Образование – съзнателно стриктно минимизиране на спектъра и на задълбочеността , с цел формирането на доволни консуматори без никакви интереси встрани от това . В процеса на разрушаване на традиционното образование , имах възможността да освидетелствам девалвацията на познанията на образованите както в Западна Европа , така и в бившите страни от Източния блок .
Домашно възпитание – този пункт е изцяло извън всякакво публично внимание ; разглеждането му би привлякло въпроси относно влиянието на семейството върху формирането на подрастващите , а целта на “ Господарите ” и оттам на техните днешни слуги , неолибералите и “ прогресистите ”, е да се ликвидира семейството като градивна клетка на обществото, респ. на нацията ( по вектора семейство – род – народ ).
В САЩ индивидуализмът традиционно се проповядва като високо тачено Американско качество , освен в някои ( общо взето маргинализирани ) групи , като напр . Amish общностите , след което , начиная към 1970 те постепенно се внедри масово и в практиката на Западна Европа .
Привикването отрано към самостоятелност от страна на подрастващите е добър похват при възпитанието им , но той има и други измерения , когато стане само чрез отделянето им отрано от семейството , и най – важното от тях е изтъняване връзката със семейството и ранна – поне частична – загуба на семейното влияние и възпитание .
А към самостоятелност се приучава и чрез други подходи … Военна повинност – няма по – добра школа за мъжество , за обучаване в чувство за отговорност и другарска взаимопомощ , в патриотизъм от най – висша степен , включително и жертвоготовност в полза на нацията и държавата , за приобщаване към железен ред и дисциплина , когато се налага .
Това е точно противоположността на желаната от “ Господарите ” характеристика , поради което те неизбежно тласкат към отпадането на задължителната служба , сочейки ползата за бюджета като допълнителен плюс . Няколко щрихи от профила на ( нео ) либерала обясняват горното : индивидуалист ( егоист ), който е научен да взема , а не да дава ; такъв , чиито изисквания към околните далеч превишават
Продължението следва Иван Даракчиев
С изключение на една тясна специалност , за някои – типично децата на традиционалистите , все още приучващи потомството си към почтен труд като достоен начин на съществуване и изява за което ще трябва един ден да напиша подробно , тъй като не съм чувал друг да е имал подобна пространна представителна извадка Първият сигнал , който получих в тази насока , бе около 1970 г ., когато на приятелката на мой братовчед изведнъж се изсипаха на гости пет далечни нейни братовчеди от Англия . Бяха второ поколение и не говореха български , та аз – тогава прощъпулник в английския – бях натоварен за преводач ( чудесно упражнение за амбицирани начинаещи ).
Най – силно ме впечатли отсъствието на “ мъжественост ” и единственото , с което можех да го свържа , бе липсата на задължителна военна служба на острова . По – късно , вече в Белгия, видях ефекта на формалната военна служба , която “ носеха ” момчетата там по онова време , 80 те , и която съвсем бе изоставена скоро след това – не само липса на мъжкото , но и засилена тенденция към промяна на сексуалната ориентация , както и други подобни психически и физиологични аберации .
След като извадката ми стана достатъчно надеждна в статистическо отношение , започнах съзнателно да дискутирам проблема интервюирайки своите най – близки приятели , колеги и др . от “ Запада ” с фокус върху въпроса , отбивали ли са военна служба хората с “ мъжки ” характер . Имах удачата немалък брой от моите колеги , приятели , сътрудници и др . ( французи , италианци и др .) да бяха служили , а няколко от американците бяха изкарали и по година във Виетнам – един от тях като пилот на боен хеликоптер …
Заключението ми е , че докато от момчета , които не са служили , все пак може тук – таме , макар и рядко , да се формира стабилен и надежден мъжкар – здрава опора на семейството , което някоя жена ще го избере , за да си създаде и ( чрез него ) да ръководи , то прекаралите година или повече в ( тежки , сериозни , истински ) казармени условия почти винаги стават такива .
С други думи , съотношението е реципрочно за двата варианта , като приблизително бих го оценил на 90:10. ако не и главен мотиватор – всички знаем , че победените страни в последната световна война изпитаха 20 икономически бум до голяма степен защото не харчеха за армии.
Продължението следва Иван Даракчиев
