Това е жалбата на Милко Георгиев Йорданов от Девня по повод задържането му и бруталното отношение и побой нанесен му в полицията в Девня, изпратена до „Вътрешна сигурност“ на МВР, както и до вътрешния министър. Публикуваме я с леки съкращения, на вниманието на прокуратурата.
„Уважаеми дами и господа,
Казвам се Милко Георгиев Йорданов от гр. Девня.
Към Вашата Институция съм се обръщал много пъти, но без успех. По жалбите ми не се работи и се укриват, и в последствие се прекратяват, защото не може от когото се оплакваш – Той да разследва сам деянията си. Така винаги той излиза прав. За резултатите от направените проверки никога не съм уведомяван, за да не пиша пак до Вас, а до Вас служителите на полицията изпращат отговор, че съм уведомен. Този път копия от всички мои жалби ще изпратя на Президента, на Примиера, на Омбуцмана на Р.България, Министъра на вътрешните работи, както и на репортери от Б.Т.В, Нова Телевизия, докато някой ми обърне внимание.
В жалбите си сигнализирам за реални престъпления, но те не се разследват, което преставлява корупция, а с това ми нанасят неимуществени вреди, за което съм наел адвокат и ще си търся правата в съда. При подаване на сигнал от моя страна за престъпления в Р.П.У гр.Девня и след като кажа името си или ми затварят телефона, или започват оправдания, че имат само един автомобил, който бил в момента на произшествие и така на сигнала изобщо не се реагира.
Такъв е случая с моя комшия-Диян Петров Недев от гр. Девня, ул. «Хан Аспарух» №12, който на 06.05.2017 имаше гости за Гергьовден и стреляше с ловна пушка за забавление на своите гости. Като започна да гърми през деня не спря до 02.40 часа на следващия ден.
Първия път когато се обадих на 112 беше в 20.40 часа, тогава бях свързан с дежурния в Р.П.У Девня, който ми каза че няма как да дойдат, защото имали само един патрул и бил на произшествие.
Втория път когато се обадих на 112 беше в 23.55 часа, тогава от там ми казаха, че сигнала е предаден и нищо повече не могат да направят.
Искам да допълня, че този човек стреля с тази пушка от 2010 година, когато закупи къщата. През 2012 година, месец септември, уби кучето ми, уби кучето и на комшията си – Иван Христов Илиев, живущ на улица «Морава» № 7, което беше порода хъски в 02.10 ч. вечерта и го остави до оградата ми, и на другия ден собственикът му го откара на сметището. Моето куче майка ми го занесе на сметището.
За един ден беше убил четири кучета по нашата улица, стреля без значение по кое време е, за него други хора не съществуват, и си мисли че всичко му е позволено щом има толкова познати. А може би е и психично болен щом не разсъждава за последствията, защото постоянно е пиян когато стреля, дава пушката и на малкото си дете да стреля.
С приятеля си Иван Андреев всекидневно се събират и пият и постоянно карат пияни. Когато ме видят, че тръгвам с колата си, запушват ми пътя с колите си и не мърдат, докато аз не се върна и тръгна по друг път.
През 2015 г., месец август в 07.30 излизахме от дома си с жена ми, за да отидем на работа, когато излязохме на улицата забелязахме колата на Диян, която въртеше гуми и гонеше едно голямо куче и на 5 метра от входната ми врата гръмна с пушката и го уби, умирайки кучето се навря под моята кола и умря под нея като се образува голяма локва кръв. Веднага го попитах – защо го направи това, можеше да улучи и нас с пушката. Той ми отговори, че много кучета се навъдили в махлата и можели да ухапят детето му. Попитах го сега кой ще го махне това куче от тука-той ми отговори, който иска и че това не е негова работа, но след това си сложи ръкавици на ръцете и хвърли кучето на отсрещния тротоар, където стоя 2 дни, и за да не се разпространи някаква зараза от него, тъй като времето беше горещо и миришише ужасно взех едно въже, вързах кучето за краката и го издърпах до сметището.
В дома на Диян постоянно се събират хора, за да си правят банкети, които често завършват до сутринта – стреля се с пушката без значение по кое време е. Наоколо живеят само възрасни хора и никой не смей да му каже нещо.
При едно от поредните напивания в дома му на 08.08.2017г. Нелко Ганев, пиян, с помощта на Диян едвам се качи в микробуса, с който беше дошъл. Запали го и тръгна и до входната ми врата Нелко дръпна ръчната спирачка и заспа в микрубуса, който остана разположен на средата на асфалта със запалени фарове и запален двигател. Веднага се обадих на 112 в 23.41 ч. Оператора ми каза да почакам на телефона, защото ще ме свърже с дежурния в РПУ Девня и след малко ми беше съобщено, че от РПУ Девня не искат да говорят с мен, и че веднага автопатрул се е насочил към мястото. След като никой не дойде в продължение на 43 минути Нелко се събуди и потегли. Веднага тръгнах със собствения си автомобил след него и ако патрулът идваше да му покажа къде се намира. Необезпокояван от никой Нелко напусна гр.Девня като се включи в Автомагистрала Хемус, посока Варна вероятно да си допие.
На връщане минах покрай РПУ Девня и видях две паркирани до входа полицейски коли. Веднага ми стана ясно, че и този път няма да реагират на сигнала ми и се прибрах. На сутринта на 09.08.2017г. в 08.58 ч. отново се обадих в РПУ Девня, защото Нелко отново дойде до Диян да пие и дежурния ми каза, че полицията не може да чака някой да тръгне да кара след като е пил и не дойде никой.
Срещу Нелко имам подадена жалба за заплаха за убийство и палеж на домът ми от 13.05.2014г. и лично предадена на Димо Димов-квартален. Случаят е записан чрез обаждане на 112 в 20.44 ч. на 11.05.2014 г., но до ден днешен тази жалба не е разгледана и може би е унищожена.
Отново при един от поредните гърмежи с ловната пушка на Диян на 14.09.2017 г. се обадих на 112 в 09.37 ч. и ме свързаха с дежурния в РПУ гр.Девня, който ми каза, че ще предаде на кварталния – Димо Димов, и че ще дойде на място. След идването му той дойде до домът ми и ме попита – какво искам да направи срещу комшията ми Деян. Аз му отговорих, че той е полицай и той трябва да знае какво да прави при подобен случай. След това отиде при него и само го предупреди и си отиде. Не се минаха и 10 минути след заминаването на Димо Димов и видях моята котка как прескача оградата на Диян. Последва гърмеж и чух Диян да казва – «А сега да видим на кого ще се оплачеш.». Не посмях да отида да се разправям с него, за да не гръмне и мен, но котката ми вече не се върна.
На 15.09.2017 г. четири пъти ходих в РПУ Девня, за да търся кварталния Димо Димов, но него все го нямаше.
На 18.09.2017 г. продължих да търся Димо Димов, но него пак го нямаше.
На 19.09.2017 г. Диян отново взе да гърми с пушката. Веднага щом гръмна се обадих на дежурния в РПУ гр. Девня в 11.37 ч., той ми отговори, че отново го няма Димо Димов и като се върнел щял да му предаде. В 12.08 ч. и 12.18 ч. отново се обаждах на дежурния в РПУ гр. Девня, защото Диян не спираше да гърми. От тези гърмежи майка ми, която има мозъчен инсулт и като гръмне подскача и започва да се задушава. Чак след третото обаждане дойде автопатрул, на който обясних какво става. Тогава Диян пред патрула взе да ме заплашва и обижда и тръгна да идва към мен да се саморазправя като викаше на полицаите – «Той ще ми каже кога ще гърмя. Какъв е този боклук?», но те го спряха и ми казаха да се прибирам в дома си.
След като видях че полицаите стоят безучасни при тези обиди веднага се обадих пак на дежурния в РПУ гр. Девня, за да ми даде някой номер на полицията във Варна, защото тези полицаи не му правят нищо. В отговор на това дежурния ми каза, че ще изпрати кварталния Димо Димов. Когато дойде той ми каза- «Аз до кога ще се разправям с вас?». Аз му отговорих, че аз не правя нищо и че Диян отново гърми, и че ми уби котката. Казах му още, че Диян е криминално проявен – извършил е групово изнасилване като за деянието не е лежал в затвора и в момента живее с жената, която изнасилил. Хващан е да краде голямо количество грозде, но си има хора в полицията и те не му правят нищо.
«Тогава, който му е издал разрешителното той да си отговаря.» ми каза кварталния и отново отиде, и предупреди Диян, и си отиде. Сигурно на втората минута след неговото заминаване Диян пак гръмна с пушката сигурно да ми докаже, че от нищо не го е страх.
Разбрах, че няма смисъл да се обаждам в полицията. До ден днешен продължава да си гърми необеспокояван от никого, все едно мисли, че се намира в Сирия или Ирак, където постоянно се гърми. С приятеля си Иван Андреев отиват на лов с пушката когато си искат, стрелят безразборно в гората и ако някой случайно е излязал в гората за гъби или на отдих може да бъде улучен.
След като на Диян полицията не прави нищо, тя тръгва на мен да си отмъщава.
На 05.09.2017 г. в 08.20 ч. си пиех кафе с един мой приятел до една кафе машина в кв.Девня 2. С полицейска кола «Опел астра» с рег.№ В 8625 РА дойде до кафе машината Антон Кирилов – заместник началника на РПУ Девня, поздравих го като му казах «Здравей», а той си премълча и замина. Със служебната си кола тръгна към полицията и на 500 м видях как спря нагоре движещия се полицейски патрул и разговаря нещо с него, колата беше марка КИА с рег. № СВ 7617 КВ. През това време аз зареждах на бензиностанцията. Като заредих, тръгнах, а в това време патрулът тръгна веднага срещу колата ми и махайки ми с ръце, като чобанин, полицаят, който седеше до шофьора ме спря. Без да се представят ми взеха документите за проверка и като не откриха нищо нередно ме освободиха. Без съмнение това спиране беше по поръчка на Антон Кирилов.
Ден след ден полицаите заради жалбите ми се озлобяват и на 24.09.2017 г. в 19.40 ч. вечерта запалих собствената си кола и тръгнах по улица «Георги Раковски» посока центъра да си купя хляб, тъй като цял ден цепих дърва в домът си и не остана време да купя хляб. До дома си Господин Христов, находящ се на улица «Георги Раковски» № 6а, нарочно ми препречи пътя със собствената си кола марка Мерцедес, черен на цвят, с рег. № В 26 88 РХ. Помолих го да я дръпни и да ми направи път, а той се направи, че не ме чува. Взех да свиря с клаксона на колата си и той най – накрая я дръпна. Когато слизах от колата си, за да си купя хляб от магазина, Господин Христов спря до мен със собствената си кола и ме попита: «Ти на мене ли свириш?», отговорих: «Да на тебе, за да се дръпнеш от пътя.».
Той ми каза: «Ей сега ще видиш ти» и тръгна към училището, където беше спряла полицейска кола, която се намираше там и претърсваха някакъв автомобил. Господин Христов спря до полицейската кола, каза им нещо и посочи моята кола. Купих си хляб и се запътих към колата и по време на отваряне на вратата един полицай със светещ прожектор срещу лицето ми ме набута в колата и ми каза: «Документите за проверка!». Веднага му ги дадох и той ми каза да изчакам друг автопатрул да ми направи проверка за алкохол.
Казах му, че не съм пил, а в отговор на това той ме настъпа с единия си крак за обувката ми и с ръката си ме бутна да ме събори, след което каза: «А, ти май си пил и залиташ!». Веднага от колата на Господин Христов слезе едно момче и каза на полицая: «Пиши мене за свидетел» и веднага му даде личната си карта. Този полицай не ми се представи, но аз го познах. Този полицай идва до съседа ми Диян когато стреляше с пушката да го предупреждава, и който бездействаше, когато Диян ме заплашваше. Това ставаше пред очите на много хора, които бяха дошли до магазина, а и на пейките имаше хора.
В 20.01ч., 20.23 ч., 21.08 ч., 21.23 ч., 21.25ч. се обаждах на 112, че ме задържат без да съм направил нищо, но оттам само предаваха сигнала на дежурния в РПУ гр. Девня. В 21.35 ч. дойде другия автопатрул, за да ме пробват за алкохол. Надувах апарата повече от 20 пъти, но той не показваше нищо. Казах на полицая да включи камерата, когато давам проба, а той ми каза: «Знаеш ли каква камера ще ти дам, надувай, че да не те запукам.»
След това полицаите ме обвиниха, че съм изпускал малко въздух и апарата не действал. Тогава им казах да ме заведът в поликлиниката да дам кръвна проба, но те ми казаха да не им давам акъл какво да правят, първо апарата трябвало да покаже нещо и чак тогава можели да ме закарат. Казах, че колата ми има видеорегистратор да го видят, че е на стъклото ми отпред и записва всяко движение на колата и с него ще докажа, че не съм карал и как е започнала проверката и взех да правя снимки с телефона си къде се намира моята кола и полицейския автомобил. Тогава полицая, който ме набута в колата ми каза веднага да изтрия снимките, защото ще ми счупи телефона в главата и ми каза: «Ти осуетяваш полицейска проверка и неизпълняваш полицейски разпореждания.», сложи ми белезници като ме натисна на капака на колата ми.
Демонтираха ми номерата на колата, закараха ме в РПУ Девня, където се събраха около десетина полицаи.
Същият полицай, който ми сложи белезниците ми каза: «Видя ли сега, че всичко се връща.», а аз му казах: «Затова, че пиша жалби срещу вас това ли имате предвид?», а друг полицай познавал ме отпреди каза пред всички: «За този легенди се носят, революция иска да прави срещу полицията.» Друг се обади: «Сега като му спретнем едно бързо производство, ще я направи революцията, но в затвора при мангалите.». Казах пак, че искам да дам кръвна проба, за да докажа, че не съм пил и този път ме закараха до поликлиниката като обесниха на дежурния доктор, че са ме хванали пиян да карам, и че отказвам да дам кръвна проба. Веднага казах, че това не е вярно, и че искам собствено ръчно да напиша, че искам да дам кръвна проба. Написах само: «Не отказвам…» и щях да напиша «кръвна проба», но ми сложиха белезниците и казаха на докторите: «Ние ще се разпишем, че отказва кръвна проба.», и те ги оставиха каквото искат да правят, след което бях отведен в чакалнята на РПУ гр. Девня, където затвориха вратата и се оглеждаха за камерите дали ги хващат и щом се увериха, че не се вижда от нито една камера, започнаха всички да ме удрят – с юмруци по главата и с крака в ребрата.
Аз се уплаших много, че може и да ме убият, закрих си главата с ръце и започнах да викам за помощ колкото мога. сигурно съм изпаднал в безсъзнание, защото като се опомних бях залят с вода и започнаха да ме събличат чисто гол, а това според тях е било обиск. Накараха ме да се облека и ме хвърлиха в мазата, в килия без крушка, вонтяща на урина, а когато легнах на леглото в тъмното един плъх изкочи и се скри някаде в тъмното. Взех да викам да ми оставят вода, но един полицай дойде и ми каза, че ако продължавам да викам щял да ми вземе одеалото и да ме вържи с белезници за решетката и така да стоя до сутринта. Не посмях да се обадя повече от страх и на сутринта полицая от новата смяна извика бърза помощ да ме прегледа, защото взех да припадам. След прегледа докторката каза: «Какво е направил този човек? Защо го държите и го държите гладен и без вода?». След този разговор в 11.45 ч. на 25.09.2017 г.бях освободен и ми бе връчена призовка за бързо производство с разследващ полицай П.Асенова от РПУ гр. Девня за обвинение по чл.270 от НК.
Искам да заявя, че бях задържан без никакъв медицински преглед или да съм подписвал заповед за задържане, или да ми е връчвано някакво наказателно постановление. Когато отидох до автомобила ми, който остана на мястото, където ме задържаха, видях, че видеорегистратора липсва от колата, а тя беше заключена от полицаите и ключовете останаха в тях заедно с телефона ми, от който са изтрили всички снимки, които направих за доказателство. Веднага се обадих на дежурния в РПУ Девня в 12.24 ч. и дойде автопатрул на място, огледаха автомобила и ми казаха да подам жалба до началника на РПУ гр. Девня.
Това вече не се търпи и не желая да давам обяснения в РПУ гр.Девня, защото се страхувам за живота си и ще пиша до всички възможни институции докато се намерят неутрални хора, за да разследват престъпленията в РПУ гр.Девня.
Моля за вашата бърза намеса за разследване на това бързо производство от ваши служители, за да се докаже истината.
С уважение:…..
afera.bg http://afera.bg
