Към 120 г. пр.н.е. те превзели град Тевтобург, разположен между реките Сава и Драва в днешна Хърватия. През 113 г.пр.н.е. те разбили една римска армия в Норик (Австрийските Алпи). Рим изпратил още две армии да ги отблъсне, но те също били разбити. Тогава кимирите настъпили към Гаул. Две нови армии са били изпратени да ги спрат, но те също претърпяли поражение, при което римляните загубили общо 80 000 души! Победоносното настъпление на кимерите продължило до Италия, и то предизвикало така наречената “Кимбрийска паника” в Рим. Накрая през 101 г. пр.н.е. консулът на Римската република Гай Марий успял да ги отблъсне от град Верцеле (на река По) [20]. Въпреки римския отпор кимерите продължили своето нашествие в Европа. Част от тях преминават Пиренеите и навлизат в Испания, където се присъединяват към келтиберите. Друга част от тях през Галия преминават на Британските острови. В Южна Галия се заселва кимирийското племе „волки“ („volks“), чието име звучи близко до болги [21]. Когато през II в.пр.н.е. кимирите навлизат в Унгарската равнина (Бан-ат – ‚бащите от Бан‘), те разпознават народите на своите прадеди, напомнящи за понтийския им произход. Мигрирайки на север кимрите се смесвали с тевтонски/германски племена и населили п-ов Ютланд (сега Дания). Но по своето облекло и въоръжение кимбрите се различавали от тевтоните, поради което те били смятани за келти-брити (ким-бри-ти → брити ).
Така келто-кимерийските племена брити (бритони) и логри, прадедите на днешните уелсци, се заселили в Южна Британия (наречена на тяхното име). Те съставлявали отделен клон в ‚келтското‘ семейство, за разлика от местните келти – гели/гали.
И вече векове по-късно през V в.англо-саксонските нашественици принудили кимерите да се оттеглят в земите на Уелс и Корнуол (т.н. Гойделска група). И днес в Англия и Уелс има много местни названия, производни на името кимри, отглас от времето на кимирийското могъщество. Такива като Cambridge, Cambera, Cumberland, Cummersdale и мн. други[22]. И днес уелсците носят древното име KYMRO, а езика си наричат KYMRА-ЕG(кимрийски език). Ако шумерите наричали езика си ‚еме.gir‘ [23] и сравним двете думи, следва че EG е абривиатура на Еme-Gir /‘храм свещен на племето‘/. И е показателно откъде са дошли кимбрите. Ако Cambridge е „Мост /на река/ Кем”, то не бива да забравяме, че един от големите притоци на река Волга е Кама (kam-a – по-свободно ‘вода на ким(ирите)/северняците‘.
Накрая нека се върнем към старите кимирийски земи на п-ов Крим и Меотидското езеро/ Азовско море (Фиг.11). В центъра на полуострова основното население било от синдийци и таври. По крайбрежието след VII в.пр.н.е. се струпали много елински колонии – предимно от Егейска Анатолия, но и от Атика и Спарта. Поради щедрата природа и обилна риба (не случайно в севера на протока гърците сменили името на селището Боспор на Пантикапеа/ днес Керч) районът е бил от древността прицелна точка на всяка появила се икономико-политическа сила. Затова тук възникнало гръко-тракийско Боспорско царство – началото положили кимирите с главен град Киммерикон (виж картата), а после последователно управлявано от гръко-траки Архенакти (4 владетеля) и Спартокиди (19 владетеля), от скити (1 владетел), от понтийско-партанни (7 владетеля) и от римляни (Тиберий-Юлий – 24 владетеля). Общо от началото на V в.пр.н.е. до 323 г.от н.е. – цели осем века! Създаден бил местен елинизиран елит, който през „златните“ II-I в.пр. н.е. създал истински шедьоври на архитектура и склупторно изкуство (сега те пълнят най-големи световни музеи). Но се получил свят – друг по фирма, но подобен на този, от който някога кимирите бягали. Защото Боспорското царство процъвтявало от търговия със зърно (от Таврийската степ), с риба (от щедрия Евксин/Понт) и от … роби (!). Лесно е да съобразим, от къде са били набирани робите. За нас е особено интересно, че тук траки и кимири са се взаимно претопили (метисазирали) като взели названието СИНТИ (производно, както вече писахме, на sin-du – ‘древният бог на Луната“). И на Балканите пренесли названието синтии. Удивително е възникването на трако-кимерски билингви (напр. „пер-син“ – ‚син-син‘), което показва дълго и желано съжителство на хора, говорещи на различни езици. Синтите са били изтласкани от Крим на Таманския п-ов, но името им намираме дори на средновековната карта на Фиг.2.
А Западните пред- и за/д/-Кавказия продължавали да се пълнят с пришълци от Юга и Северо-Изтока. След кимирите дошли савромати и сармати, но това е друга и дълга история, на която сме отделили специално внимание [24].
Според историята на волжките българи, в “Джагфар тарихи” (История на Джагфар), писана в XII век, но останала за нас неизвестна, произходът на българите се извежда от кимирите. Там те са наречени КАМИРЦИ: “Камирците са клон на синдийското племе.“ [25] А кои са синдите, ние вече знаем.
От Прокопий [26] знаем, че названията хони и кимерийци са еквивалентни и че миграцията на българите на Бунд от земите на юг от Кавказ към земите на север от Кавказ, е станала в края на 4 в.пр.н.е., когато автохтонните хони и бундурк (урартци) в земите на днешна южна Грузия, са притеснени от мигриралите по тези места ибери (протогрузинците – картвели!). Но тогава (XII век) и Прокопий останал надостъпен за нас…
***
Но останала „една незагасена свещ – Атон“. Там е имало все още запазени древни ръкописи, за да може Паисий (Пенко/Петър) Хелендарски (Фиг12 – художник К.Денчев)пръв да запише (както е било в „зографската история”, 1785), че „в земите между Волга и Черно море, наречени Велика Скандинавия, са живяли българи-кимери“ [27].
И Паисий тръгнал из страната да преписват историята му. Ледът на вековно
то робство се разчупвал. Появила се и станала известна „…възрожденска книжнина със списъците на ранни български владетели в … “Зографска история” (1785) [28], в “История во кратце о болгарском народе словенском” (1792) на Спиридон Йеросхимонах [29], в “Царственик или история Болгарская” (1844) на Христаки Павлович [30] и “Летопис и родолюбие” на поп Йовчо от Трявна (1786-1855) [31]. (Какво съдържа този „Летопис“, показва колко сме загубили при унищожаването на Патриаршеската библиотека на Търново: Имена на родоначалниците, Имена на съдиите израилеви, Имена на съдии и царе юдейски, Имена на юдейските князе след плена, Имена на асирийските царе, Имена на македонските царе, Имена на римските кесари, Имена на константинополските царе, Имена на славянските князе, Имена на българските князе и царе, Имена на отоманските султани, Имена на цариградските султани, Имена на руските князе в Киев, Имена на Киевските князе, Имена на великоруските князе, Имена на великоруските императори, Митрополити в Москва, Синове на руските царе, Родословие на българските князе, Родословие на отоманските султани, Летопис на поп Йовчовия род).
Историята действително познава имената на Брем, записван още като Брен и на Болг в качеството им на предводители на келтите, нахлули на Балканите около 280 г.пр.н.е. Единствено учудва тяхното датиране – с три-четири века по-рано! Специално Болг в два от източниците е датиран през VІІ в. пр.н.е. (670 и 632 г.пр.н.е. и тръгнал с войските си от южното Причерноморие на Анадола към Тракия на Балканите, т.е. те твърдо са кимирийци). Колкото до баща им Колад/Коледа (КОЛида/ кул-ида) [32], той логично е поставен през VІІІ в.пр.н.е. В подкрепа на това ранно датиране са и данните на три от източниците относно времето на царуване на следващия след Болг владетел Лила/Лил (вариант на Лулу – асирийсконегативнопрозвище на лулубу!), поставен през VІ в.пр.н.е. А народът ни нарекъл щъркелите – лелеги (лулу-ки – ‚земя на лулу(бите)‘ – като интимна „орнитологична връзка“ на българите от балканските земи и юго-западна Анатолия (Кария), където зимували щъркелите.
Професор Борис Атанасов
