Навсякъде представят Лазар Радков като фитнес инструктор или като фитнес треньор. Това обаче описва едва малка част от нещата, с които се занимава. С екипа му помагат на обърналите се към тях да подобрят здравето и кондицията си, начина, по който изглеждат и този, по който се чувстват и ако имат някакви болежки – да направят така, че въпросните да изчезнат.
Преди два месеца подхваща общонационална кампания на име #30за30 или “Да мотивираме 1 000 000″ да тренират” и в момента посвещава на нея близо 100% от будното си време.
– Разкажи ни повече за инициативата “#30 за 30″ и опита да мотивираш 1 000 000 българи да спортуват всеки ден в продължение на месец.
– Нека започнем с няколко статистики за българите:
– на последно място по физическа активност в целия Европейски съюз като в същото време сме
– на първо по тютюнопушене и
– на първо място по сърдено-съдови заболявания
65% от българите умират от сърдечно-съдови заболявания. За миналата година са умрели 110 000 българи, 68 000 от които от “сърце”.
Според кардиолозите 80% от тези смъртни случаи е можело да бъдат предотвратени с три просто стъпки:
– повече движение
– по-малко цигари
– по-разумно хранене
Или с други думи, ако бяхме започнали кампанията си само 2 години по-рано 55 000 от тези 68 000, които са починали миналата година, още щяха да бъдат живи …
Ta, идеята на нашата кампания е да стимулираме колкото може повече хора да започнат и да практикуват някаква форма на движение ежедневно. Не е нужно да е строго фитнес – може да е йога, футбол с приятели, преход в планината, танци, леко бягане в парка или разходка с колело.
Не е нужно и да е час или повече. Дори да се поразкършиш за 10-15 някои от дните е предостатъчно. А ако съвсем нямаш време – и 5 минути ставна гиманстика на ден е много.
Защо?
Защото всичко това се натрупва с времето и човек формира навик в съзнанието си (и особено в подсъзнанието си) да се движи и да спортува редовно. И като практикуваш някаква форма на движение ежедневно в продължение на 30 дни – шансът този навик да ти остане до живот е ОГРОМЕН.
За това се борим и работим ежедневно и вече имаме над 5 000 последователи, които спортуват редовно като хората, които се присъединяват към нашата кампания стават все повече и пвоече с всеки изминал ден.
Всеки желаещ може да се присъедини на www.30za30.com.
– Фокусирахте внимание и с акцията за правене на лицеви опори пред парламента. Има ли символика зад мястото на осъществяването й?
– Първо, нека бъдем реалисти – за да привлечеш внимание към дадена кауза, трябва да отидеш там, където прожекторите на медийното внимание са насочени. А за символиката – нека погледнем нещата от следната перспектива:
– от една страна в парламента са хората, които държат лостовете на властта и които харчат парите от нашите данъци [предполагаемо] в наша полза. (тук все още няма да споменаваме, че всяка година за НЗОК се харчат все повече пари обаче броят болни е все по-висок, българинът е все по-дебел и все повече българи умират от сърдечно съдови заболявания)
– от друга страна едни млади хора правят неща, което е полза на всички българи, правят го безплатно и с много идеализъм в сърцето.
И аз лично съм убеден, че почти без пари или с пари от дарения ще постигнем много повече за здравето на българите, отколкото милионите, които хората във властта харчат уж с тази цел.
– По данни на Евростат по-малко от 10% от българите спортуват редовно. На какво се дължи това отстъпление от реномето ни на спортуваща нация?
– Всъщност, едва 2% спортуват редовно. 20% спортуват чат-пат, а 78% не барват и това са данни от официално проучване от 2013-та. Дали сме били действително “спортуваща нация”, не мога да кажа със сигурност, понеже до момента не съм успял да открия официални и достоверни данни какъв % от хората са спортували в миналото.
При всички случаи обаче има поне два фактора българите, които допринасят хората да се движат по-малко.
Първият е, че технологичният прогрес прави живота на хората все по-лесен. Физическата работа е все по-малко нужна, хората все по-рядко има се налага да се напъват за разни неща и … се измързеляват. И това не важи само за България.
Другата причина ми се струва, че е доста по-българска.
Както знаем от друго европейско проучване българите сме на последно място в Европа по брой предприемачи като % от населението. Това до голяма степен се свърза с фундаменталното неразбиране на природата дългосрочните инвестиции и дивидентите.
Звучи сложно, но всъщност е доста просто.
Когато си сипя една ракия, запаля една цигара, преям като животно и си легна на дивана пред телевизора – аз изпитвам кеф и блаженство още сега. Пък фактът, че ако практикувам всички тежи неща редовно и обилно, доста вероятно ще ме докара до затлъстяване, високо кръвно, метаболитен синдром и преждевременна смърт … абе, важно е сега да ми е добре, нали така?
Важно е сега ми е кеф, а какво ще става в бъдещето – майната му!
Това е начинът на мислене на не малко хора.
От друга страна, да започна да спортувам – трябва да отделя време, в началото е трудно, дишаш по-тежко от Дарт Вейдър, потиш се, понякога дори те болят я мускулите, че черния дроб, я и двете.
И какво излиза? Сега ми е гадно .. какво ти гадно – чувствам се ужасно, чувствам се сякаш УМИРАМ! И за да повторя и потретя, трябва да повярваш на някакви специалисти там, че след известно време тези кански мъки и усилия, ще подобря здравето си и ще се чувствам по-добре. Как ще се чувствам по-добре след време, като аз още сега едва не умирам бе?
И доста хора действително виждат нещата по този начин. Ако изобщо решат да пробват.
И както виждаме – доста по-лесно е да продадем едната идея, отколкото другата.
В единия случай кефът и наградата идват веднага и без да положим усилия. В другия случай хем трябва да полагаме усилия, хем ни е гадно (поне в началото), хем наградата ще дойде незнайно кога в бъдещето … и разни хора ни обещават, че ще дойде, но ние не сме сигурни, дали ще доживеем да я получим>
– Напоследък много се спекулира за качеството на храните в България. Определящо ли е то за спортната форма на българите?
– ‚Спекулира‘ е много подходяща дума в случая, защото разликите в крайна сметка се оказаха толкова малки, че лично аз се чудя как тази „новина“ изобщо успя да изплува над нивото „жълто-кафеви“ медии.
Нека тръгнем от там – 68% от българите споделят, че искат да отслабват и в следващия момент се оказва, че 78% от българите НЕ спортуват изобщо.
Нали се досещате, че е много по-лесно да обвиним някой друг – качеството на храните, ЕС и т.н., вместо да си размърдаме задните част.
Когато обвиним някой друг, получаваме едно вътрешно успокоение как ние пак сме жертва на някой друг и пак някой друг ни е прецакал. Вината е другаде, не у нас.
Истината е, че първо, в България може да се намери както качествена, така и не особено качествена храна. Но за целта е нужно отново малко да се понапънем. Ако очакваме, че ще намерим топ качество на ниска цена в големите вериги … може малко да се разочароваме.
Факт е, че ако искаме високо качество – или ще се наложи да приготвим повече пари (което е някак логично) или да се поразходим до някое друго село и/или да напазаруваме директно от производителите.
Дали качеството на храната (което се оказа, че не е чак толкова по-лошо от европейските му еквиваленти и разликите бяха в рамките на малки проценти) е определящо за спортната форма на българина … нека кажем, че културата на хранене има В ПЪТИ по-голямо значение за спортната форма и здравето на българина, отколкото уж лошата храна.
Защото дори да си набавяш най-най-най-качествената храна, ако постоянно се тъпчеш като за последно и/или не се движиш достатъчно – резутлатът отново ще бъде негативен.
– Каква трябва да е държавната политика към спорта сред младите и има ли нужда въобще от нея?
– Ако чакаме да държавата да ни стимулира да спортуваме, над 65% от българите ще продължават да си умират всяка година от сърдечно-съдови проблеми и ще бъдем все по-недостижими на първото място по този показател в ЕС. Нека хвърлим един поглед на бюджетните инжекции в НЗОК, които са се увеличили ТРИ ПЪТ (!!!) за последните десет години, но броят болни по клинични пътеки, вместо да намалее – също се е увеличил.
Всяка промяна се случва първо на ниво мислене и на ниво индивид. Аз лично вярвам, че промените се случва от вътре навън и от долу нагоре. Вероятно е възможно правителствени програми да повлияят на хората да се движат повече, но предвид факта, че участниците в правителството са излъчени от същия този народ, който не спортува особено, шансът въпросните управляващи да имат нужното самосъзнание, е минимален.
От друга страна преди време в Германия съществуваше следната практика – ако:
-
имаш нормално тегло (т.е. си в норма според Индекса на Телесната Маса (ИТМ))
-
имаш нормално кръвно (което се мери в аптека)
-
имаш подписан годишен договор с фитнес
-
и не пушиш (това ги го приемат на доверие)
получаваш 200 евро бонус от частната здравна каса, към която се осигуряваш.
Та, смятам, че хората, които имаш нормално кръвно, нормално тегло и членуват в спортен клуб, могат да бъдат насърчавани като има възстановяват част от данъците, които плащат.
Защо?
Защото боледуват по-рядко и от една страна не товарят НЗОК, от друга страна са по-продуктивни и допринасят повече за БВП и от трета – дават пример на всички останали.
И аз не бих отказал да ми възстановят малко данъци по този начин 🙂
