БЕЗПОМОЩНОСТ ИЛИ ЗАВИСИМОСТ
Над 300 партии в България…Всеки, който по рождение смята, че е велик, но недооценен от тълпата, решава, че пътят към парите и славата минават през политическа партия. В резултат скоро всяка една електорална единица в България ще си има лична партия. Защото българинът мрази да се обединява, ако той няма да е начело!
Идеи? Да, бе, да! Няма такива? То и чисто теоретично няма как да има толкова. Ляво, дясно, средата, насам, натам…и това е. Но пък кой ли ги гледа? Политическите партии в България се обединяват не около идеи, а около „лидери”. И всички като пчелички работят за царицата-майка и за нейната корона. Идеите са обикновено диво популистки, с цел зарибяване на материала.
След което започват едни безкрайни изказвания, публикации, пресконференции….Лидерътвсе пак трябва да блесне. До момента, в който някой го попита защо не направи нещо?
Е, чак пък толкова….
Обикновено „лидерът” има идея само как да докопа властта. За реализация на програма и идеи мъгляво има представа, че все пак трябва да се направи нещо, но пътят дотам му е плътно затворена книга.
При което има два пътя, както ги наричам: път едно – „Глей го тоя маскара” и път две „Аз ще направя…”.
Понякога и ги съчетават. Безкрайно критикуване без никакво предложение за решение. Защото след като всички са маскари, какво ви пречи да изберете и един нов такъв.
Обещания – светло бъдеще, сравнение с тъмното минало, когато е управлявал политическия противник, дребни игрички и ритане по кокалчетата по медиите.
Предложение за решения никога няма. Поне не конструктивно. Дайте да дадем, това е принципът.
Политиката е борба. Нашенските бай Ганьовци я превърнаха в цирк. В палячовщина, с надеждата хората да са дотолкова прости, че да вярват на думите, а не на делата….
Какво беше казал Левски? „Дела трябват, не думи!”.
Например опозицията и другите начинаещи политици /съвсем условно ги наричам „политици”, трябва много да учиш, за да се наречеш такъв/, защо нищо не правят? Да внесат предложение за промяна в някое предложение, да внесат проект за нормативен акт в полза на града, да обжалват някоя наредба или решение, да предоставят безплатни правни или други консултации на гражданите.
Или ПОНЕ ДА ГИ ИЗСЛУШВАТ! С изключение на управляващите, които са длъжни да поддържат приемна, другите леко се гнусят от електората и не насърчават близките срещи с него. Проблемите на хората за тях са от значение само доколкото могат да си направят реклама от тях.
Пълна безпомощност да се свърши нещо реално. Или по-лошо – зависимост и свързаност с политическата каста, непозволяваща да тръгнат срещу системата, а само голям мерак да седнат и те на трапезата!
Новите политици…..
А после се чудим защо сме стигнали дотук!
Елена Гунчева https://www.facebook.com
