Не беше далеч времето, когато любовта във всичките й превъплъщения беше на върха, без конкуренция, в мечтите и ценностите на хората. Заедно с братството, с усещането за взаимност и общност. Днес предпочитанията се пренаредиха.
Спомнете си – погледите, жестовете, нюансите бяха от значение почти колкото и думите. Съседите се познаваха, питаха се един друг как са, има ли с нещо да помогнат. Семействата имаха своя запазена история, фамилиите се събираха заедно не само по празници, общуването с приятели бе импулсивно и почти ежедневно…
Да, нямаше интернет и социални мрежи, но пък имаше книги, български филми и известни заглавия на именити световни режисьори. Всичко беше друго, беше различно. Имаше общуване, а общуването идваше от любовта.
Като има любов има и една висша нравственост – вътрешно знаеш, че другият човек, както животните, птиците и цялата природа, са част от теб. Това не са мистики. Това си е преживяване – директно. Ако имаш любов в себе си, знаеш, че си част от всеки друг.
Ако я нямаш, човешките закони стават врата в полето… Днес предпочитанията се пренаредиха. Любовта вече не е ценност. Погледнете МОЛ-овете, те са едно от местата, които дават заместваща наслада: отиди там, разходи се, купи нещо, почувствай се човек!
А защо караш кола под 150 хиляди, купена в коя да е валута? Жена ти защо е облечена толкова анонимно, а не с „ Долче и Габана”?
Така става заместването – с ценности за недорасли деца. Такова е сега масовото ниво на цели, на разбирането защо живееш и какво правиш на тази грешна земя. Но ако нямаш вътрешното усещане за човещина, която ти казва: обичай, бъди едно цяло, отърви се от стреса и тревогите, защото те не те правят щастлив, ти си цял отвън и празен отвътре.
Тогава си завладян от духа на консумацията – като компенсация, разбира се. И да си богат, и да имаш къща замък в Бояна или Бистрица, с охрана и басейн от 3 дка, не си щастлив. Повярвайте ми!
Мит е, че ако нямаш традиционните ценности може да си щастлив. Колкото и да се упражняват някои да доказват, че богатите са по-здрави и по-щастливи, това е фейк, илюзия, заблуда. Защото щастието идва от любовта, а от нея – смисъла. А без смисъла всичко се разпада, нямаш нищо.
Някои ще настояват, че парите са върховната ценност, без която не може. Няма лошо да имаш пари, да правиш бизнес, да създаваш работни места. Ако, обаче, съзнанието ти не е на собственик, а на управител, който знае, че това, което прави не е по негова воля, че е назначен богаташ, тогава тази психика на АЗ и МОЕ е отклонение от законите на по-големия живот. Това не е нова тема.
Още от древността се говори за служителите на Мамона и за другите – на любовта. Ако си подчинен на първото, няма как да имаш второто. Ако, все пак, умееш да печелиш пари и да ги влагаш в добри дела – да развиваш бизнеса или за справедливи каузи, тогава няма да ти липсва хармонията. Но ако си се преобразил в безскрупулен играч, тогава си станал жив дявол. Дори и без рога.
И няма да ви изненадам с една истина, стара като света – че, ако човек постави на върха на ценностната си пирамида любовта, в него заживява и нравствеността. И не е вярно, че днес такива хора не постигат нищо, че са аутсайдери, че са поразени от войнстващата алчност и вещоманската арогантност.
В нравствените сърца има жива мъдрост, жива етика, а източникът е отново любовта – към близкия човек, към семейството, към всичко, което те прави личност със здрави родови корени. В такива души живее и творчеството.
Сега обяснявате ли си защо днес нямаме достатъчно автентични творци, с безспорни качества и дарования, лансирани от медиите. Ами това не става с потъване в бедност, нито с ниво последен модел Гучи, нито с изпросена слава от щедри благотворители, които ще ви поискат нещо в замяна…
Смятам, че тези мисли няма да бъдат разбрани от мнозина, защото понятията, които употребих, вече са декласирани.
Затова всеки ден срещаме богатите бедни – по улиците, от екраните на ТВ, но самите те не знаят това. Подозират го, но не им се вярва и потъват в самозаблудата.
Днес голяма част от младите твърдят, че любовта е приспана, загубена, невъзможна. И гонят химери. И гледат със завист на спечелилите от прехода – къде с благородна завист, къде – не съвсем.
А онези, които са от другата страна, трупат имане и нямат спиране. Богати са, но малцина виждат, че се гърчат в страхове – че са малки, че са слаби и затова се ограждат от света с високи огради.
Масата от богати хора са точно такива – вътрешно безкрайно слаби и много бедни духом. Виждам тези симптоми навсякъде, в моята професия – също, но по-малко.
Защото работя предимно с хора с добри сърца и души и съм благословен за това. А тези с личностни разстройства много рядко идват в моя кабинет. Но дори и да пристъпят моя праг – не идват, за да изкарат страховете от себе си, да се хармонизират с големите природни и житейски закони. Идват, за да замажат депресираността си.
В политиците наблюдавам тези вътрешни процеси от години. Не съм политолог, но съм психолог, само ще кажа, че точно в политиката е най-голямото гнездо на хора с психопатии – социопатия, нарцисизъм, параноично личностно разстройства, при тях виреят.
Това се вижда не само с просто око, доказват го и изводите от мащабни научни изследвания в други страни. За да бъдеш в днешно време политик трябва да продадеш душата си, за да бъдеш в тази система.
Но не искам сега да говоря за тях – малки са ми като хора. И знам, че съм честен пред вас. Какво да правите, за да сте щастливи?
