Васил Филипов
“Пътна карта за развитие на българската газотранспортна система” поражда аналогия с Топенержи. Хъб ”Балкан” е новият инструмент за налагане хегемонията на Газпром на пазара на природен газ в Югоизточна Европа – политически проект лансиран от премиера България Бойко Борисов след прекратяване на проекта Южен поток през България.
Това кава в интервю за Фрог нюз експертът Васил Филипов.
– Г-н Филипов, дайте разяснение за обикновения български читател, какво означава подписването с Газпром на ““Пътна карта за развитие на българската газотранспортна система” от министър Теменужка Петкова?
– В началото на м. юни т.г. на Петербургския международен икономически форум, Русия, министърът на енергетиката на България г-жа Теменужка Петкова изненадващо подписа с Газпром “Пътна карта за развитие на българската газотранспортна система”. (Пътната карта)!!!! Очевидно, подписването на въпросната пътна карта не е предмет на решение на българския министър на енергетиката, а на министър-председателя на България, което е видно от неговата идея за Хъб Балкан и коментарии в медиите относно подписването на “Пътната карта”.
Странно обаче, подписването на един такъв важен документ със сериозни последствия за България в геополитически и икономически план, бе коментирано твърде оскъдно в българските медии, освен разбира се свързаното освен разбира се свързано с публичните прояви на министър-председателя на България. В руските медии, обаче, по подробни коментарии не липсваха ( https://www.kommersant.ru/doc/3318483 )
Опитите на български експерти и Неправитерствени организации, за достъп до подписаната “Пътна карта” по реда на Закона за достъп до обществена информация, срещна категоричния отказ на министър Петкова. По неофициална информация достъп до този документ в Министерството на енергетиката има само министър Петкова и никой друг. Какво толкова смущаващо има във въпросната “пътна карта”, за да се третира документа като “Секретен”. Очевидно има какво и това разбиране се споделя от експертите ( /idvassilev.blogspot.bg/2017/07/blog-post_2.htmlа )
Това поведение на Правителството в отношенията му с Газпром поражда аналогия със случая Топенерджи, от преди повече от 20 години, за контрол и управление на българската газотранзитна система от страна на Газпром, като ключова в региона на Югоизточна Европа.
– Припомнете случая “Топенержи”, за да стане ясно какво се е случило сега и защо нещата са толкова секретни?
За освежаване паметта ще припомня, че случая Топенерджи (съвместно дружество м/у Булгаргаз (50%) и Газпром(50%)) започна с подписването на подобни документи като сегашната “пътна карта”, премина през намаляване на дяловото участие на Булгаргаз (25%) и достигна своя връх с ПРИЕМАНЕТО ОТ МС НА ДВЕ СЕКРЕТНИ РЕШЕНИЯ – за предоставяне на концесии за срок от 35 год. на скандалното дружество. Само промяната на политическата обстановка в края на 1996 год. и началото на 1997 год., както и действията на достойни българи спря позорните стъпки за продажба на националните интереси. Сега, 20 години след сагата Топенерджи, Газпром отново с подкрепа на Българско правителство предприема стъпки за контрол върху българската газотранспортна система и контрол на пазара на природен газ в Югоизточна Европа.
Новият инструмент за налагане хегемонията на Газпром на пазара на природен газ в Югоизточна Европа е Хъб “Балкан”- политически проект лансиран от министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов след прекратяване на проекта Южен поток през България. /Концептуалната схема на въпросния хъб може да се види тук http://3e-news.net/
От момента на анонсиране на идеята за “Газов Хъб Балкан” до сега много неща се промениха – проекта “Южен поток” през България бе преустановен от Русия; прокламираните големи находища от природен газ в българската акватория на Черно море не се появиха. Газпром обяви, че след 2019 год. спира транзита на природен газ през Украйна за Балканския регион; Газпром анонсира проекта Турски поток и пристъпи към неговата реализация. Въпреки това премиерът Борисов, министър Петкова и други политически лица от ПП ГЕРБ продължават да рекламират “Хъб Балкан” и очакваните ползи от него за България! В контекста на тези дитирамби се акцентира и на необходимостта от изграждане на нов транзитен газопровод от компресорна станция (КС) Провадия до Сърбия с капацитет от около 12 млрд.куб.м3./год., с очаквана стойност от около 1,5 млрд. евро!!!!!
– Дали, обаче, България ще има полза от Хъб “Балкан” при новите условия и не се ли готви ново “блато” от рода на проекта Белене ?
– Този въпрос е основателен. Защо всъщност се крие Пътната карта за развитие на развитие на българската газопреносна (и транзитна) мрежа?
След подписване на “Пътната карта” някои проекти за развие на капацитета на транзитните газопроводи се ускориха. В медиите се появиха коментарии от премиера Борисов за увеличаване на капацитета на транзитния газопровод за Турция до 15,7 млрд.куб.м3./год., въпреки липсата на необходимите предпоставки за това.
Премиерът коментира и възможността Хъб Балкан да се захранва с природен газ от юг./www.24chasa.bg/novini/article/6395917 . Което всъщност обяснява необходимостта от ускоряване на реализацията на проекта за изграждане на лупинг Лозенец – Недялско и увеличаване на капацитета на транзитния газопровод за/от Турция до 15,7 млрд.куб.м3./год.
Много любопитен факт е, че увеличения капацитен на транзитния газопровод за/от Турция до 15,7 млрд.куб.м3./год странно кореспондира с капацитета на една тръба от проекта Турски поток! /Коментар по темата виж тук: https://www.kommersant.ru/doc/3318483 /
Развитието на Южния газов коридор от Русия е стратегическа цел както в икономически, така и в геополитически план .Прекратяването на проекта Южен поток постави на дневен ред развитието на Южния газов коридор на Русия по друг маршрут в резултат на което бе иницииран проекта Турски поток. Очевидно, проектът Турски поток е със значително по голям икономически и геополитически потенциал от спрения проект Южен поток и това обяснява едностранното решение на Русия за спирането на проекта през България.
– Какви ще бъдат последствията за България от реализацията на проекта Турски поток и оправдана ли е безусловната подкрепа на правителството на Борисов за плановете на Газпром да затвърди господстащо си положение в региона на Балканите?
– През май т.г. Газпром започна реализацията на проекта Турски поток през Черно море като към момента са изградени около 170 км. Изграждат се две тръби с капацитет от 15,75 млрд.м3/год. всяка. От позицията на максимален геополитически и икономически ефект за Русия проектът най-вероятно ще се развие по следния сценарий.
Входната точка в Турция е близо до гр. Къйъньой на брега на турска Тракия. На сушата на Турция газопроводите ще продължат до свързването им с турската газопреносна система, като около 12-12,75 млрд.м3/год. ще останат за турския пазар, около 3-3,75 млрд.м3/год. ще бъдат насочени към Гърция и 15,75 млрд.м3/год. към България по съществуващата транзитна система(Виж карта №1). Съществува възможност част от газа (~ 0,5 – 1.0 млрд.м3/год.) за Гърция да бъде пренасочен към България през проектната междусистемна връзка Комотини-Стара Загора, което е много вероятно.
Количеството природен газ насочено към/през България в обем от 15,75 млрд.м3 вероятно да бъде разпределено по следния начин: 0,5 млрд.м3 за Македония; 3,25 млрд.м3 за България и 12.0 млрд.м3 за Сърбия по новоизграден магистрален газопровод или по съществуващия транзитен газопровод до границата с Румъния интегрирана в проекта EASTRING, което е по-малко вероятно от първия вариант за Сърбия.
– Г-н Филипов, излиза, че негативите за България са много повече отколкото ползите. Бихте ли ги посочили?
– Негативите за България от реализацията на този най-вероятен сценарий, след пълномащабно въвеждане на проекта Турски поток в експлоатация, са следните:
• спира транзита на руски природен газ от север;
• липса на транзитен капацитет за Сърбия до изграждането на нов газопровод на стойност около 1,5 млрд. евро.
• липса на пренос по EASTRING до изграждане на съответните газопроводи от ангажираните страни (Румъния и др.), което е малко вероятно.
• липса на приходи от транзитни такси (освен от транзита за Македония в намален обем) за финансиране на новите проекти и обслужване на възникващи задължения, свързани с тях.
• ангажиране на входните капацитети на газопроводите от юг от Газпром и ограничаване на възможностите за диверсификация на източниците на природен газ за българските потребители и другите страни от региона на Балканите.
• намаляване на транзита на руски природен газ през България с над 30% сравнено с 2016 год.
– Има ли някакви ползи все пак?
Ползите за България при реализация на този сценарий са повече от скромни – отпадат таксите за транзит на природен газ за България през територията на Румъния в обем от около 12 млн. евро.
Бог да пази България, защото хората я продават за нищо.
Въпросите зададе: Красен Бучков
