„Има ситуации, в които, за съжаление, думите започват да стават безсилни. Изтъркахме от употреба понятието „Свобода на словото”. Когато думите станат безсилни, това означава, че свободата на словото отдавна е захвърлена на боклука”. Това заяви топжурналистът Люба Кулезич всвой коментар пред „Фрог нюз” за скандалните намерения на СЕМ да „регулира” и частните електронни медии, заявени само дни след като „Репортери без граници” ни постави на 111 място в света по дефицит на свобода на словото.
Думите са безсилни да опишат ситуация, в която председател на Съвет за електронни медии – един почти мъртвороден орган, който не упражнява изобщо правомощията си в посока, която да осигурява независимост на медиите и обективност в тях, заявява хищнически апетит към частни електронни медии.
Когато председателят на този почти импотентен орган произнесе в парламента намерение да се контролират и регулират с допълнения към закона електронни сайтове, това означава, че е дадена директива отвисоко. Такова намерение впрочем съществува отдавна и друг член на СЕМ – Бетина Жотева го е изговаряла на няколко пъти. Т.е. това означава, че тази идея ври и къкри в гърнето, което се кани да превърне окончателно един от инструментите на демокрацията – свободните медии, в буламач.
Ето за такава ситуация аз казвам, че думите са безсилни, защото не могат да предизвикат съпротива срещу едно определено диктаторско, азиатско решение в страна, управлявана от партия, в чиято абревиатура се съдържат „Европа”, „европейско развитие” по време на европредседателство.
Наистина всичко това звучи като въвеждане на режим. Думите са безсилни да изразят възмущението от откритото намерение за въвеждане на режим и цензура. Но няма политическа съпротива, нито пък гражданска, за да се възстановят елементарни демократични норми, една от които е да има независими медии.
Днес в парламента чух изключително нагли подигравки по отношение на „Репортери без граници” и доклада им, че сме на дъното на класацията за свободата на словото. Не чух нито едно разумно възражение срещу тази подигравка.
В същото това време някой се опита да омаловажи факта, че един депутат притежавал 7 медии. Без да може да бъде контраатакуван с далеч по-смисленият аргумент, че този депутат не притежава просто само 7 медии, а и голяма част пазара на разпространението им, част от прокуратурата, част от правителството, част от регулаторните органи. Всичко това вече означа, че става въпрос за форма на неявна, скрита диктатура, която се прикрива зад фалшива демокрация.
Проблемът е в липсата на гражданска и политическа съпротива срещу опитите да се затвори окончателно устата на свободното слово. Т.е. на остатъците от него, защото си даваме сметка, че подобно намерение цели да кастрира и удуши 5-6 сайта, които продължават, въпреки всички ограничения на рекламния пазар, да противостоят на диктатурата, в каквато се изроди управлението на Борисов.
Става дума за изданията „Фрог нюз”, „Бивол”, „Медипул”, „Дневник”, „Клуб Z”. Тези издания правят последни опити да съхранят достойнството и смисъла на журналистиката и на това медиите да означават съпротива и дебат, а не съгласие със властта. Ако въведат регулаторни норми върху електронните медии, това ще означава, че с по няколко солени глоби, тези сайтове просто ще бъдат убити, ликвидирани. Това е абсолютен позор.
Чудя се каква да бъде формата на съпротива срещу тази абсолютна подмяна на правилата с произвол, който се маскира като регламент и регулация! Каква да бъде съпротивата? Къде са десните партии? Левите ги видяхме. Днес БСП не успя да каже колко опасен е депутатът, който владее не само 7 медии.
А къде са гражданските организации, къде е общественият контрол? Ето за това думите в България започват да опровергават дори библейското „В началото бе словото”. Ние ще опровергаем и Библията.
Всеки режим, всяка тирания и диктатура започва с това, че зачерква „В началото бе словото”. И не само сайтове ще се затварят, и книги ще се горят и шпиц команди ще ни бият по улиците. Идва ужасна форма на европеидно гримиран нацизъм.
Много съжалявам, че казвам това и че точно Бойко Борисов със своите декларации в ЕС, ще се окаже виновен за такава жестокост и мракобесие. Подигравка и безобразие от негова страна е изявлението му от преди дни, че свободата на словото била в ръцете на собствениците на медии и на журналистите.
Надявам се все пак да се намери лидер, който да ни консолидира и да каже „Тръгвайте”! Не само за свободата на словото и медиите, а и за смисъла да живеем тук.
Записа Аделина Делийска
