Всяка година на 3 март, ние си припомняме за българското опълчение, което с невероятния си героичен и мъченически подвиг, печели изключително важна стратегическа победа в хода на Руско-турската Освободителна война.
Вперили гордия си взор към славното минало, български мъже и жени поемат пътя към Шипка, за да отдадат своята почит към саможертвата на въстаниците. Тържествени венци се поднасят от името на политическите фигури, които представят лицето на България пред света.
При поднасянето на цветята от името на премиера Бойко Борисов, се чуха мощни освирквания от страна на присъстващите българи на Шипка. На няколко пъти се чуха призиви за „Оставка“ и викове „Мафия“. Никакви социологически проучвания не могат да прикрият своеобразната присъда на българския народ. Тя беше произнесена не само към премиера, но и като цяло към българската политическа класа, която очевидно не защитава интересите на нацията си.
Чувствам се длъжен да ви попитам, усещате ли се свободни? В наши дни, опасен изглежда въпросът „от какво сме се освободили преди 141 години?“. От турско робство? Не, неуместно, казват новоизлюпилите се историци – ще обидим турските „партньори“. Османско присъствие? Тук вече кипва кръвта и на спокойните българи, твърде нагло е вземалите за кръвен данък данък български деца и превърнали ги в еничари, просто а са „присъствали“ на наша територия .Стискаме си ръцете на „османско иго“, да няма недоволни. Че нали знаете, Бойко хич не обича да има такива.
Връщам се отново към премиера, защото е главният представител на днешната политическа власт и би било неуважително да го подмина. с две изречения. В своето обръщение към народа всепризнатият „магистрален крал“ така и не написа от какво и кого сме се освободили преди 141 тодини. Не пропусна да изтъкне обаче за „етническата толерантност“, на която се наслаждаваме и за „уважението на „външнополитическите ни партньори“. Това обръщение на премиера беше добра представителна извадка на цялото му управление. Страхливо, сухо и изглеждащо като жалък опит да угоди на всички. Разбира се, от него не могат да се очакват популистки изхвърляния във възржденски стил, като на по-малкия си „партньор“ и министър на отбраната Красимир Каракачанов, чието одобрение също спада непрекъснато
Но нека погледнем истината в очите. В България има бази на САЩ, за които те не плащат никакъв наем и в които действат законите на атлантическите ни партньори. Наскоро България се съгласи на договорка за закупуването на американски военни самолети, като на практика даде „празен чек“, в който ще бъде нанесена неясна за нас сума за непроизведените още изтребители. Публична тайна е, че българската политика се прави повече в американското посолство, отколкото в българския парламент. Български политици възторжено приемат насочването на ракети срещу Русия от българска територия и окончатлното ни превръщане в удобно „прокси“, застрашено пряко при военен конфликт.
Същевременно България изглежда като пряко подчинена на всяко хрумване на чиновниците от различните европейски институции. Поставени в условията на тотална икономическа зависимост от подаянията на Европейския съюз, се лишаваме от възможността да водим самостоятелна и суверенна политика. Самият ЕС е структуриран така, че на практика големите държави в него, вземат всички важни решения, незанисимо от мненията и интересите на по-малките.
Що се отнася до енергетиката пък, България остава в пряка зависимост от Русия. Което поставено в контекста на крайно русофобския модерен дискурс на българската политическа сцена, създава предпоставки за неприятности.
И така отново ви задавам директно неприятните въпроси. България свободна и суверенна държава ли е? Независима и обединена страна ли е? И какво е бъдещето на българите в България? Има ли наистина етническа толерантност или градим къща от кибрит?
Истината е, че бъдещето на България няма да се реши нито във Вашингтон, нито в Москва или Брюксел. То ще се реши от изборите, които ние правим. Дали ще останем или напуснем, дали ще сме послушни или свободни, дали ще сме готови да се борим за страната си като Опълченците на Шипка или предпочитаме да живеем като доволни свине, служейки на чужди господари, отдадени на консуматорски инстинкти.
РЕДАКТОР: ТОДОР БЕЛЕНСКИ
