Неделя, 15 октомври, 10,11 часа.
Обръщам се към медийния човек на главния прокурор Сотир Цацаров: „В София съм. Възможност да направя интервю с Цацаров?“
Неделя, 10, 12 часа
Незабавен отговор от медийния човек на Цацаров:
„Ахахахахаха, благодаря. Ще му кажа, той си е в Пловдив сега.“
Аз:
„Тук съм до четвъртък, кажи му да направим едно откровено интервю, мисля, че има нужда от това.“
Отговор от медийния човек на Цацаров:
„Ще му предам“.
…
Вторник, 17 октомври. И този ден мина. Следва – 18 октомври, сряда. Трети ден без никакъв ответ на искането ми за интервю с главния прокурор Сотир Цацаров. Няма дори лицемерно учтив отговор, от типа на „зает е“, „много съжаляваме“.
…
Страх! Ще кажете – аре, бе, от какво да го е страх този интелигентен, умен, ерудиран главен прокурор – от една „луда“ журналистка от Варна ли…
Да, де, ама аз не съм фризираните, ония, дето „протестират“, за да им „позволели да питат“, и които правят интервюта с Цацаров, но толкова петмезени, че изглеждат, като че ли е имало поне седем дубъла преди да натъкмят монтажа.
Да де, ама аз съм Веселина Томова! И е ясно какви въпроси ще задавам от упор – без никаква /авто/ цензура! – остри, като кама и като скалпел. А когато вкараш всичко във въпросите, тя си е… бащицата на родната прокуратура.
Пак не ме „изчислиха“. От страх!
Нямаше да отида, за да скалпирам, нито да забивам ками. Щях да поискам остър диалог, много остър, и щях да го пусна едно към едно впоследствие, пък читателите да преценят кой е прав и кой се е объркАл.
…
Ако трябва да бъда истински откровена, абсолютно бях сигурна, че ще стане така. И че никой нямаше да ме допусне очи в очи с Цацаров и то с моята голяма уста. Но си струваше да експериментирам докъде може да стигне страха.
Защото, ако човек няма от какво да се притеснява, пък дори той и да е главен прокурор и да се казва Цацаров, щеше да застане спокойно пред чепата журналистка, пък дори и тя да се казва Веселина Томова.
…
Междувременно след като едно лице с особената форма на главата – Цветан Цветанов продължава да ме загражда, за да разбере кой, аджеба, бил източникът ми на шокиращата информация, свързана с ролята на Цветанов по „Наглите“, материали по които умишлено прокуратурата не си мръдна и пръста, и след като с ресурса на службите, вместо да правят непрестанни опити да хакат сайта АФЕРА, разбирайки че е чурук дъска това упражнение, щото е друго да си на американски сървър, а не на български, същите тия служби с особени форми на главите атакуваха брутално профила ми във Фейсбук с нагла, непреставаща атака.
През това време, не тук, а в Малта бе взривена разследващата журналистка Дафне Галиция. Имала блог, разследвала „досиетата Панама“ и разследвала премиера на Малта Джоузеф Мускат, заради афера с продажба на малтийски паспорти и офшорни фирми. Шшшшт, да не правим алюзии, че мамата си трака.
И питам аз, ако бъда взривена – луда, наркоманка, бандитка или пияна ТУК, не в Малта, ще ме изкарат?!
Впрочем, и това щях да го питам Цацаров – ако нещо се случи с някой, за който има „обосновано предположение“, че клейми УПРАВЛЯВАЩАТА МАФИЯ, кой ще я разследва тая „управляваща мафия“?! Не, не се литкайте, нямаше да питам за никакъв „нов антикорупционен орган“, а за прокуратурата, която по дефиниция трябва да е „независима“ от изпълнителната власт и от Шиши, и ако искаше досега можеше да бъде независим „господар на досъдебното производство“ срещу същата тая управляваща мафия.
Ако искаше обаче.
Те пред мен на едно интервю не искат да застанат очи в очи, вие мафия чакате от тях да „борят“.
Аре, че бързам. За Варна. На изток. Откъдето изгрява слънцето.
Веселина Томова http://afera.bg/
