юли 25, 2018

Най-новата комична ситуация в България

Автор: admin Няма коментари

Най-новата комична ситуация в България

Добре дошли в най-новата комична ситуация в България. Този път става дума за министър, който май е тръгнал да пише закон срещу самия себе си. Каракачанов обяви война на нещо, което сам разпространява: фалшивите новини.

Коментар от Татяна Ваксберг:

Новината дойде вчера: министърът на отбраната Красимир Каракачанов се е заел да пише закон срещу фалшивите новини. Подразнили го няколко бомбастични заглавия с невярно съдържание и решил, че това са измами, които са в състояние да засегнат националната сигурност. Затова предприел две действия: първо сезирал ДАНС, която да провери кой пуска неверните слухове, а после се заел и с писане на закон срещу фалшивите новини.

Какво комично има тук ли? Ами вижте автора на тази инициатива: Красимир Карачаканов е разпространител на фалшиви новини, а не потърпевш от тяхното наличие. В края на миналата година тъкмо той лансира лъжата, че т.нар. Истанбулска конвенция легализирала някакъв “трети пол”. Твърдение, което имаше сериозни последици, тъй като отприщи поток от над 7300 публикации за два месеца. Голяма част от статиите се позоваваха на фалшивата новина, разпространена от министъра, за да дискредитират международния документ.

Все още не знаем как ще изглежда бъдещият закон на Каракачанов, но едно е сигурно: ако той наистина ще криминализира разпространителите на фалшиви новини, поне е ясно откъде ще трябва да си започне приложението.

“Закон, който да регулира съдържанието”. Какво означава това?

А сега по-сериозно – защо е нужен специален закон срещу измамите в пресата, след като предпазните мерки по този въпрос отдавна са взети? Лъжата, клеветата, обидата, моралните и материални щети, нанесени от дадена публикация – всичко това е достатъчно подробно описано в българското законодателство и се прилага както към печатните медии, така и към тези, които съществуват само онлайн.

Всичко останало, което засяга пресата, е въпрос на саморегулация и пазар – две територии, в които наистина има дефицити, но нито един от тях не може да се запълни чрез нещо като закон срещу фалшивите новини. Например: един пазар, който не е превзет от монополист на дистрибуцията, сам по себе си би ограничил измамите. Би ги ограничило и организирането на журналистиката в професионална гилдия – такава, която да не допуска фалшификатът да минава за оригинал. Но тези мерки нямат нищо общо с намеренията на един и без това проблематичен министър.

Татяна Ваксберг

Каракачанов предупреждава, че не иска да въвежда цензура, а само да изработи “закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които (…) не попадат под контрола на нито една институция”. Как се казваше онова явление, при което правителството регулира медийното съдържание? Не беше демокрация май.

Странджанският микроскандал

Що се отнася до конкретния повод, предизвикал инициативата на военния министър, той беше уж свързан със събитията в Странджа, но всъщност не съвсем. Каракачанов се оказа разтревожен не от това, че сред животните има чума, която ред издания омаловажиха; не и от това, че хората са в паника, защото никой не им е обяснил защо трябва да се умъртвят животните; дори не от това, че огромен брой българи демонстрират недоверие към решенията на администрацията.

Не, Каракачанов се оказа засегнат от един микроскандал, вплетен в цялата история – публикацията, според която правителството нарочно обезлюдявало Странджа, за да я засели с бежанци. Конспиративна теория, която Каракачанов сравни с опасност за националната сигурност, макар че точно в Странджа няма кой да я вземе насериозно – местните жители знаят много добре колко драматично е спаднал потокът на хората, пресичащи нелегално границата. Знаят също така, че разположените наблизо бежански центрове са почти празни. Да не говорим, че страхът от бежанците е по-слабо изразен в граничните райони, какъвто е странджанският. Хората там се нуждаят не от успокоение, че ще живеят без чужденци, а от информация защо се налага да умъртвяват животните им. Нищо общо с приоритетите на един министър, който очевидно е притеснен, че може да го обвинят в заселване на бежанци, но някак нехае за това, че се сдобива с ореол на държавен цензор.