Ангел Ханс за България (1999-2015)
Продължавам да публикувам извадки с послания на главния герой на книгата „Роялът на ангела“ – добротворния ангел Ханс – на различни теми: любовта, изборите ни, приятелството, доброто и злото, за България, за света. Те носят общо заглавие – „Ханс за…”, за да оформя поредицата като единно цяло. Съзнавам, че извадени от контекста, мислите на Ханс може би губят някаква частица от автентичното си звучене. Контекстът и автентичното звучене са в книгата.
Навсякъде, където има мой авторов текст, той е в курсив за прегледност – В.П.
1999:
В България има много злато. Докато не се изчисти цялата патриаршия и дойдат любящи хора; и докато заблудените не се отзаблудят, дотогава златото не ще се покаже, в пещери са залежите.…
1999:
Припомнете си библейските учения. Ще се появят много хора, които в Негово име ще отричат Бога. Обединете всички сили, молете се в кръг, със стиснати ръце. Трябва да се съберат всички позитивни сили, за да се спре упадъкът на България. […] Чужди сили промениха сърцето на този народ, но той си го заслужи. Свикна да живее на леко. Отворете скрижалите. Припомнете си ги още веднъж. Всяка думичка е актуална. Това е основното – 10-те Божи заповеди. Вие сте като миди с перли – там, където е утайката: за да станете украшение на Господ, преработвайте мътилката. …
2002:
Българите са уморени, болни, изнервени. Много българи са унищожители на енергии. Прави се обаче и някакво движение „за добро” у вас.…
2002:
Енергиен хаос цари в България. Сегашните боклуци ще се рециклират и ще дойдат нови боклуци.…
През февруари 2005 Вергиния ми прати по пощата писмо с послание от Ханс.
„Здравей, скъпи Васко – пишеше тя. – Твоят приятел и дългогодишен наблюдател Ханс е решил да ти изпрати послание, което чаках да получа и едва днес успях. Ето го и него.”
Така научих, че Ханс освен всичко останало е и мой „дългогодишен наблюдател”. Надолу прочетох следния „кратък курс” по история на съвременна България (съкращавам тук-там):
До пътя на успеха, скъпи ми братко „приятел и благодетел на думите”, се включват три пътеки, по които, колкото и безразсъдно да вървиш (а ти не вървиш така), все водят до него. Ще питаш как така, та и безразсъдно?… Бог помага на смелите, търсещите и искащите помощ. Намираш се в отрязъка време, в което на власт са оси и търтеи, а пчелите работнички са принудени да живеят в онази система на смесения кошер, където властват подчинението и примирението пред по-горе споменатите породи. И ако, не дай Боже, пчелата майка дръзне да роди умен и кадърен работник, веднага осите и търтеите, заемащи мястото, подобаващо главно на майката, идват, за да не позволят той да се развива повече от необходимото, та така да се наруши съзвучната идилия и да изпъкне невежеството им. За да не видят другите къде е медът в килийките или пък да не си помислят, че родилият се работник е талантлив, умен, смел и може да им отнеме правото да жилят, ядат и да разпределят плячката свободно. Подобен род породи виреят и в твоя кошер. Ще ги срещаш и си ги срещал и в други пчелини и ще продължаваш да ги срещаш, защото те тепърва ще мутират и ще създадат хибридни майки, раждащи още по-хибридни създания, дето и медът им не е мед, и килийките са стаи, и колкото и да носят работничките, все няма да стига. Така че, скъпи ми „благодетелю на думите”, единственото, което ти остава, е да бъдеш пчела работник до времето на почистването на твоите и на страната ти кармични задължения, но по-добре пчела работник, отколкото жилещ глупак. Обичам те!…
2008:
Енергетиката в България е лоша. Когато отгоре искат да направят нещо добро, то винаги става трудно и има хиляди пречки.…
После Ханс заговори за България. Цитирам дословно най-главното според мен. И само най-поносимото. Напомням – в края на 2008-а сме!
* България ще бъде продадена, но народът ще е по-добре след време. Ще има бум на ракови и психически болести, това ще е бич. Ще почне биологическа чистка. Много нови деца ще се раждат, ще започне подновяване на нацията.
* Нефт ще се открие на две места, а държавата ще го използва по най-нерационалния начин, ще го продава.
* Тук няма комунисти, няма демократи, няма отделни партии – съществува една мафия със страшно много пипала. Прави се модел, който уж трябва да прилича на европейска държава, каквато никога не сте били.
Ще дойде напълно мафиотско правителство; изборите ще представляват нещо като плацебо.
* Секат се много полезни дървета. ДПС е създадено като мафиотски регулатор. Умен човек го е изчислил, вече бе убит – Луканов.
* Ще има лично възмездие за всеки. Няма случай някой да се е отървал от личното възмездие.
* Патриархът ще умре скоро и на негово място ще дойде друг, по-добър човек. Той ще внесе много смут в лоното на хора, които са свикнали да живеят по-греховно и от най-обикновените грешници. Висшите йереи смятат, че ще могат да го купят. Той е достолепен и може да се разчита на него. Визията му ще вдъхва сила. Ще даде отпор на всички долни неща, които се вършат в тази българска църква, и ще иска да въведе нещо ново, а то е строг контрол. Дали ще му дадат? Ще видите как ще минат няколко години след избирането му и какво ще се случи… Това е… Какво да ви кажа? Път, път…
2008:
Фактът, че човек не се променя, макар и да гласува за благородни каузи, е заявление, че иска сина на сатаната. Вижте си вашата „промяна” в България – подкрепяте програми менте. Да подкрепиш кауза, която ти самият не изпълняваш, е най-голямата сила, която получава синът на сатаната…
Изпращахме заедно в София старата 2010-а. В малко по-разширен кръг приятели нашият небесен наставник говори и за глобалните проблеми на Земята и на човечеството; и за българските ни объркани работи, поне що се отнася до публичната ни и задкулисната ни политика, за „отвратителния сламен генерал”, както той се изрази, и за всякакви още недоразумения, приемани всенародно (и тогава, и все още) за лидери, а всъщност слуги на зле прикриващи се господари.
Нищо от това, което си посял, не е било напразно. Нищо! Често те обземат странни мисли. Но трябва да знаеш, че в държава като вашата, макар и тя да има собствена азбука, макар и вие българите да сте захранвали част от умовете на Земята, тая точно държава е толкова опростена духовно, че ти, за да се наложиш тук в тази духовна и литературна сфера, не само вълк трябва да си, дори и Бойко Борисов да бъдеш (Ханс се смееше; той изобщо много обича да онагледява някои свои мисли с житието-битието на първия „партиен и държавен ръководител” на съвременната ни татковина през последните години), пак няма да можеш да наложиш своята книжовност. Не заради друго, а защото това никой не го интересува. В рамките на няколко бъдещи години тая държава ще я интересува само едно: месо, хляб и ток. Месо не за ядене, а за хапане на хора. Нищо друго няма да я интересува тая държава: нито поезия, нито художественост, Лувърът дори да дойде тука (и той дойде, четири години по-късно дойде!), няма да направи суперголямо впечатление на българина на този етап. Всичко в културата ви се свежда до едно нещо – до пари. За сметка на това ще разцъфтява порнографията, ще разцъфтяват дребни незначителни злободневни сериалчета и те ще участват в процеса на рамкирането на хората и на проблемите им. Ето това е! Плюс глупави политически битки, плюс данъчни и инфлационни трудности. Това ви очаква в рамките на няколко години. Тази държава ще се измъчи много. Тази държава не заслужава друго, повярвай, не заслужава! Тя не заслужава, нито народът ѝ заслужава друго. Народът сам си го прави, сам си го избира и сам издига водачите си. Народът е податлив на кражби. Народът сам издига крадците си и сам ги сваля. Всичко идва от народа и той си го заслужава. Вашата политика е вашият начин на живот. Какъвто ви е животът, такава ви е политиката…
2011:
Новото поколение, част от което вече е родено и което частично ще е изчистено от меркантилизъм, ще е по-духовно. Идва нова програма българи, която ще се стреми именно към духовност. Тогава вече всяко ваше духовно усилие, включително и книжовно усилие, ще добие смисъл…
2011:
Трябва да тръгвам. Призовавам ви към спокойствие, любов, мир и търпение. Моля ви, носете се взаимно на ръце. Времето е такова, че трябва да се носите на ръце: правете „столче”, някой – онзи в нужда – да сяда и да бъде пренасян, да му бъде помагано в съответното му състояние. Иде време разделно. В буквалния, в пълния смисъл на думата! Когато хората се делят и се разделят, вие трябва да се противопоставяте, да не се делите, да правите „столче”, хванати заедно, и да карате ближния да седне, за да го пренесете, защото той няма да може да ходи. Във време разделно вие трябва да правите люлки, да успокоявате душата си и да носите онези, които са наранени. И тъй като сами не можете да направите глобални промени – нито един от присъстващите не е способен на това, той не е роден с такава съдба, – затова направете глобалните промени вътре в своя микроклимат, в собствената си лична държава, във вашето собствено семейство и в личния си дух. В момента не е време да променяте света и никой от вас не бива да се заблуждава, че може да го направи. Нито трябва да рита срещу ръжена, защото в момента бездуховността убива всичко. Затова се спасявайте по този начин – чрез взаимна подкрепа.
Колко различно – и мъдро! – бе това послание в сравнение с бодряческите безумия, че всяко време, всеки момент е подходящ за „подвизи” – най-вече за „най-грандиозния”: да си разбиеш главата в стената; да си идеш напусто и залудо, когато е бивало да се съхраниш за битката, която ще пламне след малко; да изпаднеш от редовете на доброто, да отслабиш доброто в предстоящата му битка със злото. И изобщо да твориш безсмислици с великия си дар – живота – с една едничка цел: да се любуваш на себе си и „геройствата” си.
– Засега е така – обобщи Ханс.
Попитахме само в България ли е (чак) така или и другаде по света.
– На много места по света бездуховността е направила много хора безразлични – гласеше небесният отговор.
И последно:
Нито един от вас да не си позволява да излиза извън контрол, защото нямате предпоставките за това. Ако във вашия живот настъпят бури, ако преживеете онова, което преживяват някои от хората, ние ще ви разберем. В противен случай вие нямате тези права, нямате ги! Вие нямате причини за това! Защото ние сме ви дали всичко и сме ви осигурили всичко да живеете нормално – нито много, нито малко. За тази обстановка, за този свят и за това време. Другаде и друг път – по друг начин. Тук и сега – така…
2012:
Щом Ханс спомена патриарх, разговорът естествено се прехвърли към патриарх Максим, който се беше споминал преди десетина дни. И към църквата ни.
– А България? – попитах по-нататък. – Все така ли е много зле, както ни казваше при предишните ни срещи? Говоря за политическата ситуация, не за икономическото положение.
– Ще ти отговоря с историята за морските звезди, изхвърлени от морето – рече Ханс. – За онова дете, което връщало обратно във водата морските звезди. Минал един човек, рекъл му: „Защо го правиш, не можеш да спасиш всички.” А то му отвърнало: „Една да спася – и това означава нещо.”
И продължи Ханс:
Не е нужно сега да говорим подробно. Малко нещо да сторите, един от големите проблеми да решите, така да направите, че нещо да се промени – пак е нещо…
2013:
Дълбоко съм възмутен не от положителната реакция на публиката, а от това кой го е написал. Смятате ли, че човек като този има правото да съди поколения хора, политиците или пък собствения си народ? Кой е самият той, че да осъди другите? По-високо ли е? О, Боже, Господи, точно той ли! Който си подбира приятелите? Който внимава къде стъпва? Който гледа да не бъде с никого, който е нисш? Който може да направи реверанс и да си изпие ракията с един клошар, но за да го видят околните, ала никога няма да си изпие ракията с един клошар, за да го пита как е и да му подаде един комат хляб? Точно този човек ли ще съди народа си? Точно този човек ли ще говори за заповедите Господни? Точно този човек ли твърди, че разбира народната ви психология? Че кой е той? Един от вас, един от народа ви. Даже по-долен от мнозинството със собствената си фалшивост, със собствената си мярка за хората. Този човек всъщност е грандоман, покрит с фалшива българщина, с фалшив патриотизъм, със страшно много омраза и отрицание към собствения си народ… Той вечно се чувства непризнат, недостатъчно окрилен и каквито и крила да му слагат, земните крила, те все не са му по мярка. Да, разбирам, изводите му са точни. Понякога този народ заслужава такива изводи. Но този народ заслужава такива изводи единствено от Алеко, от Елин Пелин, от Чудомир – от онези, които със собствената си личност са доказали, че са достатъчно светли и са достатъчно нависоко, за да могат да осъдят народа си, но по толкова благ, толкова нежен и толкова любящ начин, че да останат във времето. А този човек?… Той е като тази кана, която сте налели в момента. Минава водата, но винаги през филтъра. Той никога няма да изпие водата направо, никога няма да я изпие от извора…
2013:
Сега ще ви разкажа за дядо Вазов.
Поканиха всички писатели от световна величина. Между тях бяха поканени и двама българи – духовете на двамата българи Иван Вазов и Елин Пелин. Можете ли да си представите къде бяха седнали, когато ги поканиха? На най-задния ред. Двамата: Елин Пелин почти не се виждаше, а дядо Вазов седеше с наведена глава и кършеше ръце, облечен изключително прилично. Тогава един от ангелите гледаше отстрани и каза: „Защо вие двамата там светите далеч в ъгъла? Защо не се обаждате за онова, което обсъждаме? Елате на предния ред!” Елин Пелин не рече нищо, а дядо Вазов отвърна: „Кой съм аз? Кой съм аз, за да мога да дам съвет за Новата Библия? Кой съм аз, та да поуча Господ как да живеят другите? Дори със слово не бих си позволил да давам съвети на Бог как се пише Библия! Да, той иска нашата помощ чрез вас, но аз се чувствам недостоен. Нека онези, които са достойните, те да кажат. Аз съм грешник.”
Тогава ангелът го попита:
– А защо седиш и светиш там накрая? Ако беше толкова грешник, защо светиш и аз те забелязах отдалеч?
– Светя ли? – отговори дядо Вазов. – Не, косата ми е бяла.
Тогава всички станаха. Най-великите умове на този свят в литературата – Лев Толстой стана първи, всички станаха след него и казаха: „Защо не беше още жив!” Ръкопляскаха, а дядо Вазов пак си седна на последния ред.
Така светят великите хора. Те винаги се виждат дори и най-отзад как светят сами. По светенето ще ги познаете.
Трябваше да ви го разкажа отдавна този случай. Той е факт. Дядо Вазов бе взет горе с всички човешки свои грешки. Пак казвам: светците не се измерват с човешките грешки, защото всеки един воин на Светлината по същността си също е грешник, иначе нямаше да е воин, а ще е примирен служител Господен. Господ не обича примирените. Различно е, казах ви, смирение от примирение.
Помнете тази „притча”. Тя се случи в действителност. Аз не говоря с притчи…
Бях изненадан. Ханс нали рядко се съгласяваше да споделя какво мисли за публичния живот у нас, а още по-малко за политиката ни, и то само ако го питахме настоятелно. Ала току-що бяха минали извънредните парламентарни избори на 12 май 2013.
За вас е важно, затова ще говоря. За мен не е важно по простата причина, че нейде по света умират хора, умират от глад, от болка, от страдание, от болести… И аз не смятам, че политическата обстановка в България е толкова важна на фона на цялото човешко страдание. Но ще го кажа заради Васко, защото той се интересува. Сега нямаме време Вергиния да пише, ще говоря и ще пускам само енергийни черти.
Не знаех какво означава това „енергийни черти”, но не исках да го прекъсвам.
Васко, сине. Тя ми е любима, а ти си ми син. Тя е част от мен, а ти си мой брат. Продължавам с онези неща, които наричам мръсни, подли, смешни. Онези, които наричам фарс, но които причиняват на невинни хора страдания и нищета…
Това правителство го очаквах и казах на един човек, който ме попита, че ще дойде „извънземно” правителство. Но не това, което вие си мислите – зелени човечета, а кухи зелени хора. Ще присъствате на голям театър – поредния за БеГе. Нищо ново. Ще увеличават сметките и ще намаляват несъществени неща. Ще разпределят и ще купуват постове…
Само да вметна, че никакво правителство в „БеГе” още не беше съставено, Орешарски щеше да го оглави чак след две седмици в края на май. Ще спестя голяма част от нелицеприятните истини, които Ханс ни заяви директно и безжалостно, понеже тогавашното бъдеще вече е позорна история.
Моля ви, не се политизирайте. Не принадлежете към нито една партия. Не лобирайте за нито един човек. […]
Избори! Какви избори! Статистика! Форма на търг, добре оформени документи, отдавна купени гласове, отдавна разпределени министерски постове. […] Кой от вас ще се подпише, че неговата бюлетина е отишла при неговата партия? Всичко е толкова анонимно. Присъствате на фарс.
Не че беше нещо ново за нас, ама по-различно е да се надяваш, че не е чак пък фарс… Ханс рязко смени посоката на посланието си, а гласът на Вергиния отново зазвуча топъл и обичен:
Единственото, което ви моля, е да се включите активно в Божията партия. Бог отдавна събира хора. Неговите бюлетини са странна работа. Бюлетината, за да влезеш в партията на Бог, е свързана със сълзи – от любов, от милост, от радост, от себеотрицание. Бюлетината на Бог е свързана с прегръдка, с помилване, с усмивка. Следва… http://afera.bg
