Бойко РашковИзточник: БГНЕС
Главният прокурор Сотир Цацаров упорито неглижира работата на Националното Бюро за контрол на специални разузнавателни средства. В подслушванията се допускат нарушения, които потъпкват правата на гражаните.
Служби като ДАНС и ДАТО си позволяват нарушения на закона и правилата, а след това отказват информация. Това се толерира от висшето ръководство на държавата. За тези и други проблеми разговаряме с Бойко Рашков, председател на НБКСРС
– Г-н Рашков, според г-н Цацаров някой живеел с неоправдано самочувствие, че на неговите сигнали той трябвало да му отговаря лично. Как да разбираме това?
– Това буквално означава „не ме занимавайте с вашите сигнали, няма да отговоря“, а предвид четиригодишната ни практика разчитам допълнително: „нищо няма и да предприемам по сигналите ви“. За съжаление тези думи едва прикриват симптом на тежък комплекс.
Земните правни проблеми са причината да доловя едва сега божественото самочувствие на г-н Цацаров. То вече е заело неприлично по-различна позиция от тази на бившия главен прокурор Иван Татарчев (мир на праха му), който казваше, че „над него“ е само Господ. Сегашната севернокорейска форма, нездравословно закръглена от огромно властово съдържание не е „под“, а е „до“ Него, да ме прости всевишния!
– Всъщност какво предприемате Вие в Бюрото когато установите, че при използване на специални разузнавателни средства (СРС) е нарушен закона?
– При нарушения Бюрото по закон сезира прокуратурата, а със свое решение предвиди да се уведомява главния прокурор. То се изпълнява от председателя, но не с цел да се смущава спокойствието на недосегаемото прокурорско величество. Смисълът е да се запознае с нарушенията и ако прецени, да възложи проверка дали е извършено престъпление; при съгрешаване от прокурор – да инициира дисциплинарна проверка; да даде методически указания при повтарящи се нарушения на закона и т. н. От него не се очаква лично да провери и отговори на сигнала, защото по закон, за да се заеме длъжността, не е задължително той да може и знае какво и как да направи.
Второ, при използване на СРС от простосмъртни прокурори, те уведомят административния си ръководител, с което той поема известна отговорност за процедурата. Ето защо, ако последната бъде опорочена, уведомяването не на главния прокурор, а същото прокурорско звено, е безпредметно. Наивно е да се очаква обективна проверка от самия нарушител. Имаме обаче случаи г-н Цацаров да изпрати сигнала на прокуратура, в която работи провинилия се. Ясно е, че заинтересоваността в такава хипотеза обезсмисля сигнала и предопределя резултата от псевдопроверката.
Трето, като командващ архаично субординираната прокуратура, г-н Цацаров е длъжен да възложи и да контролира дали подчинените му упражняват правомощията си. Надявам се притеснено обменяната информация, че в прокуратурата има негласно указание да не се работи активно по нашите сигнали, са само слухове. Но пък по множество случаи, повече от две години и половина не сме получили информация за предприети проверочни действия и резултата от тях.
Парадоксално е, че въпреки този факт, на 06.12.2017 г. г-н Цацаров заяви в Парламента (НС), че Бюрото можело да „обжалва“ по инстанционен ред актовете на прокурорите по сигналите си (очевидно за да не бъде обезпокоен). Ако се направим на незнаещи, че по закон Бюрото не е субект на правото да обжалва, (въпрос, по който е добре да се помисли) трябва с умолителен тон да попитаме г-н Цацаров можем ли изобщо да реагираме, след като по десетки сигнали не знаем има ли произнасяне на прокурор?
– Означава ли това, че Цацаров неглижира дейността на Бюрото?
– Категоричният отговор на въпроса Ви е „да“. Прави се така, че трудът на колегите ми да бъде обезличен, ефектът от дейността им да се сведе към нула, видно и от изложеното и от следното:
Сред нас и в обществото се поставя въпросът: В причинно-следствена връзка ли е „мълчанието“ на прокуратурата и факта, че множество сигнали са за нарушения, допуснати в структури на ДАНС? Формирано е убеждение, че е налице симбиозата ДАНС – Цацаров и тя създава своеобразен имунитет на ръководни длъжностни лица в контраразузнаването, какъвто по закон не е предвиден? Няма как иначе да се обясни защо нарушенията, свързани със СРС не водят до предприемане на адекватни мерки, вкл. наказателни, за привеждане на тази дейност в съответствие със закона. Питам се дали тази безконтролна безотговорност не се е изродила в обезпечаване на държавна сигурност за постигане на не/ясни лични, групови или политически цели и интереси.
– Кое Ви дава основание да мислите така?
– Има много аргументи, ето няколко. През пролетта на 2015 г. Бюрото изпрати сигнал до г-н Цацаров за над 160 нарушения, повечето допуснати от ДАНС. Въпреки идентичността на много от тях, само един е реализиран с разследване, обвинителен акт и присъда и то може би не/случайно след изказване на премиера в стил „след като на Цецо 4 г. затвор, на тях …“ (случаят „Червеи“ или „Вл. Янева“). Затова, въпреки гневната реакция на г-н Цацаров по тази тема в НС (6.12.2017 г.), въпросът „въведен ли е двоен стандарт“ при оценката на идентични материали с признаци на престъпление е актуален. Той трябва да бъде решен не на основата на груб субективизъм, конюнктура или политцелесъобразност, а с практическо въвеждане на върховенството на закона като фундамент на правовата държава.
– Казвате, че има проблем с върховенството на закона?
– Впечатлява оправданието на г-н Цацаров в НС, че има наказателно дело, но то не приключва, защото СГС не съдействал. Удобно обяснение, но се пита как в случая „Вл. Янева“ тя беше „опраскана“ без съдействието на СГС? Известно е в тази връзка, че установяването дали искането и разрешението за СРС съответстват на закона (ако това е „непреодолимата“ пречка) не зависи от ръководството на СГС, дори да не ги предостави. Те се съхраняват в оригинал и в архивите или в делата на служби на МВР, ДАНС и др. и могат да се ползват.
– За двоен стандарт ли намеквате?
– Именно явлението „двоен стандарт“ поставя въпросите: Законът или обстоятелства извън него са приоритет в казуса с бившите ръководители на СГС, разрешавали многократно прилагане на СРС в грубо нарушение на закона? Основните права на човека у нас реална ценност ли са или защитата им е нещо имагинерно?
– Не трябва ли точно тези прави да бъдат защитавани?
– Трябва, затова ще посоча и друга форма на обезсмисляне дейността на Бюрото е директно възпрепятстване на проверки с отказ да се предостави за запознаване на първичната информация, послужила като основание да се използват СРС. Ясно е, че прочитът само на искането да се разреши СРС не е гаранция, че съдържанието му не е плод на недобросъвестно „творчество“. Бюрото е установявало множество случаи на такава злоупотреба и е уведомявало граждани, включително един политик за неправомерното ограничаване на правата им. Затова е логичен въпросът дали отказите да се предоставят изходните данни не представляват прикриване на злоупотреби със СРС. През 2017 г. има три такива случаи, свързани с прилагани СРС в ДАНС. За противодействието да извършим обективна проверка уведомих съответната комисия в НС, но до края на 2017 г. не се свика нарочно заседание (но се свика друго, така пожела главния прокурор). Поискахме съдействие на г-н Цацаров, той също не реагира, защото е дал указания на Бюрото да не се предоставят никакви материали освен искането за използване на СРС. Публичните му изявления, че от Бюрото проявявали „нездраво любопитство“, освен обидни са резултат на непознаване или незачитане на закона!
Нормативната уредба позволява на представителите ни да се запознават не само с искането, а и с всички документи свързани с него. Още по-опасно във всичко изложено е, че с противодействието на проверките може да се прикрива извършено престъпление, за каквото беше осъдена Вл. Янева по случая „Червеи“. Това не би могло да стане, ако не се бяхме запознали с всички материали, свързани с използваните СРС.
Ограничаване на Бюрото да защитава правата на гражданите от неправомерни СРС представлява и подаване на невярна информация от службите, които подслушват, наблюдават, следят и т. н.
– Има ли такива случаи?
– Натъкнахме се на 8 такива случаи с Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). За едно от лицата (магистрат) се установи, че СРС са приложени неправомерно, за което то е уведомено. Главният прокурор пак е обезпокоен от мен. Вероятно този случай също ще попадне в архива „Забравете“ и заради участието в тази процедура на прокурор (бивш) от СГП, с действията на който по едно дело наказателнопроцесуалното право беше върнато в 50-те години на миналия век, но прокурорският „успех“ беше излъчен с „въодушевление“ по телевизията. Не така гръмко се оповести оправдателната присъда за подсъдимите по това дело по-късно! На фона на изложеното не е изненада, че когато при изслушването ми в НС на 6.12.2017 г., заявих, че вече не сме 100% убедени дали установяваме истината при проверките си, това беше дефинирано от г-н Цацаров като „дълбоко неверни факти“. Чувствайки се надеждно защитен, включително на политическо ниво, единственото, което заяви председателя на ДАТО бе, че спазвали закона и си седна до г-н Цацаров, като не стана ясно, защо е поканен! Същото поведение демонстрира и председателят на ДАНС – г-н Д. Георгиев. Той не обясни на депутатите взети ли са мерки за противозаконно унищожаване на стотици секретни доказателствени материали, придобити със СРС! – въпрос, по който трябваше да вземе отношение и главният прокурор. Този проблем е също част от явлението „двоен стандарт“ и може би за това не беше засегнат от г-н Цацаров.
– Какво става със заместника на Бюрото Георги Гатев, на когото доста скандално бе отнет достъпа до класифицирана инфопмация?
– През м. юли 2017 г. беше предприет груб ход срещу Бюрото с отнемане достъпът до класифицирана информация на зам.-председателя Г. Гатев. Основана роля и тук изиграха г-н Цацаров и ДАНС, които не пропуснаха възможността да огласят медийно действията си, включително мотивите, въпреки че те уронват престижа на юридическата професия. С нарушаване правото му на защита, отхвърляне на представени доказателства и т. н. стана ясно, че г-н Цацаров и ДАНС искат непременно да елиминират Г. Гатев като един от знаещите и можещи членове, и да въздействат сплашващо върху целия ни състав. По такъв начин от орган, който контролира прокуратурата и ДАНС по отношение на дейността им със СРС, те демонстрираха възможност да контролират Бюрото на фона на мълчанието на политическата власт.
– Успяха ли в опита си да ви подчинят?
– На Бюрото се пречи да упражнява независимо правомощията си по закон и чрез открито, безцеремонно публично изявление на депутат, който за куриоз е „председател на правната комисия“: ръководителят на Бюрото няма да има това качество след една година! Изложено осветява ясно целта да бъде ликвидирана положителната практика Бюрото да упражнява правомощията си по закон и да докладва на Парламента за своята дейност, включително случаи на неправомерно прилагани СРС от органи, пряко подчинени на политическата власт. А „демократичното парламентарно действие“ = на уволнение на ръководителя на независимия орган с „едногодишно предизвестие“, в сравнение с другите простосмъртни му създава от друга страна „особен“ статут на
ПРИВИЛЕГИРОВАН,
Защото има персонален кадровик,
Строен като евкалипт, а не мъник.
Нищо, че е като Омировия Терсит,
Политномад, но не предател,
Старае се, затуй е председател.
С комисия закони той твори,
Корупцията с тях громи,
Правовата държава вече изгради.
Затова и предсрочно да ме уволни
Новогодишна радост е нали?
Но нека бъде тайна между нас,
че привилегирован станах аз.
Не забравяй!
Комисия дискриминираните брани
от парламентарни активисти като Дани!
– До поетични форми ли прибягвате?
– Внимание се привлича по различни начини. Човек никога не знае…
– В края на миналата година се разразиха скандали покрай Бюрото, намесиха се главният прокурор, парламента… Какво да очакваме през 2018 г.?
– Бюрото ще си върши работата, защото законите и правата на гражданите са ни най-скъпи. Може да звучи помпозно, но гражданите наистина имат огромна нужда от спазване на техните права и от справедливост.
Въпросите зададе Огнян Стефанов
