Кольо Парамов
Привидно всичко тръгна като на шега. И то толкова голяма, че организаторите на илюзията – фалит и разграбване на КТБ не осъзнаваха, че се самоликвидират. Все едно, че бяхме стария Рим – когато от изток нахлуват хуните и разбиват всичко съградено с ум, сърце, пресметливост, талант и мисъл за утре.
Още на 1.10.2014 г. – 135 дни след началото на бутафорията съчинена поетапно в канцелария на управителя на БНБ Иван Искров се стигна до окончателното документализиране на една голяма лъжа. Стигна се до приемане на решения на база „някакви“ одити, които модифицираха „истината в КТБ“ като по-голяма такава за разлика от действителността. За първи път откакто съществува банково дело в България банков орган представяше умишлено бялото за черно. Т.е. одитите, които БНБ пожела да възложи чрез квесторите само за 2 седмици, доказаха „някакъв“ парадокс за бързина, за отчетност, за банково счетоводство и задълбочена проверка. Тогава, именно тогава, трите големи: „Ърнст и Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ЕООД и „Афа“ ООД, „доказаха“, че липсата в КТБ се равнява на 4,222 млрд. лв.
По този повод г-жа Емилия Миланова, бивш подуправител на БНБ и отговаряща за банковия надзор, която наистина разбираше от работата си, заяви –„Одиторските компании са сключили договор за ангажимент с БНБ, т.е договор за консултански услуги. Международните стандарти ги задължават да обявят, че извършените услуги от тях не представляват нито одит, нито преглед и няма никаква сигурност за техните заключения. Този доклад не бива да бъде използван за каквито и да е било цели.“
Емилия Миланова бе подкрепена от бившия посланик на България в Русия и ръководител на една от най-големите одиторски фирми Илиян Василев. Той заяви категорично: „В тези фирми има строга регламентация на одиторските доклади. Поисканата информация от БНБ, като услуга в случая, не се вписва в критериите за одиторски доклад“.
Изминаха почти три години от тежката, денонощна и противоречива работа на българските държавни органи по сагата КТБ. Особено за първите две години, отнасящи се най-вече до работата на канцеларията на гуверньора на БНБ. Ах, колко щеше да бъде интересно, ако отнякъде се бе появил Атанас Буров и бе погледнал в очите тези, които управляваха тогава БНБ. Да види Буров как взимаха решения без срам, без съвест, без разсъдък и да ги попита в прав текс: „Ей, хайрсъзи, защо строполихте банката бе?“
Те, Иван-искровата дружина, не само, че удавиха КТБ в политическата си помия, но за малко щяха да удавят и България. Още тогава съпредседателят на НПО “Ние гражданите“ Вера Ахундова изпрати становище на ограбените вложители. Тя изрично детайлизира противоречията по старта на одита така: „Ето фактите: на 20.10.2014 г. с писмо №БВБ-122230/20.10.2014 квесторите на БНБ в КТБ- Станислав Лютов и Елена Костадинчев внасят в БНБ докладите на „Ърнст и Янг одит“ ООД, „Делойт България“ЕООД и „Афа“ ООД, като в извлечението от Протокол № 27 от заседанието наУС на БНБ от 06.11.2014 г. се подчертава изрично „… Посочените одиторски фирми са извършили анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции от КТБ АД, а не цялостна оценка, каквато е заповедта на БНБ. Извършените анализ и оценка се основават на принципите за признаване и оценяване съгласно приложените международни стандарти за финансова отчетност.“
Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценка на КТБ в общ размер на 4,222млрд. лв. И пак парадокс – „не е изпълнена заповедта на БНБ, не е изпълнена препоръката на квесторите да се извърши цялостна оценка на активите на КТБ, а само на някои основни балансови позиции. При това одиторските фирми не са избрали на случаен принцип обектите на проверките, те са им били спуснати от БНБ, именно от кабинета на Иван скров.“
Тук изобщо не споменавам за проблемната “Делойт България“ ЕООД и несключеният договор с „Делойт одит“ ООД, както и с неточните оценки в двете писма на г-жа Нели Кордовска до облигационерите представлявани от „Роднъм Кепитъл Фонд“. Според мен подмяната на „Делойт одит“ ООД с „Делойт България“ ЕООД е професионална наглост. След това последва и „неволната” подмяна на информацията, по която бе съставен парламентарният доклад на комисията „Атанасова“. Последва и търсеният фалшив фалит на КТБ.
Друго обаче е важно! Как БНБ и после Парламента приеха нередовните анализи на одитните компании за перфектни и кое от числата е вярно – първото за необходимата обезценка на активи за 4,222 млрд. лв. или следващите упоменати в техните мнения? Кое от числата е вярно, точно и засечено в прецизността си като достоверно за искане на фалита, който е представен в съда?
Ние знаем, че към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката са 6,662 млдр.лв. Първоначалното заключение е за горната необходимост от обезценка на активите за 4,222 млрд.лв. Има обаче и други „перфектни“ становища. Там се борави с милионите и милиардите като с детски играчки. Ей така от въздуха се изсмукват някакви числа само и само да се участва в сатанизирането на КТБ. В „Blitz.bg“ (сайт, считан за близък до медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски) на 24.10.2014 г. икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов отсича, че и без одиторски доклади КТБ е във фактически фалит. Той даже добави, че по старите правила за лошите кредити „дупката“ е била по-голяма от 4,222млрд. лв. и се равнява на 4,757 млрд. лв. Как ги е изчислил и с кои документи борави? Как е преценил поотделно след като не е одитирал? Само Господ може да знае!
Четенето на фактите е обратно на истината по съдържание на обявените за преизчисление активи за 4,222 млрд. лв. Абсурдно е към 30.09.2014 г. да има просрочен дълг от 12% (малко над 680 млн. лв.), а „одиторите“ да съобщават предложение за 4,222 млрд. лв. Те, „одиторите“, прилагат подход и приемат като валидни обезпечения само на ипотеки и залози на цели търговски предприятия. Те не се интересуват от всички други законови възможности: договори за залог на дълготрайни материални активи, залози за вземане, стоки в оборот и на склад. Отхвърлят и всички търговски сделки, които са установена световна банкова практика. Така се получи, че обявеният от Иван Искров и УС на БНБ коефициент за покритие на кредитите с обезспечение от 13% е абсолютна и тенденциозна лъжа, гарантираща фалита на КТБ. Защото към началото на аферата – 30.06.2014 г., в КТБ кредитите към нефинансовите институции (фирми и граждани) имат пълно покритие за 94,14% с гарантирано обезспечение. Можем дори да се говори за свръхобезспечение. В края на септември 2014 г., когато „одиторите“ се произнасят, общата стойност на обезспеченията на КТБ е за над 9,8 млрд. лв. Това са: 1,104 млрд. лв. в материални активи, 785 млн. лв. в ипотеки, 540 млн. лв. в търгуеми ценни книжа, 474 млн. лв. в залог на търговски предприятия и 6,5 млрд. лв. вземания по сметки, банкови гаранции от първокласни банки и по търговски операции и над 500 млн. лв. в поръчителства на юридическа лица, като последните винаги са допълнително обезспечени. Тогава за каква преоценка и за каква обезценка на активи на стойност 4,222 млрд. лв. става дума?!
Тук прокуратурата вместо да осигури комплексно проучване на проблема заедно с изпълнителните директори на КТБ ги посочва за основни виновници и им повдига обвинения. Този факт цели едно единствено нещо: банката да бъде фалирана задължително, а активте и разграбени. Иначе, другите действия страдат от елементарна логика. Да обвиниш изпълнителните директори в десетки елементарни присвоявания е твърде странно. Десетките присвовани, за които говори прокуратурата, са невъзможни така, както са описани. В противен случай трябва гласно да обявим, че всички големи държавни служби години наред са били в летаргия, че държавата България не е съществувала! Защо? Кой би допуснал всеки от подсъдимите поотделно да се е ползвал от десетките присвоявания? Това не е сериозно уточнено като констатация! Къде е бил Иван Искров и защо той не е сред подсъдимите, ако твърденията са верни?
Затова се стигна до тази огромна и тенденциозна държавна фалшификация в БНБ, Парламента и цялата политическа класа. На практика олигархичната свързаност на отговорните длъжностни лица в БНБ, Парламента при президента не позволи да се осигури широкомащабен одит, който да докаже обратното на фалита.
Иначе съм сигурен и сега, че всички търговски банки, които са мажоритарна собстеност на българи, са допускали сериозни отклонения заради средата и зависимости към управляващите. Всички тези банки не се придържаха към разумните, консервативни европейски банкови практики. Но те бяха принуждавани от политиците да работят така, както и от БНБ. Всички бяха подложени на една уникална зависимост. И до ден днешен има решения на Софийски градски съд – окончателни, които не са валидирани в детайли от БНБ. И ако трябваше да се фалират някои от тези банки, убедено мога да кажа, че КТБ щеше да е последна в списъка. Но защо трябваше да „изгорим къщата“, когато и бе нужно да добавим само една малка държавна пристройка.
Анализът на инвестиционната активност на КТБ трябва да ни разкрие другата страна на медала. Все пак, данъкоплатците и съдът трябва да научим в детайли за инвестираните живи пари, за успеха им, за силата и комплексността на инвестиционните ресурси. Така ще научим как КТБ е управлявала целия паричен поток, как е успяла да убеди в стабилността си и защо е класирана като четвъртата банка в страната. Разкриването на истината за КТБ е възможно най-сложният проблем на българския преход, което още повече ни задължава да научим цялата истина. След истината за КТБ България ще бъде друга. Убеден съм! И това не е никаква пропаганда, защото загубата е непосилна за бедната ни и хилава държава. Загубата ни е двойна, тройна, че и четворна. Днес ние, българите, нямаме доверие в институциите и политиците. А липсата на надежда, облечена в доверие за сигурност и просперитет не можем да измерим в милиарди.
Но понеже става дума за пари, трябва да говорим с факти. Нямаме морално и всякакво друго право да заблуждаваме и съда, както го направиха одиторите от избраните три фирми и техния доклад. Най-отдолу, като уточняваща препрадка с възможо най-дребния шрифт е написано: „Представените услуги няма да представляват одит или преглед или друг ангажимент, извършен в съответствие с Международните одиторски стандарти за ангажименти за извършване на преглед. Съответно ние няма да изразим мнение или каквито и да е друга форма на сигурност по счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, като част от Услугите!!!”
Тогава на 13.10 2014 г. при подписване на „Писмото за поемане на ангажимент“ от одиторските фирми се знаело, че „Докладите на одиторските фирми не са предназначени да служат за обосновка на решенията на БНБ и в тази връзка не могат да се ползват като доказателства в съдебни производства. Това означава, че всяко решение на БНБ, основано на оценката на одиторите, ще бъде необосновано, а при обжалване н съда ще бъде лишено от мотиви“, уточниха още тогава подсъдимите днес изпълнителни директори на КТБ.
Ако приемем написаното за редно, нормално и професионална истина, значи няма нормален, надежден и истински документ, от който предфалитните условия на КТБ да са видни. Тогава, това отрицание, отрича автоматично ръководството на БНБ, което под натиск поиска фалита на КТБ. За да оборим обаче тази пошла и срамна тенденция, трябва да се позовем на прагматиката на една философска категория – „Отрицание на отрицанието“. Т.е. за да докажем, че фалитът е преднамерен, изкуствено подготвен и целенасочено проведен от органитена държавата, трябва да проследим пътя на парите. Така идваме до въпроса на въпросите: Къде са парите и в какво са инвестирани те? Каква е пазарната цена на активите в моментана фалита?
АВИОНАМС
Завод „Авионамс” е приватизиран през 2008 и 2011 година. Платената цена е около 35 мил евро. В периода след приватизацията „Авионамс” придобива лицензи за ремонт на хеликоптери МИ 17, лицензи от водещи натовски компании за ъпгрейд (БАЕ Системс, Аления Маркони и др), кооперира със Скайлинк (Канада). В резултат на това компанията печели търг за ремонт на 36 хеликоптера на обща стойност над 180 млн долара и очаквана печалба от над 35 мил долара. Отчитайки активите на дружеството (над 30 мил евро) и годишната печалба от над 10 мил евро (сделката е за три години), цената на това дружество е не по-ниска от 60 млн евро
Държавата купи дружеството за 14 млн евро и пое дълг от 6 мил евро – т.е. 40 мил евро под реалната стойност
ХКИ Костенец
В предприятието са инвестирани над 50 мил евро , осигуряващи производство на около 40 000 т полуфабрикат за кухненска и тоалетна хартия. Предвидената прогнозна печалба от 6 млн евро трябваше да се постигне през 2014 г след сключването на договор за изкупуване на енергията, произведена от когенериращата мощност, инсталирана във фабриката. Оферти от австрийски конкуренти за 55-60 мил евро. Растящ пазар и възможност за инсталиране на втори цилиндър (инвестиция от около 6 млн евро), което би донесло още 3 млн евро годишна печалба.
Коректна оценка (консервативна) – 60 млн евро.
Погашения от цесии към банката – около 15 мил евро. Загуба за банката – 45 млн. евро
Корабостроителница Русе
Реално инвестирани над 50 млн евро. Допълнителен актив – дългосрочна концесия на пристанище Русе-Запад , с възможности за изграждане на интермодален терминал.
Оптимален годишен обем на строителство – 6 кораба.
Коректна цена 50 млн евро към 2014 г. С очакваните поръчки на нови кораби, подготвяни преди атаката срещу банката, цената на РК би стигнала и до 70 млн евро.
Банката продава само част от терена сега по оценка 20 мил евро
Телиш – Кастра Рубра
Годишен капацитет от над 3 000 т вина.
Инвестирани над 35 млн евро в ДМА.
Собственост – 2 000 дка лозя – от 2 до 6 години.
Налични вина за 25 млн евро – отлежаващи и бутилирани.
Справедлива цена – 65 000 000 евро.
В банката от цесии по информация са влезли не повече от 7 мил евро.
При наличие на 10 млн евро дълг към друг кредитор – загуба за банката от 48 млн евро.
„Рубин” Плевен – стъкларски завод
2 печки с общ капацитет от 250 т дневно. На база на бенчмарк цена за 1 тон производствен капацитет от 200 000 евро, постигната при придобиването на Юла (Гърция) от БП Видро (Португалия) само стойността на актива е 50 000 000 евро.
Налична продукция и вземания от клиенти – 15 000 000 евро.
Коректна цена – 60 000 000 евро.
Фабриката е придобита за около 10 млн евро чрез цесии и последваща кражба и прехвърляне на ДМА от лицето Ал. Сталийски, приближено на премира Б. Борисов. Загуба от над 40 млн евро, отчитайки факта, че банката контролира 80% от фабриката.
СФС Парачин – стъкларски завод
При 290 т инсталирани мощности оценката само на двете пещи е около 60 млн евро. Допълнителен плюс е наличието на достатъчен пазар извън европейски съюз (Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина), които дават предимство на продукцията на завода предвид липсата на мита за тях. Планираната печалба е над 12 млн евро годишно.
Допълнително предстояща инсталация на линия за домакинско стъкло с капацитет 40 т дневно и планирана печалба от 3 млн евро годишно.
При планирана обща печалба от 15 млн евро годишно (към 2016 г.) и мълтипл на ЕБИТДА за бизнеса от 7-8 пъти – консервативна оценка – 100 млн евро.
Банката е сключила договор със сръбска фирма да прехвърли всичките си активи (акции и вземания) за 8 млн евро.
Загуба – над 90 млн евро.
Дунарит
Годишен обем на продукция – 50-60 млн евро. Обезпечен с договори до 2018 г.
Годишна печалба – 18-20 млн евро.
Коректна цена – включително и лицензи – 100 млн евро.
Литекс Моторс
Инвестирани над 25 млн. евро.
Планирана печалба при 20 000 асемблирани автомобила – 5 млн евро.
Оборотни средства към 20.06.2014 – около 20 млн евро.
Справедлива цена 55 – 60 млн евро (заедно с оборотния капитал).
Погасени чрез цесии – 10-15 млн евро.
Загуба – поне 20 млн евро (отчитайки че банката контролира 40% от капитала).
Техномаркет
При 250 млн евро продажби на дребно и 3% нето марджин годишна печалба от 6-8 мил евро е абсолютно постижима.
При мълтипъл 6, справедливата цена би била 48 млн евро плюс 20 млн евро оборотен капитал – общо 68 млн евро.
Погасени около 12 млн евро.
Загуба – 56 млн евро.
„Домо” – Румъния
150 млн евро годишни продажби – 3,5- 4 млн евро годишна печалба.
Справедлива цена 6 по 3,5 плюс 10 мил оборотен капитал – 30 млн евро.
Погасени – нула
Загуба – 30 млн евро.
Други активи
Гипс Кошава – инвестирани 25 млн евро.
Инфраструктурна компания – активи, вземания – 30 млн евро.
ТВ 7 – 25 млн евро.
Газодистрибутивни компании (Метамодул и СНГ Марица) – 30 млн евро.
Газова централа (терен и проект) Хасково – 20 млн евро.
ТЦ Странд Бургас – 35 млн евро.
Комплекс Студия Герман – 25 млн евро.
Общо – 190 млн евро – за банката от цесии не повече от 10 млн евро.
Недвижими имоти и инвестиции
ИПК Родина – 40 000 дка (възможност за застрояване на 200-250 000 кв м ) и недовършена сграда от 55 000 кв м – 100 млн евро.
Зала „Универсиада” и прилежащ терен от 15 дка – 30 млн евро.
Фонд Хелт и Уелнес и хотели „Сана” – 120 млн евро.
Сграда София Прес (10 000 кв м) – 10 млн евро.
Медицинска техника (терен 35 000 кв м) –10 млн евро.
Терен Сердика (бул Тодор Александров – 35 000 кв м) – 10 млн евро.
Сграда на банката на пл. „Гарибалди” в София – 25 млн евро.
Къща на бул. „Евлоги Георгиев” – 8 млн евро.
Терен в Обзор – 10 млн евро.
Други (вкл. Катарино, Горна Оряховица, Бургас, Велико Търново, София) – 30 млн евро.
Общо – 360 млн евро – за банката нула.
Vivacom
Банката контролира около 77% от Vivacom.
43,3% чрез Bromak Telecom Invest (дъщерна на Bromak) и
33,3% чрез TC IME, по силата на договор за TRS (Total Return Swap) със SPV на VTB Capital -Krusher, който е изцяло изплатен през декемвр 2013 г. Активите не са прехвърлени към юни 2014 г. заради подготовката на документи за разрешение от DG Competition.
Нормално телекомите се оценяват по мултипли EBITDA, като за телеком от нивото на Vivacom този multiple e 6.25-6.75 пъти – за справка Deutsche telecom се търгува 7.5 пъти.
Формулата за оценка на 77% ot Vivacom e
((6.5 x 170 000 000 (EBITDA на компанията за 2013 г.) + 72 000 000 (кеш налиичен по сметките) – 550 000 000 евро (дългове към онзи момент)) x 77%= 482 млн евро.
При 7 пъти EBITDA (не е невъзможно) – equity value 548 млн евро.
Осреднена нетна цена на 77% dql – 500 000 000 евро – забележка: активът е оценен като нула в банката при оценките на консултантско-одиторските компании.
NURTS
Уникален монополист на телевизионна и мобилна инфраструктура, плюс 3 мултиплекс платформи с 24 канала и покритие над 90% в цялата страна.
В комплекса се включва и уникална сателитна станция – Plana Sat.
Планирана EBITDA през 2015 г. – 15 000 000 evro.
При мултипли за този тип инвестиции 10-12 пъти цената на комплекса следва да е минимум 180 000 000 евро.
Ако се приложи метода “cost replaced”, само двете телевизионни кули – на Копитото и връх Ботев биха били изградени за не по-малко от 220-250 млн евро.
Забележка: активът е оценен като нула в оценките на същите компании.
PETROL
Активи – 240 собствени бензиностанци, 60 бензиностанции на франчайз, 1,200 000 000 t резервояри, включително морска база във Варна.
Тъй като към 2013 г. финансовите резултат са отрицателни – затова е придобит. Оценката трябва да се направи на база реална оценка на активите и възможности за печалби при отчетените продажби – над 450 000 тона – или продажби над 450 млн долара.
Оценка по активи
240 бензиностанции x 700 000 евро – 168 000 000 евро.
1 200 000 тона бази (резервоари) – минимум 150 000 000 евро.
Цена за 100 % – 318 000 000 евро.
Стойност на 97%, колкото банката е контролирала – 308 000 000 евро.
По neto margin за такъв тип търговия – 7,5% от оборота (предвид факта, че бензиностанциите са собствени), a тук не включваме и оборота на магазните – средно годишната печалба трябва да е около 30 млн евро. При средните за отрасъла multiples – 10, оценката отново е около 300 000 000 евро.
Oт Petrol в банката са погасени чрез цесии около 40 млн евро.
Това са част от финансовите примери, които парадоксално показват огромната разлика в методите, стила и базата на изчисленията на активите на КТБ. Може би този пример е първият, прокуратурата и съда търпеливо трябва да огледат детайлизацията на финансовите показатели, а не само свободните показания като тенденция на онези, които до вчера са се ползвали от Василев. Подчертавам това, защото подадените утре искове срещу българската държава ще се обосноват на сериозни сравними международни финансови оценки. И тези оценки са сигурно вече готови! Защото не може да стартира процес по закона „Магнитски“ на базата на свободни съчинения, касаещи български манталитет, действие на продажна прислуга или ниско интелектуално ниво.
В чисто политически план, възниква фундаменталният проблем, като реакция и въпрос към нея-защо в крайна сметка, защо никой у нас не желае да осмисли, че огромният проблем за България не е вчера, а проблемът е утре?
Ако всеки политик мислеше само за себе, а и за бъдещето на държавата – България щеше да бъде друга. Но тъй като ние българите сме свикнали от от столетия да оцеляваме между омраза и самоликвидиране, това няма да ни е за първи път. Работихме много от 1944 г. до 1989 г., цели 45 години и постигнахме не малко.
За 4 години, от 1997 г. до 2001 г., разрушихме около 90 процента от него и го разграбихме. Започнахме наново и когато някой стигне пак до високо, наново го разграбихме. Днес това е КТБ, утре ще бъде друго, в други ден – трето. Кога българите могат да бъдат единни?
Част от политиците смятат, че само те са способни, умни, хитри и в състояние да забогатеят на гърба на пет-шест милиона „бараби“. Бедните в България, неграмотните и унижените едва оцеляват в трудното ежедневие.
Разделението е очевидно: богати политици и бедни поданици. Това е причина проспериращите фирми на бизнесмени да бъдат гледани със съмнене. Статуквото на задкулсието наложи тази матрица.
Затова държавата, в лицето на свои зависими обвързани с политически кръгове лица разби КТБ. Последните социологически изследвания показват, че над 70 на сто от българите са убедени, че КТБ е фалирана умишлено. Истината става все по-очевидна никакви опити на определени кръгове и лица да скрият тази истина няма да успеят.
Кольо Парамов
Авторът е депутат в 36 НС. Член на Бюджетната комисия. Той е вносител на Устройствения закон за бюджета на Републиката. Вносител и съавтор на третия основен проект на закона за Сметната палата, съвместно с проф. Михаил Динев. Парамов е единствения вносител на споразумението с частните банки кредиторки от Лондонския клуб в края на юли 1994 г. Чрез този закон България успява да намали наполовина външния си дълг, като спестява на държавата над 5 млрд. долара. През юни 1997 г. като главен ревизор на БНБ финишира стартираната от него 18 месеца преди това т.н. „Златна“ ревизия. През месец октомври 1997 г., след обявяването на старта на валутната ревизия, последва и подготовката за уволнението му от БНБ. По предложение на члена на Сметната палата Надежда Сандалова, съгласувано с управителя на БНБ Гаврийски и министър-председателя Иван Костов, с изричното съгласие на Председателя на Сметната палата – Георги Николов, К. Парамов е уволнен от БНБ на 31.12.1997 г. Главната причина за уволнението е намерението му чрез фиксираната мащабна програма да търси валутните остатъци от сметките на 388 външнотърговски дружества. Парамов решава да издири от 705 души – разпоредители на тези сметки във валидният 10-годишен архивен ревизионен период (10.11.1989 – 10.11.1999 г.) общо 1,533 млрд. долара. Впоследствие от тези пари само 2 млн. долара са възстановени на държавата от един разпоредител на Външнотърговска фирма.
По този начин е направен старта на гнусната червена олигархия, която до днес (1997 – 2017) диктува дневния ред на нова България, а Парамов не е допуснат никъде до държавната власт.
