Бой между Одисей и ИрИзточник: худ. Коринт Ловис
Валентин Златев срещу Кирил Домусчиев. Един олигархичен кръг срещу друг. Едно лоби срещу друго лоби. Руски интереси срещу други руски интереси на наша територия. Златев срещу Домусчиев. А зад завесата?
Българската петролна и газова асоциация, водена от Валентин Златев, напусна Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България с председател Кирил Домусчиев. Златев и неговата БПГА са против отлагането на проекто закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Според него/тях решението на МС от 9 януари 2019 г. за изтегляне на текстовете до юни е неправилно и толерира сивата икономика. (Според хора до Златев толерирането е свързано с Инса ойл. Според тях прокуратурата, НАП и останалите институции отказват да проверят сделката и финансирането на покупката на Общинска банка, на която за малко беше шеф Владислав Горанов, преди да стане финансов министър.)
Кирил Домусчиев заяви на свой ред, че се радва, че Златев и асоциацията му се махат от КРИБ. Златев упражнявал натиск и лобирал за приемането на въпросния закон.
Само Златев и Домусчиев ли са в този спор? Лична ли е престрелката?
Златев е шеф на Лукойл – България. Считан е за представител на руски корпоративни и политически интереси у нас. Витаят и слухове, свързващи Златев с руските тайни служби. Документи няма. Няма и как да има. Слуховете обаче упорстват. Почва за тях са писания и изказвания на американски посланици у нас, в които Златев е наричан „политически брокер“, „политически кукловод“. Уикилийкс извади и текст, в който има следния пасаж: „Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност“. Разбира се Уикилийкс не е последна инстанция нито цитираните документи са признати за автентични от Държавния департамент на САЩ. Но хората имат право да коментират.
Златев е считан за близък на Георги Първанов и с повечето партии и политици, управлявали държавата. Бизнесменът е арендатор на ловното стопанство „Паламара“ в Делиормана. Местни хора се шегуват, че там се вземали повече решения за държавата, политиката и бизнеса, отколкото в Народното събрание, МС и Президентството взети заедно. Може да е пресилено, а може и да не е. Златев е незаобиколим фактор в държавата и това е факт. С частния самолет на Златев политици и дори висши духовници са пътували до Москва по различни поводи.
Кирил Домусчиев е собственик на „Хювефарма“, Параходство Български морски флот, Биовет, ФК „Лудогорец“ и пр. Считан за близък приятел на финансовия министър Владислав Горанов. Оттам и на Делян Пеевски. Горанов живее в луксозния комплекс „Есте“, построен от братя Домусчиеви и е съсед на Кирил Домусчиев. Като министър той отпусна милиони от хазната за довършване на частния стадион на Домусчиев в Разград. Щедрост с народни пари, но щедрост.
Откъдето и да го погледнем, сблъсъкът е между емблематични кръгове, които контролират цели отрасли в икономиката и имат влияние в политиката. На пръв поглед изглежда, че Златев има предимство заради сериозните му връзките в Москва. Е наистина се сериозни. Но Пеевски пък е тясно свързан с руската Внешторг банк и нейните шефове Андрей Костин и Юрий Соловьов. Топлата връзка е реализирана чрез Виваком, където руснаците имат сериозен дял, ако не и пълен контрол. Банката и Костин са под санкции в САЩ, но за това тук не е прието да се говори. Костин е един от шумните поддръжници на президента Владимир Путин, въпреки някои сигнали, че Путин се дразни от скандалите, в които през последните години се забърква банката. Включително и по аферата с Виваком. Разбира се темата за „руската връзка“ на Златев и Домусчиев е много по-обширна, но за това друг път.
Важно е също, че и Златев, и Домусчиев се радват на добри отношения с премиера Бойко Борисов. Разбира се става дума за променлива величина. Затова е интересно дали в милитаризираните отношения между двамата премиерът ще заеме страна.
Не по-малко важно е, че и двамата са недосегаеми за правораздавателната система. Досега. Ще се намеси ли прокуратурата, ако бъде задействана от няКОЙ? Въпросът съдържа и отговора…
Налице е – извън всяко съмнение – сблъсък на интереси и влияние. Подобна война се води с всички средства: лобизъм, съюзници, подлости, институции, прокуратурата, службите. И медиите, разбира се. Домусчиев, според запознати, издържа поне едно от изданията под контрола на Пеевски. Разбра се, че ще участва и в наддаването за Нова телевизия. Златев не се свързва пряко с медии, но немалко от тях зареждат на бензиностанциите Лукойл… Това има значение.
Челен сблъсък. Опасен сблъсък. Големите интереси могат да се превърнат в бомба, която да взриви стабилността в хранителната верига. Това, което гражданските протести не са в състояние да постигнат, могат да го сторят двама милионери. Парадокс. Български принос в теорията на хаоса по време на фасадна демокрация.
В сюжета има и скрити играчи. Двама от тях са прокуратурата и вездесъщият Пеевски. Моите играчки не си ги давам, а чуждите ако ми харесват си ги взимам. Тази мисъл се приписва на депутата от ДПС, чиито милиони така и не са интересни за финансовите и разследващите органи. Пеевски и държавното обвинение в момента са заети с преследване на противниците на модела #Кой, както и на свидетели по делото „КТБ“, но със сигурност ще се намесят, ако видят ползи от това или си харесат някои „кукли“. Не е изключено в някаква степен конфликтът между Златев и Домусчиев да е инспириран именно от скритите играчи. Целта: лични интереси и предупреждение към кабинета и Борисов.
Къде е Цветан Цветанов в цялата история? Много интересен въпрос. Спомнете си онзи знаменит скеч с Тодор Колев: Чичо, защо кашляш? Ало, чичо… Невинаги пудрата захар е пудра захар…
В една от соломоновите притчи се казва, че „Душата на вероломните жадува насилие“. Плиний Млади пък пише: В което и да е време, причината за кризите и гибелта на обществото е заключена в пороците на същото общество. Властолюбие, корупция и алчност. Упадъкът на държавата е следствие от продажността и развратеността на елита. Почти две хиляди години по-късно крамолата между Домусчиев и Златев показва, че същите неща важат със страшна сила и днес.
Борис Петков
