Аз съм жена, очаквам една хубава дума от някой мъж и затова реших да ви напиша това писмо.
На осми март вие ще чакате едно цвете, един подарък, едно извеждане от къщи, една хубава вечеря с мъж, независимо какъв ви е. А мъжете, ние си ги знаем. Искат ризата да им е изгладена, гащите изпрани, вечерята сготвена, салатата и ракията да са на масата. Има и изключения, където равенството е напочит.
А ЖЕНИТЕ? Те работят, те заслужават да им се помогне в къщната работа, понякога са уморени и мъжете никога не бива да забравят, че жените им са носили девет месеца децата в утробата си, раждали са, не са спали, за да кърмят, за да сменят памперси, за да къпят, да перат, да изпращат децата на детска градина и на училище. А бабите, които гледат и внуците, пък и правнуците? Те заслужават на осми март на колене да им паднете, драги мъже, и ръка да им целунете!
Приканвам ви, скъпи жени, на осми март не правете нищо. Да видим дали мъжете ще оживеят без закуска, без обяд и вечеря, без да им подадете дрехите, без да изпратете децата на училище, без да идете на пазар. Просто се пременете и нека денят бъде ваш! Прекарайте го така, както вие искате. И ако друг мъж, освен вашият ,ви подаде подарък, не го отказвайте, че в къщи щели да се цупят! Нека се цупят като не знаят как да ценят жената. Ние, уважаеми мъже, искаме всеки ден да е осми март и вие да сте всеки ден нежни и добри, внимателни и наши помощници, умни и разсъдливи, работливи и стабилни.
Ние го заслужаваме.
Сега някой мъж ще каже, ама ние в казарма сме били. Добре е, че сте били, защото сте станали мъже. Иначе сега като няма казарма, тия момчета, не изтърпели закалката на казармата, дали ще станат като вас – силни, мъжествени, преодоляващи трудностите?
Скъпи жени, да се гримираме, да си направим прически, да се нагиздим и да сме със самочувствие, че ние сме тази част от света, без която той не би съществувал.
Хайде, свършвам писмото, пожелавам ви да сте живи, здрави, устойчиви, любящи и нежни, за да бъдете винаги обичани и желани!
Ирина Кирилова
