Прочитайки официалните медии в България, оставам с впечатлението за благоденствие и просперитет, като най-доброто правителство сега и вовеки веков – това на гербавите, твори всеки ден чудеса за народа, само където злите комунисти и Путин му пречат да сътвори утопията, която ни обещава от избори на избори.
Вчера дълго време спорих с един фен на правителството, който се съгласи, че Бойко Борисов е прост, че е мафиот, че общо взето не става за нищо, но излезе с аргумента, че предишните са били по-лоши, а сега нямало алтернатива. И нещата, видиш ли, се подобрявали, можело да се пътува в чужбина, икономиката вървяла, полицията си вършила работата….признавам си, не мога да осъзная как хора с нормален интелект се подлъгват така.
В психологията има един синдром когато нещата, които виждаш, те ужасяват или не можеш да ги възприемеш, без да полудееш, ги изтласкваш в подсъзнанието си, като си създаваш една илюзия, която защитаваш срещу всяко посегателство, което те кара да видиш ужасяващата истина, която те плаши.
Българите, които подкрепят правителството, всъщност подкрепят собствената си илюзия. Която им позволява да се чувстват сигурни и спокойни. И най-вече, не ги кара да мислят, защото ако мислят и видят реалността, ще трябва да направят нещо. А е толкооооова удобно просто да се носиш по течението и да си със силните на деня.
Томислав Донев днес е казал, че при тези условия икономиката ни е достигнала най-високият таван. Не знам за таваните на Дончев в икономиката. Но аз работя с търговци. Виждам и статистиката. Всяка втора фирма е само с един човек, 80 % фалират преди да станат две години от регистрацията им. Големите фирми са съвсем малък дял, като голямата част от наетите са предимно там. Малкият и среден бизнес постепенно умира. Да му таковам и икономиката! Че все още не ме е хванала деменцията и помня като дете как в Пловдив имаше десетки заводи, осигуряващи работа на хиляди. Как произвеждаха всичко. Как България произвеждаше автобуси, кари, стомана, строеше кораби, изнасяхме за цял свят. Сега се гордеят с цехчета с по 100-200 работника и го отбелязват като някакво огромно постижение….
Това, което ни се представя, е лъскавият станиол, обвил разлагащ се труп. Трупът на родината ни. Която умира въпреки социалният инженеринг, който ни убеждава как просперираме.
Има ли система в държавата, която да работи? Няма!!! И става все по-зле, защото и последните образовани и кадърни кадри вече се пенсионират. А назначаването на гербави некадърници и станало епидемия. А инерцията на системата вече се изчерпа.
Кога ще свалите розовите очила, българи? Кога ще се огледате и видите не новите пътища, а безумните цени за изграждането им, кога ще видите некадърното изпълнение и това, че новите ви магистрали след година вече трябва да се ремонтират? Кога ще се огледате и ще видите, колко българи умират поради липса на пари за лечение или просто заради недостатъците на здравната система и липсата на лекарства и адекватни грижи?
Кога ще се огледате и ще видите, че от училищата излизат неграмотни и немислещи българи, които лесно могат да се манипулират, но много малко от тях могат да допринесат за държавата. Кога ще видите, че българите ставаме все по-малко, а проблемите от недосегаемите се увеличават лавинообразно? Кога ще видите, че престъпленията намаляват само защото вече никой не вярва на полицията и не се подават жалби? Кога ще видите, че на изградените с европейски средства фитнеси на открито по селата има само гарвани и бурени? Кога ще видите, че в изградените по малките населени места спортни зали не влиза никой, а да видиш дете по тези места е изключение? Кога ще видите, че мечтата на всеки млад българин е да се махне от „проспериращата“ ви държава?
Свалете розовите очила! Гледката е грозна и плашеща. Но ако не видите болестта, няма да започнем лечението….
Елена Гунчева
