През февруари 1876 г. в село Синджирлий пристига апостолът на 4-ти революционен окръг Панайот Волов, който се представя като Петър Ванков, търговец на гюлово масло.
Антон Билкин, председател на първия синджирлийски революционен комитет, основан от Васил Левски през 1869 г., събира в къщи най-верните си другари. Пред евангелието и кръстосаните отгоре пищов и кама, те повтарят след Волов свещените думи на клетвата да останат верни до смърт на народното дело за освобождението на отечеството. Създаден е нов местен революционен комитет с председател Антон Билкин, секретар даскал Кольо поп Димитров и касиер поп Петко Стойнов.
В следващите февруарски дни Антон посвещава в святото дело още десетина съзаклятници. Започва подготовката за бунта. Купуват тайно барут и оръжие, леят куршуми и свиват фишеци, жените пекат сухари, пресукват върви за навущата, шият дрехи. Майстор Неделю кове и точи остри ножове. Купуват зелен и червен копринен плат и по терка (модела) на знамето на карловския комитет шият своето въстаническо знаме.
На 4-ти април, на връх Великден, Панайот Волов пристига в селото и съобщава на съзаклятниците, че най-късно до 13-ти април трябва да изпратят свой представител в Панагюрище, където представители на всички местни комитети ще решават въпроса за въстанието. Избират за представител на Синджирлий председателя на местния комитет Антон Билкин. Радостни и доволни от доверието на Волов според заръката му, изпращат още 14 души да участват в охраната на събранието.
След събранието проведено в местността Оборище, закътано в пазвите на Средногорието, оборищенските депутати се прибират в своите села, носейки вестта, че скоро, най-късно до 1-ви май, въстанието ще бъде обявено. Но още на 20-ти април в Копривщица пуква първата пушка. Минавайки през близките села, в Синджирлий пристига куриер с писмо от Тодор Каблешков, който призовава: “Ако вие братя сте били истински патриоти, то последвайте нашия пример”. Бие черковната камбана, Синджирлий въстава.
На другия ден привечер цялото село, водено от Антон Билкин, начело с развятото от Стею Байрактаря знаме, след него въоръжени въстаници на коне, керван от коли с багаж, старци, жени и деца тръгват към Копривщица. Тя е определена за една от българските твърдини, където в дните на бунта трябва да се приютят жените, старците и децата.
На 23-ти април, когато по стария календар било Гергьовден, средногорската местност Дутова поляна керванът от синджирлийци, староновоселци и елешници е нападнат от башибозука. В първото сражение врагът е прогонен от въоръжените въстаници, които охраняват своите съселяни.
В Копривщица, в конната чета на Волов, се включват и синджирлийци. Пътят на четата е към карловските села, после бързат към Клисура, но тя е в пламъци, разсипана от башибозушките орди.
Въстанието е разгромено, селата са превърнати в пепелища. Заедно с апостола Волов една група, в която са и синджирлийски въстаници, потеглят на север през отрупаната с неочакван майски сняг Стара планина. Но бунтът е потушен навсякъде. В Троянския балкан загива от вражи куршум Антон Билкин. Двама от членовете на синджирлийския комитет даскал Кольо поп Димитров и Стею Байрактаря заедно със староновоселеца Ненчо Искров Налбантина са заловени малко преди да преминат Дунава. Изпратени са в пловдивски затвор, а после на заточение. Стею Байрактаря, който носи знамето скрито, увито около кръста си, успява преди залавянето да го предаде на един овчар за да не попадне у турците.
След потушаване на въстанието е убит стария поп Димитър Цончев. Секретарят на синджирлийския комитет поп Петко Стойнов се укрива известно време, но е предаден и обесен на моста на река Марица в Пловдив. Сред изпратените на заточение в Диарбекир и остров Крит са и 12 синджирлийски поборници.
Жените, старците и децата гладни, изпокъсани, преживели много мъка и страдание, се връщат в Синджирлий, но всичко – 200 къщи, черквата и училището са опожарени и ограбени от башибозука. След Освобождението синджирлийските заточеници се прибират в родния край. Пристигат през месец май 1878 г. Близките гюлови градини са отрупани с ален цвят, ала селото е още в черни руини. Остава увереността, че скоро ще бъде възродено.
ТРАКИЙСКИ СВЯТ
