Каркасонски текст
1. Аз, Йоан, ваш брат, участник в страданието, за да бъда участник и в царството небесно, когато се бях облегнал на гърдите на господа наш Исус Христос, му рекох: “Господи, кой е този, който ще те предаде?” В отговор той ми рече: “Който потапя ръка заедно с мен в блюдото. Тогава ще влезе в него сатаната и ще поиска да ме предаде.”
2. И рекох: “Господи, преди сатаната да падне, на каква слава беше пред твоя отец?” И ми рече: “Той беше на такава слава, че управляваше небесните сили. А аз седях до моя отец. Самият той управляваше всецяло като подражател на отца и слизаше от небето в прeизподнята, и възлизаше от преизподнята чак до престола на невидимия отец. И пазеше славата, която принадлежешe на движещия небесата и замисли да постави своя престол над облаците на небето, и поиска да бъде подобен на всевишния. И като слезе във въздуха, речена ангела на въздуха: “Отвори ми дверите на въздуха!” И като се отправи по-надолу намери ангела, който управлява.
Виенски текст
Запитване на апостол-евангелист Йоан на светата вечеря на царството небесно за управлението на света, за вседържателя и за Адам.В името на отца и сина и светия дух, амин. Запитване на апостол-евангелист Йоан на тайната вечеря на царя небесен, за управлението на този свят, за вседържателя му и за Адам.
1. Аз, Йоан, участник в страданието и за да бъда участник в царството на бога, облегнат на тайната вечеря на гърдите на Исус Христос, господа наш, рекох: “Господи, кой ще те предаде?” И господ ми рече: “Който потопи ръката в блюдото, в него ще влезе сатаната и той ще ме предаде.”
2. И рекох: “Господи, преди сатаната да падне, на каква слава стоеше до отца?” И рече: “Той беше между небесните сили и до престола на невидимия отец, и уредник на всичко. И седях аз до моя отец. И той управляваше небесните сили и тези, които са последвали отца, и слизаше от небесата чак до пъкъла и възлизаше чак до престола на Бога.
* След като “Тайна книга” бива пренесена в Западна Европа с разпространението на богомилството, там тя съответно бива преписвана и превеждана от старобългарски. Два от тези нейни латински преписа и превода – така нар. каркасонски и виенски текст (по името на френския град Каркасон – в архива на Инквизицията и по името на град Виена – в националната бибилиотека, съхранявани), оцелели до нас, биват публикувани и в България (за първи път през 1925 г. от проф. Йордан Иванов), а също и превеждани на новобългарски.
Тук се публикува преводът им, направен от Г. Батаклиев (“Извори за българската история”, Латински извори, том. ХХІV, Институт за история, БАН, С., 1981 г., стр. 110-125). Видно е, в академичното издание (за разлика от латинските текстове) изписването на понятията Господ, Бог, Отец, Син, Свети Дух се прави с малка буква и само частично – с главна.
Пълното заглавие на “Тайна книга” е “Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам.” В научната литуратура се ползва краткото заглавие “Йоаново евангелие”, а също и “Тайна книга”, каквото е названието у самите богомили.
Видка Николова
