Слово на президента Румен Радев:
„На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от двете страни вярват, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни делят точно сто години. В разни епохи той ще противопоставя републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби. Общонародните цели на Възраждането ни донасят свобода, Съединение и възход. Разколът слага край на тази епоха и ще бъде белязан от братоубийства, терор и пилеене на национална енергия. Великите идеали ще бъдат погребани под безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на националния интерес.
Група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение. Убеден съм, че милиони българи съзнават необходимостта от него. Съзнават, че историята не бива да слугува на политиката. Че наследените обществени разломи трябва да се преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически бизнес. Че ожесточението от миналото, минира пътя към бъдещето.
Наивно е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от следващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е единственият път към успеха.
България избра пътя на европейска демокрация и трябва да гради своето бъдеще около принципите на свободата, законността, справедливостта и уважението към човека. Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието.
Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението. Но, убеден съм: мъдростта ще победи ожесточението.“
Веселина Томова – Ако бях на мястото на президента какво бих казала точно в този момент, когато държавата е в бруталното менгеме на корупция, диктатура и сливане на всички власти в Един!:
„На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево. Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от двете страни вярват, че жертват живота си за Родината. Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни делят точно сто години. В разни епохи той ще противопоставя републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби. Общонародните цели на Възраждането ни донасят свобода, Съединение и възход. Разколът слага край на тази епоха и ще бъде белязан от братоубийства, терор и пилеене на национална енергия. Великите идеали ще бъдат погребани под безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на националния интерес.
Група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение. Не съм убедена, че милиони българи съзнават необходимостта от него, въпреки че може би съзнават, че историята не бива да слугува на политиката и вероятно им минава мисълта, че наследените обществени разломи трябва да се преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически бизнес, и че ожесточението от миналото, минира пътя към бъдещето.
Но! Истинският въпрос, който всички трябва да си зададем е – как и около какво ще се ЕДИНЯВАМЕ?! В ситуацията, в която се намира държавата – стигнала дъното, прогнила от тотална корупция, от безпомощни правораздавателни институции, които слугуват не на закона, а на Едноличник – държавник, оплитането в СИМБИОЗА на конституционно разделените власти, ужасяващата липса на свобода на словото и наличие на угодна автоцензура, за да не загубиш хляба си – с кого и как ще се единяваме?!
Някога – от едната страна били онези, които били проправителствени, и онези, които искали справедлива република! Днес – кои са онези, които като огромна армия на държавни чиновници бранят прогнилата Власт, заради заплатите си, и кои са онези, които тръгват на бунт срещу гнилата мафия и как ще се единят?!
Видяхме, че не стана с „надграждане“. Защото „надграждане“ се оказа да градиш над руини. Тогава?
Наивно е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от следващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е единственият път към успеха, или не само?
Разколът обаче вече е разлом. Все по-ярко и ясно става, че Онези от Горе не могат да управляват, но също така е видно, че няма достатъчно ярка и чиста опозиция, която да едини енергията, която клокочи на всички нива. Общите приказки и красивте исторически алюзии с интелектуални слова на хабилитирани лица, само ще разсмеят онези, които грабят родината ни и окончателно ще обезверят тези, чийто „взор надежда не види“.
България избра пътя на европейска демокрация и трябва да гради своето бъдеще около принципите на свободата, законността, справедливостта и уважението към човека. Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на което обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието, съветват интелектуално мъдрите.
Аз обаче, като президент, призовавам – всеки един от вас да се едини със свободата! С онази живинка с душата си, която е заровил някъде дълбоко в себе си, да се едини с неутолимия порив за справедливост! Призовавам всеки един от вас да вдигне високо глава и да се отърси от СТРАХА! Да говори ясно, високо, остро и ярко, защото ОНОВА, КОЕТО ЩЕ НИ ЕДИНИ Е ИСТИНАТА!
ИСТИНАТА, ТАКАВА, КАКВАТО Е – ГРОЗНА, РЪБАТА, СТРАШНА, НО ИСТИНА!
Единението може и да минава през културата и човеколюбието, но първо започва от изричането на ИСТИНАТА!
И ако трябва да има единение днес, то е за истината и нещо още по-важно! – за силата да отстояваш истината, която води съм Свободата! Това очаквам и ми се иска да се случи и затова го казвам в прав текст, за да почувства всеки един от вас, че не е сам в тази жестока битка и че има президент, на рамото на който може да разчита!
Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението. Но, убедена съм, освен в онова, което ме съветват, че „мъдростта ще победи ожесточението“, и в това – свободата никога не се дава даром! Тя се отстоява – всеки ден, всеки миг!
Защото така не може да продължава!“
Веселина Томова http://afera.bg
