Златната мина на Ада тепе край Крумовград, разработвана от канадската компания „Дънди Прешъс Метълс“, започна работа на 25 юни и вече първият добив е факт от 3 юли, рудата е на склад, предаде кореспондентът на БГНЕС.
А когато приключи строителството на фабриката, тя ще бъде пусната в експлоатация в края на ноември или началото на декември, а това означава, че започва и производството на концентрата, заяви изпълнителният директор инж.Илия Гърков днес в Кърджали. Той посочи, че планираните производствени мощности за преработката на рудата са в размер на около 800 000 тона руда годишно. В момента се водят и процедурите по търговете за продажбата на извличания концентрат. „Геоложките запаси в находището са от 27 тона и това не значи, че толкова злато ще бъде добито, защото има загуби по време на извличането, а и част от рудата не може да бъде изкопана. Само на теория може да извлечеш 100% от ценното съдържание на метала. Тъй като ние ще прилагаме класическата технология на флотация /обогатяване/, добивът на полезен компонент прогнозно е 85-87%, а геоложките запаси – 95-97%“, поясни Гърков. Продукцията ще бъде транспортирана в специални чували с обем 1 кубик със специализирани камиони и ред строги изисквания при товаро-разтоваръчните дейности. Според него това е един от най-безопасните начини за транспорт на подобни материали. В момента се водят преговори с потенциални потребители на концентрата – две български и няколко чуждестранни предприятия. Изпълнителният директор уточни, че предприятието на Ада тепе е само добивно, не се произвежда метал като краен продукт. Той припомни, че през 2011-2012 г. се наложи цялостно преразглеждане на проекта, първоначалният вариант за цианидно излужване отпадна и се премина към класическото обогатяване – флотацията. „Това се прилага във всички работещи български обогатителни фабрики за благородни и цветни метали. При тази технология няма екологични рискове“, увери Гърков. На тепето са изградени три депа – за баластрата /материала без полезен компонент/, за дъждовните води и за рудните отпадъци в случай на авария. От до момента наетите 162 дългосрочни работници 153 са местни жители – инженери, техници, ръководители до средно ниво и производствени работници, максимумът ще бъде от малко над 220 наети специалисти. „Сред тях са няколко млади хора от Крумовград, които преди 4 години бяха студенти в Минно-геоложкия университет и работеха в идентичното предприятие в Челопеч. Те надминаха очакванията ни, много по-бързо от предвиденото навлязоха в производството и разбраха какво е дисциплина и отговорност. И когато ги взехме от структурата в Челопеч, имаше едно недоволство сред колегите, че им ги отнемаме и пращаме в Крумовград“, посочи Гърков.
А напливът за работа продължава, през септември предстои подборът на последната група за оперативния персонал на обогатителната фабрика, те отново ще бъдат местни хора. Натъкнали се на проблем при наемането на електротехници – трябвали им 20 души с квалификация и знания, в Крумовград намерили 17.
„Първоначалната ни цел бе поне 90% от работещите да са от община Крумовград. Радостното, без да сме го предвиждали е, че много трудоспособни млади хора се завърнаха от гурбет в чужбина и започнаха при нас, те са 1/3 от ангажираните на Ада тепе. Върнаха се от Гърция, Германия, Швейцария и др. европейски страни. Вероятно това е един от начините миграцията да бъде поне малко ограничена и да има завръщащи се“, коментира директорът. Той разказа и за развоя на производството в Челопеч – от началото на септември там ще стартира работата на дигиталния рудник. Смарт-системата ще даде възможност от едно място да се управляват рудниците и в другите страни, както и този до Крумовград. Това е и бъдещето на минната индустрия, а иновациите, внедрени в рудника на „Дънди Прешъс” ще се прилагат и в Крумовград, каза той. Целият производствен процес се следи на интерактивен екран, а 16 служители едновременно могат да извличат информация онлайн. Развита е системата и за подземен безжичен интернет. В Челопеч вече са тествани подземни самообучаващи се дронове, дело на студенти в САЩ и това е за пръв път в света. Летящите машини са върхът в дигиталните технологии по отношение на трудовата безопасност, те предават онлайн информацията за цялостната ситуация в рудника след взривни дейности. Създателите на дроновете продължават усилията за усъвършенстването им. Крумовградският „Клондайк“ няма да приключи скоро – над 8 г. ще функционира рудникът, а до 3 г. ще трае рекултивацията на находището. Компанията обаче смята да се установи трайно в района – в момента се извършват проучвания на още 7 терена в съседство с Ада тепе, а прогнозите са оптимистични. Целта е да се открие находище, което да осигурява работа на фабриката, а и на местните жители. „Дънди“ разработва и проект за фонд от 5 млн.долара, който да подпомага малкия и средния бизнес в Крумовград. Главното условие за потенциалните му потребители е фирмите да са регистрирани в родопското градче и да са на хората от района, и дейността им да не е свързана с минната промишленост. Въпросните доларови милиони са вече осигурени и не зависят от печалбите на компанията.
БГНЕС припомня, че от 2002 г. “Болкан минерал енд майнинг” /БММ, част от канадската компания “Дънди Прешъс Металс”/ имаше договор за търсене и проучване на златното находище край село Перуника. Близо 4 млн. долара струваха на БММ проучванията на залежите на Ада тепе до Крумовград. Тогава се твърдеше, че там златните ресурси възлизат на 835 000 унции, равни на над 27 тона чист метал. За първоначалните проучвания за всяка една от площадките са необходими най-малко 300 000 долара, казваха канадците преди години. В първия си вариант проектът предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Проектът „Клондайк в Родопите” обаче бе спиран от периодичните протести на екологични организации от България, подкрепяни от подобни от Гърция и Турция. Заради обществения, а и политическия натиск проектната технология бе изцяло преработена от инвеститорите, като цианидното излужване отпадна напълно. Инвестиционното намерение на канадците неведнъж разделяше и противопоставяше населението в района на Крумовград. Ако отпаднат съдебните бариери пред БММ, Ада тепе ще бъде изравнено, златото и печалбите изнесени в Канада, българската държава ще получава едва 3% отчисления от собственото си съкровище, а екологията – срината, опасяваха се противниците на златодобива. За традиционно безработните мъже в Източните Родопи обаче проектът на „Дънди Прешъс“ беше мечтаният Клондайк, който ще им осигури поминък.
