Винаги съм си с мислила какво носят в душата си хората, които стават свещеници. Това божия воля ли е, собствен избор ли е, изблик на вътрешна същност ли е, или просто служение на хората. И още нещо си мисля: легендите и преданията са едно, а действителността друга. И давам пример с църквата „Успение Богородично” в квартал Момина баня на община Хисаря.
1883 година. Минали са само пет години от освобождението на България от турско робство. И един народ от едно будно село, създало училище първо в региона, започва да строи църква. И то представителна, по всички канони на провславната вяра, голяма, за да събира многобройното население на Момина баня. И от тогова до днес вратите на църквата са отворени, а душите на хората ги теглят навътре, където блести иконата на Света Богородица.
Затова си мисля с какви ли чувства всеки ден свещеник Тодор Тодоров влиза в този паметник на културата, защото църквата е обявена за национална ценност още в 1975 година, как ли се прекланя пред божията майка и колко дава от себе си на тези, които идват в моминобанската църква?
Свещеник Тодор Тодоров е завършил Софийска духовна семинария и Богословски факул
тет. Затова в себе си е събрал две имена – на света Богородица и на духовния закрилник на българския народ – Св. Иван Рилски. Това име носи семинарията, която създава личности, предани на православната вяра.
Времето, в което живяхме преди 28 години, заличи много от ценностите на православната вяра. Но постепенно хората се връщат и кротко влизат в храмовете, за да почетат светците, за да отпразнуват празници, за да не забравят мъртвите.
– Дали това идва отвътре, или има други причини, как мислите, отец Тодор?
+ Честита Новата църковна година! Ще започна с думите на спасителя: ”Не вие ме избрахте, а аз вас избрах”, което ще рече, че това не е професия, а е призвание. От младини усетих нежния повей на това призвание. Преди около 25-26 години слушах съсредоточено проповедта на свещеноиконом Александър Палазов, тогава протоиерей в храм “Св. Вмч. Пантелеймон”- Хисаря, в която се говореше как веднъж Господ казал да се молим на Господаря на жертвата да изпрати добри работници, защото жертвата е голяма, а работниците малко. Попитах: “Отче, какво означава това?” Той ми отговори, че ще е добре след седми клас да кандидатствам в духовната семинария. Още с постъпването си ректорът ни прие с думите на спасителя : ”Не вие ме избрахте, а аз вас избрах”.
– Каква е вашата роля за изучаване на вероучение в училището в Момина баня?
+ За съжаление в светското училище се изучава само основи на религията като свободно избираем предмет. В тази насока възродихме старото неделно училище ” Православно християнско детство Свети Климент-Момина Баня 1933г.” като обособихме кът в притвора на храм „Св. Богородица.”
– Човек прави в живота си много грешки. Има ли простими и непростими грешки и какво да направим, за да олекне на душата ни?
+Силата на покаянието се основава върху силата Божия: Целителят е всемогъщ и лекарството, което той дава, е всемогъщо.Тогава, по време на своята проповед на земята, Господ призоваваше към изцеление всички боледуващи от греха. Той не счете за неизцелим нито един грях. И сега той продължава да призовава всички, обещава и дарява опрощение за всеки грях и изцеление на всеки духовен недъг – пише Св. Игнатий Брянчанинов. И тук идва ролята на свещеника по думите на Христа: “Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тем ще се простят, на които задържите, ще се задържат”(Иоан 20:21-23). Добре е всички ние да се ограничаваме от храни с животински произход през определените за това дни. Да се изповядваме редовно при духовник и да престъпваме с вяра и страх божий към страшните христови тайни. Да прощаваме на ближните и да благославяме тези, които злословят против нас. Тогава наистина ще олекне на душата ни.
– Не е лъжа, че престъпници правят големи дарения в църкви и манастири. Господ прощава ли на такива хора и те стават ли по- малко престъпници след даренията?
+ И хиляда църкви да построите, ако не сте вътре в тях, няма да се спасите – беше казъл един гръцки свещеник. Църквата е като ковчег. Знаете ли, че в крайна сметка трябва да влезете вътре, за да се спасите? Знаете ли какво е станало с ония, които само са строили ковчега на Ной? Удавили са се! Удавили са се, защото, макар, че са го строили, не са повярвали за злото, което ще дойде, и са останали отвън. Затова колкото и църкви и манастири да построи човек, ако не влезе в ковчега на църквата, причастявайки се със светото тяло и кръв Христови, няма да се спаси. Както се казва: “Удавникът се хваща за собствените си коси”. Но въпреки всичко, нашият Господ Иисус Христос в нагорната си проповед ни говори ”Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат. 5:7)Колкото и човек да потиска съвестта си, в себе си бива изобличаван. Затова казват: “Яде го отвътре”. Да, няма нищо по-сладко от това човек да е със спокойна съвест. Чувства себе си окрилен, полита. “Давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто” (Лука 11:41)
– Храмовете са място за молитви, но и за покаяния. Храмовете са място, където всеки може да остави нещо за благото на църквата. Наскоро беше „Успение Богородично”. Има ли нещо дарено на този ден, което да се запомни от християните?
+ В навечерието на празника г-н Коста Стаменов дари репродукция на средновековна Богоматер именувана “„Казанска”, както и два величествени пилона за двора на храма. Благочестива мирянка дари обковани икони за целувание на Господа нашего Иисуса Христа и Св. Богородица. Буден българин, който пожела анонимност, дари стара руска икона от началото на миналия век “Знамение”. По чуден начин се появиха два чувала богослужебни книги и сребърно кандило, откраднати преди десетилетия от храма, ползвани при първия свещеник в храма поп Марко, баща на видния военноначалник Тодор Марков.
– Кажете имената на бизнесмените, какво дариха, на каква стойност е дарението, уникално ли е, ще остане ли във вековете?
+ Ще се огранича от правия текст на отговор да не би те самите да загубят наградата си на небесата. Ще споделя, че имаме вече събрани от благодеятели средства и обещание от други за скорошно започване на обновлението на храмовете в Момина Баня и с. Паничери. С божията помощ, по молитвите на Светата наша Владичица Богородица и всички светии всичко ще си дойде на мястото и уверявам, че имената на дарителите ще бъдат изписани на мраморна плоча и поставени в предверието на храма за вечни времена. Храм„Успение Богородично” в Момина Баня – Хисаря се нуждае от спешен ремонт.
Дарителска сметка за спасение на храм- „Св. Богородица”, гр. Хисаря: БАНКА ДСКIBAN BG72STSA93000000 687688BIC STSABGSF HRAM SVETA BOGORODICA Той е най-големият храм в околията извън Пловдив. Изграден е единствено с волни пожертвования на миряните под духовния надзор на първия си свещеник поп Марко – баща на големия военонначалник генерал Тодор Марков, веднага след Освобождението през далечната 1883 година с труда на дебренски майстори, а на 11 ноември 1884 е осветен от Смирненския епископ Гервасий.
Днес храмът е застрашен от разруха. Покривът на храма се нуждае от спешен цялостен ремонт. Дюшемето, поставено преди 130 години, е изгнило, затова епремахнато частично. Нужно е подът да се възстанови, фугите между трите кораба следва да се запълнят, стените да се шпакловат. Стенописите, изработени от тревненски зографи, трябва да се реставрират.
Електроинсталацията е на повече от 60 години и е наложително да се подмени. Налагат се и други ремонти. Църквата се стопанисва от църковно настоятелство. В храма служи отец Тодор Тодоров. Средствата от даренията ще се използват само и единствено за ремонт на църкватаслед протоколирани решения на църковното настоятелство.
В него са:. Свещеник Тодор Тодоров – председател, членове: Николина Врачева, Минка Неделчева, Кула, Делко Паспалски. Църковното настоятелство очаква вашата благородна подкрепа, за да спасим храма – духовно, културно и историческо наследство на Хисаря и България.
Всички съпричастни към светото дело за облагородяване на храма ще бъдат вписани в летописната книга на църквата и ще получат свидетелство за дарение.
От 23.05.2013 година храмът е отворен за миряни и поклонници, а редовните богослужения, тайнства и обреди са възстановени.
За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения съгласно чл. 31, ал.1, т.6от Закона за корпоративното подоходно облагане.
За допълнителна информация: 0886537410 – Свещеник Тодор Тодоров.
– Кога във вашите молитви споменавате тези, които даряват и имат ли те специални желания?
+ Още в началото на Светата божествена литургия имената на дарителите биват поменати в Светата чаша, по време на великия вход, при пренасянето на Св. дарове, ктиторите, приложниците,дарителите и благоукрасителите биват поменати повторно. В частните си молитви благодарим за тях и измолваме от Бога милост, любов, здраве и добро преуспяване в начинаенията.
– Кое прави едно дарение благочестиво, а не користно? Вие имате ли душа да усетите истинския християнин?
+ “Кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”.
– Отец Тодор, неземният произход на Иисус Христос винаги ме кара да мисля, че той може всичко, гледа всичко, преценява всичко и дава всичко за истината. Вие виждали ли сте го поне насън? Има ли случка във вашия живот, в която да сте усетили величието на Бога?
+ Всяка глътка въздух, всяко потрепване на листото от повея на вятъра е от него!
Създателят на небето и земята и всичко видимо и невидимо. Защото той е навсякъде, и всичко изпълва. Благословени сме ние човеците за свободната си воля, но глупаво постъпваме, когато се молим за чудо, нима нашият живот не е едно голямо чудо? Чудесата не създават нашата вяра, Бог ги допуска за укрепването и, но и лукавият за поруганието и. Всичко изпитвайте, за доброто се дръжте – бе рекъл светият апостол. Случило се в приемната на патриарх Павел Сръбски. /1990-2009/.
Докато той разговарял с един служител, изненадващо се появил човек на средна възраст с големи очи и трескав поглед. Започнал да обяснява, че е трябвало да дойде, защото има да съобщи нещо важно. Патриархът му предложил да седне, за да се успокои малко. Тогава взел да разправя как в съня му се явила Богородица и какво му е казала.Патриархът внимателно го изслушал, но накрая решително отсякъл:
Слушайте, господине: аз съм владика почти от петдесет години насам, калугер съм, разбира се, още по-отдавна. Всеки ден служа божия служба и на мене досега и един ангел не ми се е явил, а на вас Богородица! Недейте, моля ви…
Когато попитали стария италиански поет Данте: „Кое е най-удивителното чудо на християнството” – той отвърнал: „Това, че е завоювало много народи и сърца без помощта на чудеса”.Да молим Бога да ни предпази от болна мистика. Но преди всичко е необходимо да се научим да се доверяваме всецяло на Бога, а не да търсим доказателства и чудеса. Тогава целият живот ще ни се разкрие като чудо. И ще видим чудото навсякъде около нас: във всяко листо на дървото, във всяко цветче, във всяко живо същество, в тайната на зараждането на живота, в дивните закони на Вселената; в златните песъчинки на доброто, разпръснати сред камъните на грубия и суров живот; в красотата, в любовта, в познанието.
– Благодаря ви! Поздравете хората от Паничери, защото вие служите и там и се молете за всички нас, защото няма безгрешен човек.
+И аз Ви благодаря, госпожо Кирилова! Най-вече, благодаря първо на Бог за благата и щедростите му към мен, за изпитанията, които ме направиха и правят по-силен, по-мъдър и търсещ , за неговата милост и помощ.
Искам да благодаря на Светия наш синод, на Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, изключително много на Нашия Високопреосвещен митрополит Пловдивски Николай, на Преосвещения ни викарен епископ Арсений, на духовния ми наставник свещеноиконом Александър Палазов, на община Хисаря, на сдружение “Хайдути”, на жените от читалището в кв. Момина Баня, на майстор Пламен Бънов, на архитект Иво Ковар, на художниците Варвара Карнаух, Мария и Стюард Маклауф, Ваня Тодорова, Нели Бъзева, Делко Паспалски, Росица Спиридонова, на дечицата от неделно училище “Православно християнско детство Св. Климент1933” – Виолета, Анджела, Валери, Николай, Васил, Виктор, Ая, Нора, Красимир, Любомира, Ивайла, Мартин, Рая, Криси, Виктория, Самуил, Савина, Теодор, Кристиян, Ивон, Матилда.
Специални благодарности на Стамена и Иван Вангови, чийто молитви се чуват на небето и земята. Благодаря на г-н Коста Стаменов и г-н Ненко Костов за оказаното благоразположение, на ръководството и служителите на ОУ „Васил Левски” град Хисаря, кв. Момина Баня, на Стоян Чолаков, Петко Гарвана и цялото сдружение “Орел”, Цветомир Христов за мобилност, Велика, Рада и Рангел от кооперацията, Кочо-Мочо, Атанас Асенов, Любен Акълийски, Цончо Мазников, Неда Топузлийска, Зоичка, Иванка, Мария ….и на всички, които помогнахте за възстановяването на богоспасяемите енории към храм “Успение Богородично” гр. Хисаря-Момина Баня и “Св. Николай” село Паничери.
Благодаря на всички, които присъстваха молитвено, които дадоха своята “лепта”, и които помогнаха за богослуженията.
Искам да благодаря на моята съпруга Теодора, родителите ми Вълко и Виолета, баба Дора и приятели, които бяха до мен както в трудните, така и в сладките моменти. Пожелавам както на себе си, така и на всички новата църковна и предстоящата учебна година да ни направи по – човечни един към друг, приближавайки ни по-близо до Христовата заръка “да възлюбим ближния като себе си” и виждайки Христа гладен, жаден, гол и в тъмница в лицето на нуждаещия се, да се притечем най-скоро.
Да ни е честита новата Църковна година!
Разговора води Ирина Кирилова
Тракийски Свят 
