Войната е за живот
Един ден Дебелото се събуди цялото плувнало в пот и лой. Лойко, – помисли то и бръчки прорязоха ниското му чело. Кошмарът не му даваше покой от доста време. Бе стигнал до точката на кипене и трябваше да вземе решение. Благороден човек или подлец? Въпрос на въпросите.
Подлец – това звучи гордо!
Жребият бе хвърлен. Бръчките се изгладиха, усмивка пресече по хоризонтала неумитото лице.
Подлец – ясно, но как? Не е толкова просто. Дори да го имаш в ДНК-то, пак са нужни усилия и влечение към предателство, наглост и продажност. Не е достатъчно да си бил гаден като малък, нужно е още много.
Дебелото знаеше, че ще успее. И се захвана, като първо изработи стратегия за превземане върховете на подлостта.
1. Свали, без усилия, всякакви нравствени остатъци от себе си. Не беше трудно, защото бяха незабележимо малко. Прибави шумна и наплювателска пропаганда в медиите. Той имаше собствени – още по-добре. Да залееш публичното пространство с ругатни, крясъци, лъжи и манипулации през медиите е висш пилотаж в подлостта. Защото – дори и временно – подмяната на истината върши работа, тъй като още се намират хора, които вярват на медиите.
Удряш и т.нар. интелигенция. Смачкваш двама-трима нейни представители и останалите подвиват опашка. Ако някой се инати – Дебелото го купува. Или го изнудва с компромати. Издателите на Блиц, „Стандарт“, „Труд“, „24 часа“ и пр. знаят как става този номер. Пачка срещу преданост. Компромат срещу преданост. Но пък има и ползи.
2. На Дебелото, както и на всеки друг начинаещ подлец, му е нужна идеологическа база. Затова измисла теоремата: „Не съм такъв по рождение, животът ме направи такъв“.
Ех, ако бях израстнал в Германия, Швеция или Дания, щях да съм поне датски принц. В кочина израства свиня – това е. Но пък свинята е господар на кочината. Пост-комунизъм, миксиран с див капитализъм – бетонът на нашата кочина.
Някога Дебелото бе само завистливои агресивен шишо, но вече е подлец от национално, че и от международно зловоние. Ибриците край него наричат това състояние „промяна“, дори „израстване“. Колко мило.
3. Още една идеологическа аксиома: „Всички са подлеци“. Трудно се оборва такова твърдение без аргументи. В Българи такива липсват. Изкуство на приспособяването. Вълшебен страх, протичащ като ток от мозъка през слабините до пръстите на краката. Парализирано население – щастлив подлец.
4. Ако не си подлец – си пълен глупак. А глупаци колкото искаш. Чакат някой да се погрижи за тях. Добри, кротки овчици. В такава среда Дебелото взе без съпротива това, което искаше да вземе. Институциите дори му помагаха и помагат. На път е да вземе всичко. Удря по „десните“, другарува и мърсува с властта, мами „левите“, омайва с парички националистите. Получава му се много добре. Напоследък много обича да тъпче либерали, да ги плаши с отрязани агнешки главички, замеря ги с яйца и домати, праща контрапротести. И актьорски качества демонстрира: играе жертва. Подлецът-жертва… Истинските жертви биват насъсквани да щурмуват някакви крепости и „превратаджийски центрове“. И те щурмуват, мотивирани от очакването да си получат заплатите. Ако не ги Подлецът ще посочи виновните: „грантаджиите“, „слугите на олигархията“ и „родоотстъпниците“.
Подлецът потрива ръце. Има тактика.
1. Политически гъвкав гръбнак. Повратлив задник. Сменя се властта – светкавично завъртане. Променят се разпорежданията отвън – ново завъртане. И всеки път обяснения в любов на новите силни. Борисов, после Орешарски, сетне пак Борисов и т.н. Съешаването прави силата. Садо-мазо с прокуратурата и тайните служби. Там нещата винаги са по-така: бичове, белезници, ботуши, пляскане, болка, господар и жертва…
Да си мерзавец не е лесно. 10% талант и 90% денонощен труд: рекет, шантажиране, заплашване, лъготене и пр.
2. Дресиране на простофилите. Аз съм вашият господар. Ще ми се обяснявате в любов всеки ден и ще гълтате. Иначе ще ядете дървото. Добрите хора вече не живеят тук.
3. Подлецът знае: силен е в шайката. Шайка хиени напада дори лъв. Шайка чакали скача на тигъра. По-сложно е с вълците. Има едни тук, дето се инатят, не признават господството на подлостта. Вълците обичали свободата – не искат кучешки живот с подхвърлен кокал.
Подлецът живее от подлости. Последната е да се представя за жертва. На някакъв заговор, измислен от самия него. Събаря банка, след това тръгва да „спасява“ активите. Превзема фирми, предприятия и заводи, нарича го успешен бизнес. Усвоява по съмнителен начин стотици милиони – били спечелени обществени поръчки. Контрабандира цигари, но нарича настояването за разследване атака срещу работниците и служителите. Организира контрапротести, лепи плакати в потайна доба, изпраща шпиц команди да злепоставят мирни граждански протести. Така е изглеждал „кафявият поход“ през 1929 г. в Германия. С развети знаменца и лозунги за справедливост, работни места и стабилност. Следват „кристална нощ“ или „нощта на дългите ножове“, както искате я наречете. Неудобните вече ги преследват, „макар и за съжаление не масово“, както се изпусна главният прокурор в парламента. Шайката вие, напада и хапе – чувства се застрашена. Знае, че ще отговаря за “Булгартабак”, КТБ, Техномаркет, цигарената контрабанда, унищожените служби, съсипаните институции и задкулисните сделки. Предвождат я професионални подлеци, наметнали свински, лъвски и тигрови кожи. Вълците са последната надежда.
Борис Петков
