Със закъснение от почти месец администрацията на президента Доналд Тръмп публикува в петък първия списък с 39 компании и организации от Русия, на които се налагат санкции съгласно одобреното на 28 юли с почти пълно единодушие решение на двете камари на Конгреса. Срещу повечето вече действа американско ембарго, а сред добавените имена сега попада и корпорация ”МиГ”.
Припомняме, че точно от МиГ зависи модернизацията на значителна част от българската бойна авиация.
Списъкът на Държавния департамент включва 33 компании от военно-промишления комплекс на Русия, 3 спецслужби – Службата за външно разузнаване (СВР), Главното разузнавателно управление на Генщаба на Въоръжените сили (ГРУ), Федералната служба за сигурност (ФСБ), както и 3 организации, които Вашингтон определя като “разузнавателни” – компаниите Специален технологичен център и Цифрово оръжие и защита, както и “автономната нестопанска организация” Професионално обединение на конструкторите на информационни системи. Срещу част от тях вече имаше наложени санкции от президента Барак Обама.
Особеното в този случай е, че самото присъствие на компаниите и организациите в списъка не означава автоматично въвеждане срещу тях на санкции. Активите им няма да се замразяват в САЩ (това вече е направено за повечето по силата на предишно ембарго) и се забраняват само “съществени транзакции” – а не тотално прекратяване на бизнеса – с тях, а имената от списъка няма автоматично да попадат в забранителния списък на финансовото министерство на САЩ, което прилага санкциите.
На въпроса “подлежат ли на санкции съюзнически или партньорски държави, закупили руско въоръжение, резервни части и свързаните с това доставки” от Държавния департамент отговарят, че не забравят колко важни са единството и отношенията с тези държави и че Вашингтон ще продължи да търси такова единство с европейски и други партньори за прилагане на санкциите, “които са ефективни и важни за контриране на руската агресия в Украйна”.
“Там, където е възможно, САЩ възнамеряват да работят с партньори и съюзници, за да им помогнат да идентифицират и избегнат включване в потенциално попадащи под санкциите дейности, като в същото време подсилваме военните способности, използвани за колективни отбранителни усилия.”
Ограниченията включват поне 5 от общо 12 вида санкции като забрана на износ на американски стоки за нарушителя, забрана той да получава кредитиране от САЩ, отказ за издаване на американски визи (включително за ръководството на компанията или организацията нарушител) и др. За подобни сделки ще бъдат преследвани компании и граждани по цял свят.
В обяснителната част към документа се казва, че дали една сделка е “значителна” ще се решава от Държавния департамент “след обсъждане на всички факти и обстоятелства около транзакцията и претегляне на различни фактори за всеки конкретен случай”. Сред факторите се посочват (но и се уточнява, че обхватът им може и да е по-широк) значимостта на сделката за националната сигурност и външнополитическите интереси на САЩ, естество и мащаб на транзакцията и връзките и значението ѝ за отбранителния или разузнавателния сектор на Русия, пише още “Дневник”.
Изрично се посочва, че най-вероятно няма да се задействат санкции, ако сделката за стоки и услуги е за чисто граждански крайни потребители и не включва разузнавателни структури. Това означава, че конструкторското бюро “Сухой” може да е в новия списък, но клиенти в Ирландия, Мксико и Тайланд ще си получат гражданския Sukhoi Superjet 100. Същото важи и за случаи, свързани с регулаторната роля на ФСБ – руското контразузнаване, например, издава сертификати за допускане на руския пазар на електроника за масова употреба.
Но очевидно се свиват бизнес възможностите за корпорации като “Ростех” и дъщерните “Рособоронэкспорт”, “Оборонпром” или “Вертолеты России”, извели Русия до второто (според SIPRI) място в света по износ на въоръжение през 2016г. Андрей Фролов, главен редактор на сп.”Экспорт вооружений”, коментира за РБК, че “дори клиенти със собствени финансови възможности вече добре ще си помислят как да реализират сделки така, че да не попадат под санкциите на САЩ”. Индия и Китай ще продължат да си партнират с Русия в отбранителния сектор, но това не е сигурно за страни като Казахстан и Азербайджан.
“Най-лошото от тези санкции за военно-промишления комплекс е, че влияят косвено чрез пропуснати ползи, т.е. просто клиентите не идват при нас и няма как да разберем защо – заради ембаргото или защото не ги устройва цената”, допълва той.
