Имам личната свобода да дишам свободно над ветровете на времето…

                                              Nikolai Markov

Ирландия е прекрасна страна! Съхранила е достойни келтски традиции.

Повод за това припомняне ми даде нашият другар Сакскобургготски, който освен четец на Символа на вярата в Храма е прероден старейшина в пехотата на Борисов. Винету си направил Съвет на старейшините.

О, небесно чудо!

Цар-премиер-старейшина. Има все пак някакво развитие величеството, защото ако и това нямаше, все в кадастъра трябваше да се рови. И като споменах Ирландия, няма как да не отбележа, че там много са уважавали старейшините си. Истинска почит към мъдростта. За да има, обаче, приемственост и наследствена почит, всяка година са принасяли в жертва най-мъдрия си старейшина. Давали са им да ядат семена, които да ги пречистят вътрешно и след това са ги хвърляли в блата, за да бъдат съхранени завинаги. По този начин и до ден днешен, ирландците вадят напълно запазени тела на старейшините си, а живите такива ги гледат и внимателно мислят за себе си.

Приликата с нашите старейшини-царе е това, че нашият и без да го почиташ и мумифицираш, пак мисли само за себе си…

                                             Nikolai Markov

Замисляли ли сте се защо църквата и народното творчество са в конфликт? Защо фолклорът на Балканите е стихия, непозната за други точки на света?

Причината е, че църквата проповядва смирение, а хорото – бунт. Звучи странно, но бунтът на човека е кодиран в хорото – самодивско хоро, хайдушко хоро, мъжко хоро и пр.
……………………………………………………………………………………
“— Хайде, Зорбас! — извиках. — Научи ме да играя хоро!
Скочи Зорбас, лицето му светна.
— Хоро ли, началство? — възкликна той. — Хоро ли? Ела!
— Напред, Зорбас, промени се животът ми, карай!
— Ще те науча най-напред на зейбекското — диво, юнашко. Него играехме ние комитаджиите преди боя.
Събу обувките си, махна и моравите си чорапи, остана по риза; но пак се задушаваше — хвърли и нея.
— Гледай краката ми, началство — изкомандува ми той. — Внимавай!”
……………………………………………………………………………………..

Конфликтът между човека и Бога е заложен още при Сътворението. Само крехка допирателна свързва Божието във всеки от нас със самия Творец. Връзка, която играещите хоро не съзнават, а сляпо коленичелите пред Олтара – отричат…

                                               Nikolai Markov

Искам да споделя нещо. За мен важно. Това разделение, което се случи на националния празник беше грозно. Много грозно! Надявам се, че всеки от нас има обяснение за поведението си, но не зная колко са хората, които съзнават, че този свят не е вечен, а преходен. Ние живеем върху умираща планета и животът ни е толкова малък миг във вечността, че няма как да не осъзнаваш собствената си суета, проектирана в нея.

Не може присъствието или отсъствието на човек, какъвто е руския патриарх или който да бил друг гост на страната ни, да пораждат национален апокалипсис. Какво се случва с нас? Кой има интерес от това?

Имам личната свобода да дишам свободно над ветровете на времето и се чувствам като гост, а не съм. Лично мен не ме притеснява и не виждам заплаха в това, на националния празник на българските граждани да присъства който пожелае, без да се чувства заложник. Не само руския патриарх, а и папата да дойде от мен има едно добре дошъл. Добре дошъл е и руският президент и китайският, както всички останали. Нека дойдат, като добри приятели на родината ни, и официалната турска власт, главен мюфтия и семействата изгубили своите войници по нашите земи във войната. Каква вина има обикновеният войник или неговото семейство за политическите решения? Нашите войници, погребани в техните земи не заслужават ли почест?
……………………………………………………………………………..
Националният празник трябва да ни зарежда с гордост, но и с милост. Милост към всички, дори към онези, които не можаха да отвърнат със същото. Така се предава любов към ближния и урок, че носи вина и има какво да учи от нас.
…………………………………………………………………………….

Вечната омраза към едни и емоционална любов към други народи е политическа технология! Тя има скрити задачи и цели, както и да вкарва емоция там, където е обиталището на здравия разум. Спомних си едно мое посещение в английски гробища, където са погребани наши войници, воювали срещу англичаните. Имаше старец, който поддържаше парка и когато разбра, че съм български офицер ми отдаде военна чест с думите: “Бяха смели момчета. Достойни.” Разбрах, че негов близък лежи в съседен гроб, отдадох чест на стареца, поставих цветята върху гроб с английско име и си тръгнах…

                                                                       https://www.facebook.com/nikolai.markov.566