ТОЙ БЕШЕ ДО ПАПАТА

Автор: admin Няма коментари

След служенето в Миромир, Хисаря, Раковски, дон Димитър Димитров сега е свещеник в католическата църква в жилищен комплекс „Тракия” в Пловдив и беше до папа Франциск при посещението му в България.

Отче Димитър, аз съм православна хрстиянка, но ако бях на ваше място, щях да чувствам след заминаваното на папата, че ми липсва част от светлината, че си е отишла част от добротата. Вие как се чувствате сега, когато той вече е в Рим?
Светлината на вярата не е нещо, което той е донесъл и после е отнесъл обратно със себе си. Светлина има сега много повече след неговото посещение. Много хора преоткриха тази светлина, особено сега в това след великденско време, когато всички вървим към светлината на възкръсналия Господ. Папата беше носител на тази пасхална светлина.
Вие бяхте до него, знам, че ви е благословил, защото бяхте от свещениците, които дадоха причастие на хората, дошли да го видят и чуят словото му. Какво си казахте двамата?
Аз бях един от многото свещеници, които присъстваха на неговите богослужения и много свещеници дадоха причастие на площад „Александър Батенберг” в София. Това, което успяхме да си кажем, бяха съвсем кратки думи. Бях зает с организацията, с труда, който е зад кулисите. Първото, което му казах, беше един много човешки поздрав за добре дошъл. В Раковски намерих думи да му кажа, че го виждам по- отпочинал, после се видяхме в София на молитвата за мира. На летището му казах: „Свети отче, не забравяйте за българския народ! Молете се за българския народ!” Самият той пожелава всеки път да се молим за него. Особено, когато се показва на площада във Ватикана, винаги завършва с това.
На молитвата за мир нямаше представител на Българската православна църква. Какво мислите за това?
Не е коректно да се казва така, защото на абсолютно всичките събития имаше много православни и не бива да омаловажаваме тяхното присъствие и тяхната съпричастност.
Вълнуващо беше целуването на Богородица на медальона на Патриарха на българската православна църква.
Това показва преди всичко общата почит към божията майка. Това е един от основните стълбове, което повече обединява католици и православни, отколкото малкото, което ги разделя. Това целуване е знак, че ние всички сме нейни чада, както сме чада на Бога и това ни сближава повече от всичко друго.
Израз на неговия скромен живот ли е факта, че той седеше на обикновени столове и в ВИП залата на летището, и при Президента на площада? Аз няма да забравя, че когато преди 17 години пристигна папа Йоан Павел втори, работих в кабелна телевизия – Хисар и вие ме заведохте да снимаме и да взема интервю от майстора, който правеше трона за тогавашния папа. А сега всичко беше така простичко….
Това не означава, че папа Йоан Павел втори имаше наклонност към по- луксозните неща.Това, че се правеха тронове при посещението му през 2002 година, беше заради здравословното му състояние, за да съответстват тези столове на неговата ергономия. Някои от троновете, направени тогава, които се съхраняват и до днес като скъп спомен, бяха използвани сега. В София на тържествената литургия беше използван един трон, който се съхранява в апостолическата нунциатура. На литургията в Раковски беше използван стол от 26 септември 2002 година, така че имаше известна приемственост.
Папа Франциск след семинарията учи философия, теология, бил е лектор по литература и психология, защитава докторска дисертация в Германия, знае италиански, испански, френски, немски, английски, латински, справя се с португалския език…Вие на какъв език си говорихте с него?
Нашите кратки диалози бяха на италиянски, защото това е сега официалният език на католическата църква. Макар на първо място да изпъква неговата скромност, той е много ерудиран човек.
А кога той говори на латински?
Говори на латински при някои богослужения. На латински той използва няколко израза при молитвата Реджина Чели – Царица небесна.
А имали ли сте среща с него във Ватикана , преди да дойде в България?
Бях в началото на годината във Ватикана, но не се срещнах с него. Срещнах се с монсеньор Гуидо Марини и с неговия екип, които отговарят за папските церемонии- един много духовен, много фин човек, който беше отговорен за подготовката по посещението. Остана между нас приятелство с него и с неговите сътрудници.
Когато избраха папа Франциск за 266 – тия папа и разбрах, че е езуит, веднага си спомних за отец Ередия от „Осъдени души” на Димитър Димов. И си представих един мъж с желязна воля, неотстъпчив, верен на каноните на църквата , а папата показа,че може да нарушава протокола заради хората, заради децата, че е толкова земен…Разби ми представите за езуитския орден. Какво ще кажете вие, който бяхте до него?
Ние сме малко осакатени от пропагандата и от начина, по който сме учили историята. Езуитският орден е възникнал в определен исторически момент на западната реформация, когато е необходима реакция на протестантската реформация и това става предимно по интелектуален начин. Това е един мисионерски орден, който е допринесъл изключително много за разпространяването на вярата по света. Още преди пет века мисионерите са го правили в близост с културата на народите, с етнологията им. В Южна Америка, Китай, Индия, Япония още има езуитски мисии.
Какво не видяхме ние, кое остана скрито, а вие видяхте?
Аз мисля, че няма много такива неща, защото добре беше отразено папското посещение по всички медии , няма абсолютно нищо задкулисно. Неговото желание беше да се срещне и да се докосне до повече хора. По- скоро можем да говорим за духовни изживявания, които всички видяха по жестовете му, по реакциите му.
Когато се молеше сам в храма „Св. Александър Невски” беше толкова трогателно!
Трогателните му жестове бяха много, както от негова страна , така и от страна на народа. Всичко беше спонтанно и то не може да бъде режисирано.
Както никой не караше младежите да викат: „Обичаме те, папа!”
Да, това беше спонтанен израз на обич, която не може да бъде ограничена.
Отче, папа Франциск каза в словото си, че Господ разкъсва парализиращата затвореност като връща смелостта, способна да преодолее подозренията, недоверието и страха. „Господ обича живота – каза той, дори, когато се страхуваш до го погледнеш и да го вземеш в ръце.” Вяра ли ни липсва за всичко това?
Това е призванието на всеки един християнин , на всеки един човек. Бог обича живота, защото го е създал. Той самият е живота, той самият е любовта. Създавайки своя шедьовър на творението, което е човешкото същество, дарява на човека тази способност на живот и на любов и пълнотата на реализацията на човешкото същество. И всички неща, които вървят против живота в най- бруталните му измерения, – аборта, екстаназията, насилието, войните, са неща против Бога. Накърнявайки човешкия живот, се накърнява този, който го е дарил – Бог. Така че всички слова на папата бяха ние да бъдем отворени към този живот и да го пазим като най- голяма ценност, която Бог дарява на човека.
Папата си отиде. Призова ни да бдим за мира, да бъдем милостиви, да хвърлим нас самите в историята.
Това означава да живеем не като свидетели на историята. Това особено много важи за младите хора. Той ги призовава със силни изрази – да не бъдат живи мъртъвци, или да не бъдат хора, удобно седнали на диваните по пантофи, а да бъдат участници в съзиданието на историята, т. е. на съвремието, което някога ще бъде история, което сега, обаче, е бъдеще. Човекът живее в тези измерения на сегашния ден – на бъдещето, на миналото и общо взето е важно всеки един човек, особено младите хора, да поемат своята отговорност към историята на човечеството. Историята не е едно минало. Да се хвърлим в нея не означава да станем една ненужна вещ от миналото. Напротив – да се вживеем като строители на бъдещето, а това бъдеще някога ще бъде история.
Имаше много дискусии, след като той си отиде, защо след като е поканен като държавен глава, се е представил като духовен глава повече?
Това не е конфликт. Той е държавен глава на една силна в дипломатическо отношение Ватикана, но е и духовен водач на голяма част от човечеството. Той е духовен водач на хората, които се припознават като хора с добра воля. Той не свети със своя светлина, а свети със светлината на възкръсналия Христос, която е отправена към всеки човек.
Благодаря, отче Димитър! Дано благословията на папа Франциск достигне до всеки един от нашите читатели!