Писано и казано Моля да се позовавате на източника
неделя, 17 септември 2017 г.
От Тодор Живков към Борисов – трансформациите на Режима
С Борисов, Пеевски, Цацаров, с цялата тази система от пози, фейкове и зависимости, България не може да се надява нито на Шенген, нито на Еврозоната, нито на отлепване от дъното.
Който е имал илюзии да погледне назад – минаха осем години. Това време е било достатъчно да се прояви всичко, на което Борисов е бил способен. Няма друг да е управлявал повече в изпълнителната власт.
Тогава, през 2009 година, имахме илюзии за промяна, днес имаме истината. С тези хора няма нито реформи, нито борба с корупцията, нито надежди. Колкото и да произведем като ново богатство, като нова енергия, като нови надежди, то ще бъде откраднато, ще бъде “преразпределено” с помощта на тяхната държава.
Ако не изцяло, то поне в степен да ни обезсърчи и да започнем да се мразим, че се примиряваме. Колкото и деца да се родят, като пораснат ще се погнусят от несправедливостта, от лъжата и покварата и ще напуснат. Ще избягат. Без да се обръщат.
Какво значение има дали сте десни или леви, русофили или русофоби, граждани или селяни, бизнесмени или безработни, когато общия ни дом – България – загива. Не, не, управленците – те са окей.
Онзи ден се върнах “на село” – там където минаваше цялото лято като деца. Няма никой. Всички ни деца, внуци, сестри, братя БЯГАТ. За тази България говоря, защото друга няма. Другото по жълтите павета и ресторантите е абстракция, която може да намерите навсякъде по света.
Като човек, който се занимава професионално с проблемите на еми- и ими- грацията мога да Ви кажа неутешителната вест – напусналите няма да се върнат. Не заради разликата в доходите, това е най-малкия проблем. Вече имаме недостиг на работна ръка, заплатите ще се повишат. У нас можеш да имаш сравним със западния стандарт на живот с два пъти по-малки приходи.
Но това, което не се променя или се променя към по-лошо е отсъствието на справедливост, на ред и сигурност, на уважение и спазване на закона, на елементарен морал в управлението. Осем години по-късно е ясно като бяп ден ние не скъсяваме дистанцията и не се движим към Европа, а към автокрациите и свръхкорумпираните системи на управление, към това което с пълно основание може да се нарече РЕЖИМ, примитивно модернизиран Живков. Нищо повече. При това различни негови версии, всички са представени в Парламента.
Неговите внуци и правнуци Ви убеждават, че сте пропуснали да забележите “достойнствата” му.
На това място правителството ще отчете успехи, ръст на млеконадоя или на БВП, спад на инфлацията, стабилност на лева, а пропагандистите ще го усилят до самолетни децибели. Но от това нищо няма да се промени.
И в основата е съгласието ни да търпим и да бягаме, когато трябва да се борим.
И сега виждаме, че ни готвят поредния “премиер”, поредния “главен прокурор”, поредния “Пеевски”, поредната “ГЕРБ” – пред очите ни. Дори не се крият.
И пак бягаме и пием. Пием и бягаме, търкаме билети на щастието, гледаме реалити шоу.
Казвам Ви, няма разлика с наркоманите, редовно си получаваме дозата.
Докато един ден тръгнем в последния си път. А в същност сме умрели много по-рано.
Не ми харесва. Ще го променя, поне себе си. Каквото и да ми струва.
Stay tuned.
