ДЯДО КИРЧО
– Виж ме, момче, на осемдесет и шест години съм, ама съм железен!
От дванайсет болести боледувам и все смъртоносни! Пари за лекарства нямам, но с бабата пием чаец всяка сутрин, дъвчем див пелин и плюем в лицето на онези убийци от парламента. Лекарите пък въртят очи и се чудят, че съм още жив. Всеки месец ходя, да им се похваля.
Само това беззаконие, дето е навсякъде, ме мъчи.
А можеш ли едно беззаконие да го махнеш със законност?
Не са ли онези от съдилищата, прокуратурите, полициите, за онези във властта въобще да не отваряме дума; не са ли всичките шайка престъпници и мафиоти?!
Едно беззаконие можеш да го изкорениш само с друго беззаконие – и то по-дръзко, по-голямо, по-жестоко…
Тези от горе не искат да знаят какво им мисли народа, но часа им ще дойде, да знаеш, защото всеки си плаща за злините.
Били им сложили някакви американски войници да ги пазят, ама тръгне ли народа, няма спиране.
– То народ не остана, бе дядо Кирчо…
– Как да не остана! Нали аз съм тук! Я ме пипни – целия съм от желязо!
ОТ ДНЕС
С гръб съм към човека в коридора на клиниката, само стоя и слушам:
– И като ми откриха рака, си викам: Време е за умиране. Но като дрисльо в леглото си ли искам да умра или като осъзнат човек?!
Така тръгнах по билото на Стара планина преди 3 месеца, ( че нямам пари за оня испанския път, ама то е едно и също.)
Първо бях сам, после дъщеря ми дойде и вървя с мен до края.
Какво ли не ни сполетя, но все за добро.
Дошъл съм днес в болницата, за да кажа на докторката, че приключих с лечението. Вече съм добре – спокоен съм, повярвах в Бог напълно. Готов съм да си платя сметката и съм готов да се прибирам.
Мълча, забил поглед в земята и не смея да си поема дъх.
Красимир Симеонов http://afera.bg
