Може би историята на България щеше да бъде съвсем кратка, ако не бяха те – Солунските братя.
Днес, след повече от единадесет столетия, продължаваме да преоткриваме истината, че наред със светците и ореолите им, светите символи на тяхната азбука са заличили племенната вражда, родили са братството и един духовно обогатен народ, че те са нашето самочувствие, изконният първоизвор на българския дух, съхранен, въпреки трагичните превратности, в псалтири и евангелия, в пергаменти и кожи.
Наред с чувството към Бога, така и преклонението пред Светите братя Кирил и Методий е религията на българина. В църкви и манастири неговите очи са търсили както разпнатия Исус, така и близките на сърцето му образи на Първоучителите.
Свидетел пред историята за корените на това чувство става не друг, а византийският архиепископ Теофилакт, автор на Пространното житие на Свети Климент Охридски:”…
Закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е готова да им даде спокойствие” – пише той за изгонените от Моравия ученици на двамата братя.
И по-нататък: „Като пристигнали при Борис, те били приети с почит…”
Паметникът на св. св. Кирил и Методий / БГНЕС ***
Обвито в религиозния реквизит, това чувство пулсира с живия трепет на народните възжделения през вековете. То е непокорство пред поробителя, стремеж към свобода, жажда за творчество.
Житията, молитвите, похвалните слова са литературните жанрове на Средновековието. Днес трябва да воюваме със себе си, със собствения си консерватизъм и предубеждения, когато посягаме към страниците на тези творби.
Достатъчно е само да се абстрахираме от религиозната атмосфера, за да ни лъхне живо човешко чувство, богато образно мислене, дълбок демократизъм:
„Просещ – твойто мощно слово, дай ми. Ръце вдигам да получа мъдрост, сила… Опази ме ти от горда злоба фараонска, изцели ме. Дай ми херувимска сила шестокрила… …Да опиша чудесата твои вдъхновено. …Що учителите двама, вечно юнни, начертаха…Да направя явно твойто слово за народа…”
*** В писмо до велетрийския епископ Гаудерик, някъде между 879 и 882 година, ватиканският книжовник Анастасий Библиотекар не скрива преклонението си пред Константин Философ – Свети Кирил. Нарича го „мъж с апостолски живот”, „дивен философ”, ”премъдър мъж”.
Между другото в писмото му четем още: ”…Но има и две негови съчинения, а именно „Кратка история” и „Похвално слово”, преведени от нас на език, който е твърде груб и отстъпва много на яснотата на неговото красноречие…”
Това писмо е един от малкото автентични документи, свидетелство, че у Свети Кирил полемикът, философът, поетът, стилистът съвсем не се побира в каноничните рамки, стеснени до крайност от средновековните разбирания за Бога, за човека и за творчеството.
Така стигаме до истинския смисъл на знаменития диспут с триезичниците във Венеция – защита на вярата, на езика, на народността, на нейното право на свободен духовен и културен живот.
*** Днес, когато Българската православна църква, като Църква-майка е призвана да събере в лоното си низвъргнатите с десетилетия свои чеда, спокойно би могла да потърси мощ и в делото на Солунските братя.
Български отци, не свети ли в препатилите ви души подвигът на Константин Философ – Свети Кирил?
Забравихте ли думите на житиеписеца му, че във Венеция триезичниците се нахвърлили върху него като „ врани на сокол”!?
Уплашихте ли се преподобни братя, Вие, нашите духовни водители от враните, стръвно накацали по камбанариите на прадядовите ни църкви и параклиси, вие, соколите на нашата вяра!?Защо не забелязвате протегнатите ръце на нашите братя и сестри от Македония?
Вие знаете много добре, не канонът е който ви спира, погледнете в душите си и изхвърлете оттам червея, който прогризва повелята да бъдем смели и решителни в името на Божията правда.
Чествания за 24 май има в цялата страна.
Подвигът на Константин Философ-Свети Кирил е могъщият властелин, който ви задължава да сторите това. *** За нас култът към Първоучителите е култ и към словото.
Знакът за равенство между тях е знак за вечността на един народ, приел „свето причастие” на своята самостоятелност. Този култ изтръгна езическите поверия в Тангра и Перун и покрай необозримата духовна мощ на Християнството намери живо превъплъщение в преклонението към новите идоли – буквите.
Тяхното настъпващо войнство разби непробиваемата броня на фарисейските лъжеучения и завинаги свърза Първоучителите с името на нашия народ. Хронистите са отбелязали, че това е станало по времето на българския княз Борис и цар Симеон, на византийския император Михаил, на патриарх Фотий и на папа Адриан II.
Всяка година на 24 май светлината на тази победа залива България и чрез неизмеримата съкровеност на един стих –
„Върви, народе възродени…” ни връща към святото дело на Солунските братя – непресъхващият извор на всички български рождества.
БГНЕС ————————————————————— Иван Николов е журналист, публицист и издател.
Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“.
Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.
Текстът е написан специално за БГНЕС.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4587591/
