Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?

Автор: Няма коментари Сподели:

Христо Ботев: Елегия 

Кажи ми, кажи, бедний народе, 

кой те в таз рабска люлка люлее? 

Тоз ли, що спасителят прободе 

на кръстът нявга зверски в ребрата, 

или тоз, що толкоз годин ти пее: 

“Търпи, и ще си спасиш душата?!” 

Той ли, ил някой негов наместник,

 син на Лойола и брат на Юда, 

предател верен и жив предвестник 

на нови тегла за сиромаси, 

нов кърджалия в нова полуда, 

кой продал брата, убил баща си?!

 Той ли? – кажи ми. 

Мълчи народа!

 Глухо и страшно гърмят окови, 

не чуй се от тях глас за свобода: 

намръщен само с глава той сочи

 на сган избрана – рояк скотове, 

в сюртуци, в реси и слепци с очи. 

Сочи народът, и пот от чело 

кървав се лее над камък гробен; 

кръстът е забит във живо тело, 

ръжда разяда глозгани кости, 

смок е засмукал живот народен, 

смучат го наши и чужди гости! 

А бедният роб търпи и ние 

без срам, без укор, броиме време, 

откак е в хомот нашата шия, 

откак окови влачи народа, 

броим и с вяра в туй скотско племе 

чакаме и ний ред за свобода!

 Днес се навършват 170 години от рождението на поета-революционер Христо Ботев… 

Роден е на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. 

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. 

Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. 

Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

 По това време във вестник “Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си”. 

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. “Дунавска зора”. 

През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. 

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. 

Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. 

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме”. 

През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения”. Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. 

От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки” и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

 На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Прочети още на:                                      http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4559328/

Предишна статия

Легендарният Адриано Челентано стана на 80…

Следваща статия

Деца поведоха леденото хоро в Калофер

Други интересни