Не се чудете, че са запорирали марката „СДС“ – включително и прочутия Син Лъв, който трябваше да ни поведе към светлите бъднини.
Обяснението е достъпно: само се сетете, какви екземпляри минаха през тази клета организация, как правеха всичко възможно, за да я злепоставят и орезилят.
И които винаги са гледали на Лъва като на някаква рисунчица, нищо повече от това – така се оказва сега.
***
Още от зараждането на СДС, една от мантрите бе, че е създаден от БКП.
А, всъщност, провалът на Съюза бе предначертан не от комунистите, а от фалшивите антикомунисти – и те не мирясаха, докато не разкараха всичко читаво от СДС.
Накрая я докараха до Костов – неосъществен комунист, клечал пред вратите на БКП, учил за не знам какъв си в „Империята на злото“. Ако руснаците не го бяха натирили обратно, сигурно щеше да стане някакъв фактор в БКП, макар че там са по-придирчиви и гнусливи от измислените „десни“.
Неговият „антикомунизъм“ обаче се изчерпа с крадливата приватизация, която ще остане уникална в световната стопанска история.
***
И накрая, на тия герои им взеха „Лъва“, който отдавна вече изглеждаше нелепо покрай тях.
Пет пари не даваха за него – понеже самите те изобщо не са лъвове, а чакали.
И как не ги е срам: нито един от тях не пожела да се бръкне и да извади 4 хиляди лева, за да се издължи СДС за някакви адвокатски услуги.
Само от този факт можете да си представите, какви типове са това.
Претендират за място в „историята“ – а не са готови да дадат една скромна сума, за да запазят честта на СДС.
И накрая са готови да пратят и Лъва в небитието, където уж щяха да пращат „комунягите“.
***
Какви ли не маймунджилъци преживя Лъва.
По една време поредните измисленяци съвсем изперкаха, това се случи преди две години и нещо: помните акцията им със сините стъпки, които налепиха от площад „Славейков“ чак до централата на СДС –дърварският намек беше, че се е задала нова „синя“ вълна, гледайте сега, какво ви готвим.
А, всъщност, ги сготви Бойко, навря ги по милост като временни квартиранти в поредния си кабинет, даде им постове, немислими за тях – и ги приготви за транжиране.
И то не закъсня – стъпките, на които толкова разчитаха, ги отведоха в нищото.
***
Но и аз съм един наивник – защо пък да се грижат за Лъва, когато повечето от фалшивците имат петолъчки в главите си.
Те по-видните си хора унижаваха, още от първите години на СДС – та ще мислят за някакъв Лъв, и то нарисуван.
На нито една от главните фигури на СДС не бе спестена отровната чаша.
Влачеха със сиджимка „Фашизмът“ – книгата на Желев, току под прозорците на президентската му канцелария.
Отлюспваха безкрай всичко по-читаво, докато не останаха само конформистите и приспособенците.
Правеха си мръсни номера – в това бяха изобретателни, самоунижаваха се, глупашки помогнаха Савов да бъде свален от председателския стол в Парламента, още по-глупашки поискаха „Вот на доверие“, и пр.
Третокласни адвокати за дълго наставляваха СДС, а по някое време дори и държавата – и тя не прокопса, разбира се, като изключим собствените им аванти.
Мижав адвокат, довереник на ЦК на Комсомола, стана вътрешен министър, после и председател на Парламента.
А онзи Фил стана дори премиер – за смях и приказ.
И всички те себе си едва понасяха, понеже вътрешно се терзаеха заради нищожния си ръст.
***
Няма друга организация, която да се е отнасяла толкова кръвожадно към лидерите си, а, в крайна сметка, и към идеята си.
Макар че, тия случайници и до края така и не успяха да съчинят някаква ясна идея – извън крадливата приватизация, разсипването на земеделието и пр.
Какво друго?
Уж щяха да демонтират несъстоялия се комунизъм – но как да стане това, нали трябваше да изрежат половината си сърце, поне някои от тях.
И гордостта никога не ги е занимавала – ликвидираха „дясното“, но поне да бяха запазили Лъва, да не го унижават и него.
Всъщност, късните „седесарски“ първенци с удоволствие ще
се отърват от Лъва.
За тях е по-добре той да бъде забравен – за да не напомня, че самите те са скорозрейки, хора от тълпата от митингите на СДС, които някак си са успели да се домогнат до централата на „Раковски“ 134 – нея също им отнеха.
Лъва е неприятно напомняне за тяхната нищожност.
И затова трябва да бъде натирен в Забравата – там, където са се сврели истинските антикомунисти/поборници, истинските страдалци – като Заркин, например – един от десетте официално признати български дисиденти.
***
Плевнелиев, един от най-изкуствените късни „антикомунисти“, свари едва в края на 2014 година да го почете посмъртно – събра кураж за това цели три години, след като се беше наврял в президентската канцелария.
Не му беше до Заркин, по-важно му беше да се гевези като „жесток антикомунист“.
Такива са тия хора – и изобщо не им е нужен някакъв символ, който да им напомня, че са късни пришълци, занимавали се с някакъв алъш-вериш – тогава, когато този символ е предизвиквал истински възторг.
***
Тяхната цел открай време бе да се заиграят по някакъв начин с Историята, за да могат сетне спокойно да спекулират с нея.
Това е мръсна игра – целта е всичко от трагичното битие на СДС да бъде забравено, да остане като нещо мъгливо, за да успеят те да приватизират тази клета организация за собствените си нужди.
***
Дори хората им изглеждаха ненужни, какво остава за някакъв рисуван Лъв.
Двайсет и седем години върхушката на СДС системно злоупотребяваше с митинга на „Орлов мост“ в навечерието на първите избори през 1990-а, това беше представата им за „сила“ – една могъща тълпа с неясни очертания, отделните хора в нея нямаха значение.
Въпросният митинг беше наистина внушителен – но и преодоляването на страха от неколцина доверчиви симпатизанти на СДС в някакво село не беше нещо по-малко важно.
Обаче позьорството стана по-нужно от изстраданото въодушевление.
Комунистите, каквото и да говорим, никога няма да оставят петолъчката си безпризорна, те и въодушевлението на привържениците си ценят повече.
***
Един от днешните първенци на СДС казал, че изобщо не го интересува запорът на Лъва.
„Да си го използват, както си щат! – рекъл. – Тъкмо ще ни правят безплатна реклама!“
Унижават ги до крайна степен – а този говори за реклама.
Тия хора нямат сетива за истински унизителното.
Има една забавна снимка на Лукарски: напънал се е да гаси свещите върху една внушителна торта – на изчезващите партии се полагат внушителни торти.
В случая тази увековечава Лъва, който се е дотътрил до 26-ия си рожден ден – без да подозира, че скоро ще бъде запориран.
***
Наскоро се чу, че някои предлагат бившата централа на СДС на „Раковски“ 134 да бъде превърната в Музей на демокрацията.
Отмъкнаха им Лъва – а те сънуват музеи.
А ако все пак го направят, това ще бъде музей на политическата наивност, на политическия канибализъм и накрая, на политическата порнография.
Разбира се, централното място ще бъде отделено на Запорирания Лъв.
Тук-там трябва да бъдат аранжирани и няколко древни китайски вази – фалшиви, разбира се.
За да ни напомнят за превземането на двореца „Смолни“ – когато болшевишките моряци нахлуват в него, първата им работа е да се изходят в безценните китайски вази.
Някои постъпват толкова грижовно и с идеите.
/със съкращения от „Уикенд“/
Кеворк Кеворкян
