Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на безвъзвратно остарялото въоръжение и бойна техника. В Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2017 г. за първи път в официален държавен документ се признава, че Българските въоръжени сили са в състояние със затруднение и повишен риск да изпълняват конституционните си задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана.
Това е една много тревожна констатация, която не трябва да остане без последствия. Това заяви в интервю за БГНЕС ген. м-р (о. з.) д-р Стоимен Стоименов. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто.
Генерал Стоименов, какво още казва Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2017 г.?
Генерал Стоименов: Тази година Министерството на отбраната представя един обективен и съдържателен доклад. В неговата подготовка участваха над 100 експерти от всички структури на Министерството и Българската армия. Той мина през задължителните обсъждания в Съвета по отбрана, Съвета за сигурност към Министерския съвет и Правителството и тогава беше внесен за утвърждаване от 44- то Народно събрание. Аз следя годишните доклади за състоянието на отбраната и Въоръжените сили /ВС/ на Република България и затова отдавам дължимото признание на експертния екип, подготвил тазгодишния доклад.
Сега по-конкретно за това какво ни казва Докладът за състоянието на отбраната и Въоръжените сили. Започвам с тревожната оценката, че е налице повишен риск, както за личния състав на армията, така и за изпълнение на задачите по отбраната на страната. Притеснително е и признанието, че една част от задачите по първите две от трите мисии, възложени на ВС, се изпълняват със затруднение.
В предишните доклади не се съдържаха такива негативни оценки. Справедлива е самокритиката по отношение изпълнението на инвестиционната план-програма на Министерството на отбраната (МО). Фактът, че нито един от големите инвестиционни проекти, чиято реализация трябваше да започне през 2017 г., не стартира е показателен за отношението към модернизацията. Отлагането във времето на проектите със стратегическо значение се отразява на отбранителните способности на страната. Ахилесовата пета на изграждането на модерна армия се явява нейното окомплектоване с личен състав.
В доклада се сочат факти и числа за недоокомплектоването на Въоръжените сили. В случая по-важно е какво четем между редовете. Видно е, че пада авторитетът на армията, престижът на службата в нея и рейтингът на военната професия, че е изтъняла или скъсаната връзка между народ и армия. С други думи, иде реч за незадоволителното състояние на работата за укрепване на най-важния елемент на бойната мощ – духовния фактор.
За това говори фактът, че некомплектът във ВС достигна 20%, като най-голям е в Сухопътните войски. Още по-тежка е картината с доброволния резерв. Неговият числен състав е 3000 души, а 83% от длъжностите вече години наред остават вакантни. Обявяват се редовно конкурси за попълване на незаетите длъжности, но желаещи да станат резервисти няма. Съвсем основателно основно място в доклада е отделено на изпълнение на задачите по 3 основни мисии, които са възложени със Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) на Въоръжените сили.
Всъщност, в тази си част, докладът ни казва каква армия имаме, какво е нейното предназначение, функции и задачи и как те се изпълняват. От доклада става ясно, че с по-големи затруднения се работи по мисия „Отбрана“, която е основната мисия на Въоръжените сили.
Признава се, че това, което се прави за отбраната на страната и нашето участие в колективните системи за отбрана и сигурност, не отговаря на влошената геополитическа среда за сигурност и на произтичащите от нея изисквания. Това затруднява работата по приоритетите, каквито са подготовката на личния състав и на декларираните формирования и сили за НАТО и ЕС, участието в мисии, учения и тренировки по колективната отбрана, както и изпълнение на Пакета от 55 цели за способностите на НАТО със сертифицираните за целта 55 формирования.
През годината от планираните 312 учения от различен мащаб, са проведени 290, т.е. около 93%. Положителна е оценката на държавното и военното ръководство за изпълнение на мерките по „Планът за готовност за участие на НАТО“ и по „Адаптираното предно присъствие на НАТО в Черноморския регион“, за участието в което заделяме един механизиран батальон към международната бригада, формирана в Румъния.
Оценката на Министерството на отбраната за изпълнение на поетите ангажименти по мисията „Подкрепа на международния мир и сигурност“ е положителна. Нашата страна участва в 8 мисии с 907 военнослужещите. В сравнение с предишната година имаме увеличение на броя на участниците с 19%. Инциденти с рейнджърите от мисиите няма.
По третата мисия „Принос към националната сигурност“, която е свързана с предотвратяване и ликвидиране на последствията от аварии, земетресения, наводнения, пожари и други от този характер, оценката е положителна и това е справедливо. За изпълнение на задачите по тази мисия са изградени 99 формирования от видовете въоръжени сили. За миналата година армията участва с 1197 военнослужещи в 69 мероприятия, свързани с бедствия. Нова задача по тази мисия, която изпълнява МО с успех, е помощ на МВР по охрана по държавната граница с Турция. Там средно за месец участват около 240 военнослужещи и 70 единици техника. Тази мисия отклонява вниманието от насъщни задачи, допълнително натоварва личния състав и излиза скъпо на МО. Независимо от това е нормално, при този много сериозен проблем с миграцията, армията да поеме своя дял за опазване на външната граница на ЕС. Армията се нуждае от превъоръжаване, а не от модернизация на безвъзвратно остарялото въоръжение
Генерал Стоименов, има ли слабости в състоянието на отбраната и Въоръжените сили, които да не са намерили място в доклада и какви са причините за проблемите?
Генерал Стоименов: Разбира се, както към всеки доклад, така и към въпросния, могат да се предявят основателни претенции. Според мен сериозен пропуск на доклада е, че няма оценка на състоянието на невоенния компонент на системата за отбрана. Почти никакво внимание не е отделено на изпълнение на задачите по отбраната на страната от другите, освен МО, органи и организации, за чиято дейност в ЗОВСРБ има цял раздел. Не е оценена работата по подготовката на населението и икономиката за отбрана. Подценен е въпросът за състоянието на мотивацията на личния състав на армията и Въоръжените сили. Слабо място на доклада е разработването на насоките на бъдещата работа за постигане на ново качество на подготовка, боеспособността и бойна готовност на армията. Що се отнася до причините за слабостите и проблемите, то може да се каже, че те действително са свързани с недостатъчния бюджет, който се отпуска за отбраната на страната, с големия некомплект от личен състав, за което вече стана дума и с лошото състояние на въоръжението и бойната техника, които са безвъзвратно остарели.
Генерал Стоименов, бреме ли е за държавния бюджет модернизацията и превъоръжаването на армията?
Генерал Стоименов: За България, която е най-бедната държава в Европейския съюз и е на последно място в Съюза по редица качествени показатели, разходите за отбрана и сигурност без съмнение тежат на бюджета. През 2017 г. практически няма извършени разходи за модернизация на армията. Разходването на средствата, заделени за отбрана, възлизащи на 1,254 милиарда лева, или 1,27% от БВП, са отишли преди всичко за персонала – 67,4% и за текуща издръжка – 21,6%. Капиталовите разходи, в които влизат средствата за основен ремонт на въоръжението, техниката и инфраструктурата, възлизат на 139 687 480 лв., което прави 11% от общите разходи за отбрана. Ако през 2017 г. беше започнала модернизацията, щяха да се разходват допълнително още 402 милиона лева и в този случай разходите за отбрана щяха да нараснат до 1,69% от БВП. Няма съмнение, че за превъоръжаване и модернизация са необходими сериозни за нашите възможности вложения. Двата големи инвестиционни проекта, които Народното събрание утвърди преди няколко дни с гласовете на управляващи и опозиция, с изключение на парламентарната група на ПП „Воля“, ще струват на данъкоплатците 3,2 милиарда лева. По-конкретно, за инвестиционния проект „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ ще са необходими 1 460 000 000 лв., които ще си изплащат за 12 години. Актуализираният инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ предвижда да се закупят 16 бойни самолета на два етапа, като през първия етап ще постъпят 8 самолета, за което ще са необходими 1 800 000 000 лв.
Сега на въпроса – бреме ли е за бюджета модернизацията и превъоръжаването на армията?
Анализът на цифрите и сметките показва, че за посочените два проекта, при утвърдените параметри за цени и срокове за изплащане на годишна база, ще са необходими средства, възлизащи между 0,4 и 0,5% от БВП. При положение, че се изпълни „Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 година“, бюджетът за отбрана може да осигури необходимия за модернизацията по двата проекта ресурс.
Генерал Стоименов, може ли България сама да осигури безопасността си или това е въпрос на колективната отбрана?
Генерал Стоименов: Отговорът на този въпрос се съдържа в националните концептуално-доктринални документи. В Националната отбранителна стратегия – точка 40 се посочва, че отбраната на страната се планира, подготвя и осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС с ефективно използване на националните отбранителни способности. При осигуряване военната защита на страната от възможна външна агресия се задейства член 5 от Вашингтонския договор по силата, на който се гарантира сигурността и отбраната на всяка страна членка на Алианса. Допълнителна гаранция за нашата сигурност ни дава обстоятелството, че както се сочи в националните документи, свързани с отбраната, никоя съседна страна не разглежда България като свой враг. И сега един хипотетичен въпрос, произтичащ от доклада за състоянието на отбраната. Случвало ми се е да ставам свидетел на разговори за сигурността на България, ако НАТО, като остаряла и изгубила значението си организация както твърдеше в предизборната си кампания президентът Тръмп, се разпусне. В България това е тема табу, но като хипотеза тя съществува и по нея се говори. При тази хипотеза ние като държава изпадаме в тежка ситуация, без гаранции за нашата сигурност. Едва ли е нужно да говорим за огромния дисбаланс по отношение на численост и въоръжение с армиите на някои наши съседи.
Да не говорим за Русия, която се обявява от български политици и военни експерти за страна – заплаха за сигурността на България. Сами, при това състояние на армията, не сме готови да осигурим военната защита на страната. Мисля, че трябва да се замисляме и по тази хипотеза, колкото и да не е актуална към днешния ден. В тази връзка се замислям върху еуфорията, която обзе мнозина наши депутати и ръководството на МО, след утвърждаването на двата инвестиционни проекта, по силата на които в Сухопътните войски ще постъпят 150 бойни и специални машини, а във Военновъздушните сили на два етапа – 16 бойни самолета. Задоволството от това добро решение сигурно ще предизвика в мнозина размисъл и носталгия по българската войска, която беше най-голямата военна сила на Балканите и громеше наред вражеските армии във войните за национално обединение, по Българската народна армия (БНА), която по числен състав беше четири пъти по-голяма и разполагаше с различни системи ракети, в това число и SS-23 и поне десетократно повече танкове, бойни машини на пехотата, артилерийски системи, бойни самолети и вертолети, бойни кораби и подводници от днешната наша армия. Днес времената са други. Но и в тези времена, говорейки за модерна армия и за нейната издръжка, е в сила сентенцията на прочутия френски пълководец Наполеон Бонапарт, който казва „Народ, който не храни своята армия, скоро ще храни чужда“.
БГНЕС ———————————————————————————- Ген. м-р д-р (о.з.) Стоимен Стоименов, бивш президентски съветник по въпросите на националната сигурност и заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БА и на приемника му Служба „Военна информация” /1994-2005 г./ Анализът е направен специално за БГНЕС.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4591240/
