нямат нищо общо с гигантските пробойни в нейната дейност и досега не се е случвало министърът да поеме отговорност за неблагополучията, резултат от непознаване на чувствителната материя, свързана с привличането на чужди гости.
Фалитът на британската компания „Томас Кук“ е поредната благословия за неуспешната дейност на Ангелкова – докато е министър, тя винаги ще обяснява, че именно този срив е причина за отлива на чужди гости към страната ни. Каквото и да се случи оттук насетне, песента и́ ще започва с Кук и каканижене на цифри в произволен ред, стига да е ясно, че пак международното положение е простряло тъмната си сянка над сектора с пътуванията.
Незнанието на министъра бе излъчено и по телевизиите, когато тя развя бланката на застрахователя на „Томас Кук“ и обяви, че всички хотелиери ще си получат парите, като я попълнят. Бланката обаче е стандартна за крайните потребители на туристическа услуга, тоест за самите туристи. За хотелиерите процедурата е съвсем различна и много по-продължителна, без гаранции, че в идните години ще си получат дължимите суми.
След обявяването на фалита, Ангелкова се активизира и организира среща с бранша. Въпросът е защо през последните две години, въпреки постоянните сигнали за увеличаващи се проблеми за британския туроператор, забавени плащания, увеличаващи се дългове, никой не събра същия този бранш и да му даде напътствия и указания как да преценяват рисковете, които носи със себе си толкова нестабилна компания?
Проблемът е в това, че в цялото ведомство не работи нито един човек, който да е наясно със световните процеси в туристическия бранш и няма кой да предвиди предстоящото развитие на проблемите.
Още преди срещата на 24 септември, хотелиери, които не са получили парите си от Кук, защото те работят с отложено плащане от два месеца, поискаха държавата да им опрости данъци или други видове плащания. Това обаче не може или по-скоро – не е редно да се случи (въпреки поетия ангажимент на Ангелкова да си поговори с финансовия министър и с премиера). Бизнесът, независимо в коя сфера, носи своите рискове и затова отговорността включва и познаване на средата, накратко казано – професионализъм.
Хотелиер от Поморие разказа, че е прекратил отношенията си с компанията още преди три години, когато започнали да извиват ръце не само за смъкване на цените, но и за отлагане на плащанията. „Това автоматично означава два вида проблеми: първо не е разумно да работиш на цени, които не са в твой интерес, и второ – ако искат два месеца отлагане, то явно са във финансова криза и няма как да знаеш кога няма да ти платят изобщо!“
У нас в публичното пространство се заговори за „цунами“ или за нещо като туристически Дориан: задавали се фалити на хотелиери, на туроператори. Както обикновено, целта е да се появят заглавия, а не да бъде обяснен проблемът. На първо място, той е в бездействието и безхаберието на туристическото ведомство и на второ: в отчаяните напъни на конкретни хотелиери на всяка цена да си докарат до няколко броя туристи повече.
Всъщност голямата цел на държавите, които развиват туризъм, е на да посрещат чартър след чартър с предплатени пакети, а да привличат взискателни, любопитни и всеотдайни туристи, които са готови на всякакви издевателства, само за да достигнат до желана дестинация.
В туристическите предизвикателства отдавна се включва доброволческа работа – залесяване, облагородяване на изостанали населени места, живот сред местните, опознаване на култура, природа, история, етноси.
В света не съществува интересна оферта, която да натовари 200 човека в самолет и те всички да искат да садят дървета, да строят дървени къщички или да доят крави, например.
Държави като Турция, Египет, Тунис, Мароко са сред тези, които разчитат на чартъри и това е свързано с груповата безопасност на туристите, които са настанени при условия, гарантиращи дистанция с рисковите елементи от местното население. Испания също кара чартъри и то по причини, сходни с нашите – презастрояване и нужда да се пълнят легла. Стотици хиляди легла! Вярно е, че тези държави подпомагат финансово туроператорите, като доплащат празните седалки в самолетите, но в нито една от тези държави сивият сектор в туризма не е повече от светлия.
Какво предлагат родните туроператори? Ако се загледате в организирана екскурзия, дори когато е към интересна дестинация, вътре са описани условията за преживявания на място. „Струва еди колко си, но при не по-малка група от 20 човека“ Или от 30 или от 100. Този овчи туризъм е бедняшко преживяване, лишено от възможността човек да спре и да съзерцава, да си избере свой маршрут, свои срещи. Модерните в туристическо отношение държави не само предлагат индивидуален подход, но и техните туроператори работят с всеки турист поотделно, формират малки групи между 4 и 10 човека и гарантират тяхната съвместимост.
Така другата огромна промяна за която нашия министър няма никаква представа е обемът на хората по света, които пътуват с лично направени онлайн резервации. Всичко: от планирането на полета, дестинациите, хотелите, трансферите, настаняването, изхранването, включително и местното ползване на туроператор, е грижа на самия турист.
В район на Колумбия, където допреди девет години са се водели военни действия с нарко горилите, отварят възможност за посещение на природен феномен, наречен Цветната река. Преди осем години мястото е посетено от 17 чужденци. През 2018 г. индивидуалните гости са от 100 държави, районът е превърнат в национален парк и е поставена квота на посетители на ден от 350 човека. Резервации се правят най-късно четири месеца преди пътуването, иначе квотите са разпродадени.
Населеното място е диво, дотам се лети час и половина в миниатюрен самолет, който става като хладилник на 4 000 м височина; в хотелите не тече топла вода, защото дори няма кран за такава, на нито едно място не се плаща с банкова карта, интернет евентуално може да се хване само в малкия парк; заведенията приличат на гарови закусвални у нас отпреди 40 години, по улиците хората се предвижват на магарета и мотори без цвят и възраст, а туристическите бусчета са без врати и прозорци. Пълно е с въоръжени до зъби военни, които охраняват целия район от евентуални нападения на нарко армии. И въпреки това гъмжи от хора от цял свят, които са подложени на проверки при влизането в парка, защото не могат да носят обикновени пластмасови шишета за вода, нито крем против изгаряне, нито репеленти. Това място не се рекламира никъде, защото общината няма пари за подобни глезотии. Хората отиват там, защото са видели снимките в мрежата. Това е всичко. От колумбийците зависи да осигурят транспорт и сигурност и те го правят. Няма милиони, предвидени за реклама, светът научава за тази държава от снимките в инстаграм.
През 2018 г. Блумбърг излиза със статия „Защо трябва да инвестираме в колумбийския туризъм?“. Ръстът, който бележи страната е забележителен в цял свят: от 2016 до 2017 г. страната е посетена от 44 процента повече туристи и те достигат 6,5 млн. човека. Нека уточним: това са реални посетители, а не броене на едро на всички мигранти, които се връщат да почиват в родната си страна. И ако у нас, по данни на Националния статистически институт през 2017 г. са пристигнали 11,6 млн. туристи, а на хотел са отседнали 3,5 млн. от тях (министърът никога не опита да обясни къде са останалите милиони, които надхвърлят населението на България), то в Колумбия в хотели са се настанили 6,1 млн. гости, останалите са били по квартири или на гости. И тук започва най-интересното:
В България приходите от 11,6 млн. чуждестранни туристи за 2017 г. са 3,9 млрд. долара, а в Колумбия постъпленията от 6 млн. чуждестранни посетители са 5,8 млрд. долара.
Оказва се, че развиващата се държава, чиито средни заплати са колкото българските, генерира приход на турист в размер на 966 долара на човек срещу 336 долара за посетител у нас.
Изключително интересно е как колумбийците обясняват политиката си, свързана с утвърждаването си като туристическа дестинация: средствата се влагат не в куха и безидейна реклама, а в изграждането на инфраструктура, за да станат достъпни исторически, културни, природни и други региони на страната; в осигуряването на охрана на местата, където доскоро властта е била в ръцете на наркокартелите. Посланието за мир и сигурност сред туристите е в логото: „Единственият риск в Колумбия е желанието да не си тръгнете!“. Следващото послание гласи: „Колумбия – магически реализъм“ – като перифраза на Габриел Гарсия Маркес.
И като се върнем на нашия си реализъм, тук драмата продължава да е в това с колко са намалели чартърите и към коя държава са пренасочени. Отделен е въпросът, че самолетите не летят по избрано от пилотите направление, а курсовете са отражение на интересите на туристите. Прекратяването на самолетни линии означава само едно: недостиг на пътници, за да се постигне оптимално затоварване на машините.
Може да звучи невероятно, но българската туристическа инфраструктура е по-лоша от колумбийската.
В случая няма нужда да правим сравнение с преките си конкуренти в лицето на Гърция, Хърватия и други привлекателни европейски държави с излаз на море. Сравнението е с държава, докъдето се пътува поне 20 часа, където всевъзможни насекоми-кръвопийци атакуват в джунглите и все пак хората не се спират, защото искат именно това уникално, индивидуално, вълнуващо, естествено и неповторимо преживяване.
Защо Колумбия няма да пострада от фалита на „Томас Кук“? Защото продуктът й не зависи от чартъри, а освен това за англичаните е отворени специални директни самолетни линии от Лондон – към Картагена и Меделин, освен Богота и те се изпълняват от испански превозвач. Всичко е въпрос на дългосрочна визия!
Какъв е същинският размер на драмата у нас?
Около 7 хиляди са туристите в България, които са клиенти на Томас Кук. От тях само 500 са дошли по линия на Томас Кук – Великобритания, а другите са организирани от Германия. Германският клон на компанията обяви фалит по обяд на 25 септември, което означава, че спират и планираните им чартъри до 13 октомври.
На срещата с министъра собственикът на един от големите ни туроператори и агент на Кук за България, Христо Гълбачев, съобщава, че наземните транспортни оператори у нас отказват да превозват пристигащите туристи, ако не им бъде платено веднага. В това драма няма, а само здрав разум. В бизнеса не съществува споделено разпределяне на загубите – всеки спасява онова, което може. Плаща се и за лошите бизнес решения.
В какво е отговорността на бездейственото Министерство на туризма? Пълната липса на адкватност за последните две години. Затова предложението на Николина Ангелкова да изискваме от чуждите туроператори да се регистрират по нашия закон и да бъде създаден гаранционен фонд, който да ги задължи да платят на нашите хотелиери, е абсурден. Най-малкото именно министърът се гордее с това, че ние плащаме стотици хиляди евро на големите туроператори, за да ни рекламират и продават.
Какво трябва да се случи сега? Ние им плащаме да ни рекламират, а те ще ни плащат в случай на бъдещ фалит? По силата на кой закон трябва да се случи това?
Възниква и още един въпрос: защо в Плана за действие към Стратегия за развитие на туризма са предвидени съвместни рекламни мероприятия само с гигантите в туризма, които по правило водят най-нискокатегорийните туристи, но не е предвидена подобна дейност с модерните като услуги туроператори? Специализираните компании за туризъм са малки, но те работят с най-благодатните туристи, които плащат за преживявания, независимо от цената и неудобствата по време на самото пътуване. С тях обаче не общуваме, защото това, което ексклузивните филми не правят, е да пълнят хотели.
През април 2019 г. на срещата с главния изпълнителен директор на „Томас Кук“ Петер Фанкхаузер в Севиля, Испания, Ангелкова отчита изключително успешни съвместни кампании и нито дума не е отворена за огромните проблеми на компанията.
Почти комично изглежда точка 3.3 от Плана за действие, който предвижва „Привличане на платежоспособни туристи“ чрез „Развитие на партньорства със световни туристически концерни за привличане на туристическите им марки от по-висок клас в България.“ Световните туристически концерни са успешни в предлагането на масов туризъм, а той по дефиниция не е предвиден за „платежоспособни туристи“.
С 500 хил. лв. от бюджета на ведомството е предвиден „редизайн, актуализация на съдържанието и поддръжка на официалния туристически портал и профилите в социалните мрежи“ чрез „обновен дизайн на официалния туристически портал; удовлетвореност на посетителите на портала от новия дизайн“. Става дума за същия портал, който струва 6 млн.лв. и който продължава да не работи. А хората по света продължават да търсят в Tripadvisor.
Не е ясно кой и как следи за изпълнението на този План за действие, след като нито един експерт не е предвидил поне да предупреди бранша у нас, че рискът от работа с „Томас Кук“ е вече неоснователно висок и се е превърнал от бизнес в хазарт.
До този момент продуктът ни е изключително неустойчив, защото притокът на туристи зависи единствено от ниската цена, която предлагаме. Оттук насетне обаче не се налага да се търсят въображаеми виновници за отлива на чужди туристи от България – „Томас Кук“ ще е новото знаме на провалите.
Автор: Лияна Панделиева
http://www.glasove.com/ www.glasove.com https://svobodnoslovo.eu
