Това е първата стъпка към модела “завладяна държава”
Стане ли една държава част от ЕС, натискът да спазва демократичните стандарти изведнъж изчезва. Скандалното овладяване на медиите в България и в други страни от Централна и Източна Европа е особено красноречив пример.
Обществената телевизия в Словакия RTVS освободи преди месец всички свои сътрудници, подготвяли единственото предаване за разследвания. Без обяснения. В тази страна журналистите може да попаднат в затвора, ако бъдат осъдени за клевета. Или пък може да получат забрана да публикуват в продължение на три години например.
В съседна Полша разследващ журналист бе съден за тероризъм, защото публикува разкрития срещу министъра на отбраната. Освен това властите във Варшава официално прекръстиха обществените радио и телевизия на “национални” и поеха пряко контрола им.
Преди седмица в България бе пребит журналистът Христо Гешов – след негово разследване за корупция в община Червен бряг. Преди няколко месеца водещата на сутрешния блок на Нова телевизия Анна Цолова изведнъж изчезна от екрана – след поредица от политически намеци по неин адрес. Без обяснения.
Код червено
“Свобода на медиите в Европа: Код червено” – тревогата бе обявена още в заглавието на декларацията, която беше приета на международна конференция в София, организирана от Европейската асоциация на издателите (ENPA), Европейската асоциация на списанията (EMMA), Съюза на издателите в България, Европейската федерация на журналистите и “Репортери без граници”. Журналисти от България, Сърбия, Словакия, Чехия, Унгария и Полша представиха конкретни случаи на натиск върху независимостта на медиите. Изводът на всички: “Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като „меки диктатури” или „завладяна държава””, пише още в декларацията.
Мащабите на проблема
В последната година Европа преживя две убийства на журналисти – Дафне Каруана Галиция в Малта и Ян Куцияк в Словакия. И двете престъпления остават неразкрити. В България, за радост, подобен случай няма, но също неразкрити си остават всички посегателства срещу журналисти – нападения, подпалени коли и т.н. “Тук малка част от медиите изпълняват традиционната си роля на куче-пазач и критик на властта, а останалите ласкаят политиците и разпространяват реч на омразата срещу всеки, който критикува властта”, описа ситуацията в България Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация”. Журналистите от Чехия пък припомниха как президентът Милош Земан се появи пред камерите с макет на “Калашников”, на който пишеше “За журналисти”. И още: в Полша, в Унгария, в България непослушните репортери са очерняни като “чужди агенти”, “врагове” и дори “терористи”. И навсякъде кампанията срещу журналисти стига до комбинация от думите “Сорос” и “заговор”.
“Аз съм щастливец, защото моят случай бе шумен и известен”, каза полският журналист Томаш Пьонтек, автор на книгата “Мачеревич и тайните му”. Засегнатият военен министър обаче не оспорва нито едно твърдение с граждански иск, а изпраща Пьонтек на военна прокуратура за тероризъм. “Словакия е на критичен кръстопът – ще тръгнем или към Унгария и Полша, или към Западна Европа”, заяви на свой ред словашкият журналист Павол Шалай.
Делян Пеевски
В България пък натискът над независими журналисти и издатели се осъществява с помощта на влияние над изпълнителна и съдебна власт и регулаторите: “Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизнесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски”, пише в декларацията.
След влизането в ЕС
Отделните случаи описват един общ модел, който е характерен за всички изброени страни – влошаването на медийната среда се засилва след присъединяването им към Европейския съюз. “След като си част от клуба, вече никой не те притиска да спазваш правилата” – така описа картината Оливър Вуювич от Медийната организация за Югоизточна Европа (SEEMO). Докато една държава е извън ЕС, тя е принудена да извършва реформи и да спазва демократичните стандарти. Но след като седне на масата на равноправните партньори, натискът изчезва. “В Германия и през ум не би му минало на някого да бъде едновременно политик и да притежава медии”, каза вицепрезидентът на ENPA Валдо Лехари. На изток и на юг обаче това се случва – общества със слаби демократични традиции много лесно допускат заличаване на свободните медии, след като натискът отгоре вече е изчезнал.
“Гражданското общество и независимите медии играят ключова роля в процеса на демократизация”, се казва в софийската декларация на ЕС за интеграцията на Западните Балкани. Подобно изискване за страните-членки обаче няма. Затова медийната среща в София излезе с препоръка към Европейската комисия: “да обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите”. В противен случай заразата на потиснатите медии се разпространява с едни и същи симптоми – оттегляне на чуждестранните инвеститори и овладяване на медиите от местни политически кръгове, засилващи се репресии срещу журналисти и очернящи атаки срещу всички, които се осмеляват да отстояват основната функция на медиите – да бъдат куче-пазач на властта.
