Няма нужда да ревем колко сме зле – заслужаваме си го. Няма нужда и да недоволстваме от политиците – заслужаваме си ги. Безсмислено е и да се оплакваме от медиите – и тях си заслужаваме. Защото не сме общество.
За една крава Пенка проглушихме света. Следихме я почасово. Така наречените обществени медии в така наречените си новини се надпреварваха да информират така нареченото общество какво точно се случва с Пенка. Само дето не свикахме европейските посланици заради нея. Но казусът все пак имаше европейски отглас. И съответно – хепиенд.
Босия протестира 17 дни.
Сегашната му гладна стачка не му е първата, но именно тя е изцяло пренебрегната и от медиите, и от обществото. Във Фейсбук го подкрепят неколцина бунтари, обаче нито една политическа формация не откликна на призива му за оставка на сегашното управление.
В деня, в който се гласуваше вот на недоверие на правителството, можеше да има протест. Вероятно така наречените десни политически сили са решили да няма протест, защото вотът беше поискан от БСП. Те даже предварително обявиха този акт за безполезен.
Не е така, уважаеми.
Всеки акт на протест срещу престъпно управление е полезен и смислен.
И далеч не е достатъчно да обявите на пресконференция, че искате оставката на Борисов. Поискайте я така, че да увлечете хората. Изкарайте ги навън. Изкарайте ги от кожите им. Запалете някаква искра на надежда, пък била тя и последна.
И ако не протестирате срещу управлението, значи ви харесва. Аз друг извод не мога да си направя. И далеч не само аз.
За най-младите, които не знаят кой е Босия, а за комунизма няма откъде да научат, ситуацията е напълно неразбираема. Но за така наречените политици трябва да е пределно ясно за какво иде реч – за държава, пленена от мафията. За народ, подложен на геноцид, изтребление и/или прогонване.
Всяка стъпка срещу тази мафия е смислена, колкото и луда да изглежда.
Гладната стачка е отчаян ход. Крайна мярка. Самоунищожение в името на кауза. Да, сигурно трябва да си луд, за да предприемеш подобно нещо. Свестните у нас винаги са наричани луди. Те днес са малцина и се виждат отдалеч. И телевизиите почти не ги отразяват.
Въпросът е кои са нормалните? Тези, които слушкат и папкат ли? Или тези, които мрънкат от време на време колко е кофти ситуацията? Може би те са обществото – онова същото, което избира тази власт. И което я крепи със слушкане, папкане и приглушено мрънкане, докато и внуците му заживеят на хиляди километри от България.
Това общество не заслужава Босия. То заслужава крава – и в новините, и като съдба.
Eвелина Гечева
