Каква стана тя? Вчера се присъединих към искащите оставката на левия депутат проф. Иво Христов. Но поради непоносимостта ми към пеенето в хор, изтъкнах причините, които смятам за важни.
Не езиковите волности на професора, не етикетът „дебили“, лепнат върху 80% от населението, а аплодисментите му към поредната антибългарска провокация на одиозната говорителка на руското външно Мария Захарова. Първо, тя грубо се скара на българските власти, че се правят на ударени за посегателствата срещу паметници на съветската армия-освободителка от фашизма.
Второ, с лекотата, с която веднъж танцува казачок пред публика по официален повод, Захарова по най-интригантски начин оспори ролята на нацията ни в спасението на 50 000 български евреи.
Да, те търпяха унижения в духа на мракобесните фашизоидни времена, подклаждан от кървавия сблъсък между двете тоталитарни империи Хитлерова Германия и Сталиновия Съветски Съюз. Но не беше допуснато да бъдат изпратени и изтребени в нацистките концлагери. Само че, със заяждането си, Захарова предизвика нова серия междуособни караници на терена на българската политика. А депутатът Иво Христов, за да докаже правотата на барышня, оскърби сънародниците си като недоразвити индивиди. От вчера обаче призивите за оставката му започнаха да отстъпват пред вълна от литературни импровизации, доказващи неговата народо-психологическа прозорливост.
Според колегата му от БСП Александър Симов Иво Христов бил ни повече, ни по-малко „модерен будител“, защото поемал риска да поставя страшни диагнози, за да сме разберели до къде сме се сринали като общество.
Покрай Иво Христовото „дебили“ се роди дори нещо като антология с коментари из мрежата. Някой я нарече „Дебилиада“. Римата с един от най-известните и мистични романи на Михаил Блугаков „Дяволиада“ е очевидна. В него абсурдите на съветската бюрократична машина са сравнени с попълзновенията на Дявола, един от ключовите герои в творбите на Булгаков.
Излиза значи, че Иво Христов не само че не трябва да подава оставка, ами е на път да получи орден „Кирил и Методий“ Първа степен за заслуги към културата и просветата.
И нищо чудно това да стане, след като неговото гневно изхвърляне по повод на „дебилите“ вдъхнови бившия син вътрешен министър Богомил Бонев за бял стих, посветен именно на тази малоумна порода българи. Той пусна във фейсбук страницата си своето произведение. Сайтовете го грабнаха като най-съвременно поетично откровение.
„Търкате ли талончета, дебили? Слушате ли чалга, дебили? Слави ли ви е идол, дебили? Умирате ли от менте ракия, дебили? Пребивате ли жените си, дебили? Хвърляте ли боклука от прозорците си, дебили? Гласувате ли за мутрите, дебили? Вярвате ли на Пеевските медии, дебили? Убивате ли бездомни животни, дебили? Ксенофоби и антисемити ли сте, дебили? Псевдопатриоти ли сте, дебили? Възмутени ли сте, че са ви нарекли “дебили”, дебили?“.
Яко, а? И отгоре на всичко звучи правдоподобно. Само дето не е цялата истина, за каквато претендира. Тази подкрепа обаче заслужава също литературна награда. Дори от името на Съюза на писателите, ако дебилният ни преход не беше ликвидирал този оазис на партийните прелюбодейства със словото.
Подробност е, че г-н Бонев е съпруг на Нона Йотова, която в момента се изявява като колега на проф. Иво Христов в парламента от гражданската квота на червените. Разбираема е неговата солидарност към неизкушените в парламентарното лицедейство и в политическия протокол. Но цялата тази „дебилиада“ е доказателство, че артистизмът на модерните будители в парламента е на път да победи обективността на историческите факти. При това положение, нищо чудно една сутрин наистина да се събудим не в държава, а на територия.
Люба Кулезич – BiT
