Години преди да поеме пътя към отвъдното моят татко, когото познавате като Радой Ралин, се подготви за него като истински поет – това, което беше и можеше да бъде най-вече. Не си уши костюм, в който да го изпроводим. Не поръча ковчег. Не запази гробищен парцел. Вместо завещание написа пет емблеми, за да го запомним, когато се запъти към онова „място светло, място злачно, място прохладно“. Така предаде Богу дух на 21 юли 2004 г.
ЕМБЛЕМА
Животът вече всичко ми отне.
Умряха най-добрите ми приятели
и се снижават мойте рамене
подобно чезнещи мореплаватели
към безвъзратното турне.
ВТОРА ЕМБЛЕМА
Аз нямам шеметни дела:
животът ми бе тих, затворен…
И мисълта ми беше не стрела,
а корен.
ТРЕТА ЕМБЛЕМА
Вече нямат значение моите тайни.
Вече кротко заспа користта.
Всички пътища ми се струват безкрайни.
Близък ми е само пътят към смъртта.
ЧЕТВЪРТА ЕМБЛЕМА
Много ми станаха хората, много.
С техните душни талази
чувството ми се едва разминава.
Колко ми липсва гора, водопад
и някакъв дух да ме пази.
ПЕТА ЕМБЛЕМА
Животът ми в надежди се разсипа…
Смири се неосмислена страстта.
Косата ми е непрестанен сипей
към пропастта.
Кин Стоянов http://afera.bg
