Иван Даракчиев
Номенклатурчиците отново агонизират върху темата за националната ни сигурност . И можем с положителност да гарантираме , че отново няма да стигнат доникъде – нито с дебата , нито с набелязаните действия .
Горното твърдение се базира на сравнително простички съображения : националната сигурност е всъщност една логична , почти чисто математическа задача , при това не чак толкова сложна ( поне за хората с настройка към инженерно мислене ).
Най – важният елемент , който предопределя успешността на решаването на такъв вид задачи , е правилният подбор на началните условия . Останалото е просто набор от логично правилно подбрани “ шахматни ” ходове , при условие , че:
1) играчът познава добре позициите на всичките 64 полета на игралната дъска , и
2) има свободата да прави ходовете , които логиката и инстинкта на патриота му диктуват .
За приелия горната аналогия веднага става понятно защо говоря за агония : Номенклатурчиците нито имат яснота по отношение на началните ( в математиката наричани още и
“ гранични”) условия , нито са силни в дефиницията си за света , който ги заобикаля , а на всичкото отгоре и рапортуват на чуждоземни господари!
1. Би трябвало да поясним и още една подробност : тук приемаме , че сме се заели да помогнем със съвет на тази част от Номенклатурата ( не повече от 5% от цялата им пасмина ), която не е необразована , не е некомпетентна , не е некадърна и не е корумпирана , нито пък е част от чисто бандитската прослойка във властта . Тоест , това обръщение е към микроскопичната част от Номенклатурчиците , която наистина иска нещо да направи за националната ни сигурност . Още в началото искам да ги предупредя , че няма да харесат това , което ще прочетат , нито пък ще тръгнат да следват съветите предложени по – долу . Но все пак , ако поне няколко от тях прочетат и се позамислят , ако им се поотворят поне малко очите, това някой ден ще е от полза за всички .
2. Началните условия в задачата “ Национална сигурност на България ” В телеграфна форма тия се изписват така :
1) България преживява четвъртата си поредна национална катастрофа , считано от 1908 г . насам , характеризираща се със следните угнетяващи , отвратителни и срамни за гражданите й основни параметри :
А ) налагане на чужда на българите система от морални добродетели ,
Б ) разграбване , разсипване и разрушаване на националното стопанство и
В ) авто – децимация на населението .
2) България не е независима държава , както de jure ( макар и нелегитимно ), така и de facto .
3) България днес е типична бананова република ( в крайна сметка , de facto васал на САЩ ).
4) България е вкарана ( отново нелегитимно ) в агресивния пакт НАТО , който е proxy за разпространяване под форма на “ износ на демокрация ” на американския “ Нов Ред ”.
Да не говорим , че с предходните обяснения негласно сме повишили поне 90% от тях в ранг , третирайки ги като средноинтелигентни индивиди …
А инак аз съм свикнал да не бъда харесван , понеже напоследък пиша все неприятни някому неща …
5) България разруши почти до основи системата си за подготовка на кадри , една от най – добрите в света преди 1989 г .
Когато горните начални условия се осмислят и декларират ясно , недвусмислено и адекватно от всеки един кандидат за решаване на задачата , съществува някаква вероятност – макар и да не е още гаранция за успех – този кандидат да съумее да направи нещо . Всички останали нямат никакъв шанс да се придвижат и стъпка напред .
Закон Божий No 1:
Степента на националната сигурност на една държава е право пропорционална на икономическата й мощ Това твърдение съм записал в различни форми в множество писания ( виж напр . в /1-3/) и не смятам да го доказвам тук , понеже то се вижда демонстрирано още и от безбройни примери в историята на човечеството – всеки средноинтелигентен човек , който е прочел достатъчно на брой сериозни печатни издания , би трябвало да е стигнал до този извод .
Важното тук е , че кандидатите за национални спасители се изправят пред първата бариера на пътя си , която по конвенционален път няма как да могат да преодолеят . Трябват им допълнителни инструменти – или 1) курс по lateral thinking при Edward De Bono , или 2) изчитане на няколко глави от книгата ми “Bulgaria, terra europeansis incognita” /1/ .
Понеже Де Боно почина , а великите български мислители от “ новото време ” нямат навика да седнат да четат систематично , ще опитам да помогна тук с пресмляно резюме в 3 заключителна форма : България се намира на дъното на своята икономическа немощ .
В цифрови измерения това се осмисля след като се съпостави брутния продукт на нацията – при приблизително еднакъв паритет с долара – през 1985 г . и 2015 г . Grosso modo цифрата и за двете посочени години е еднаква, около 50 милиарда щатски долара . Което 4 означава , че за 30 години страната не е мръднала напред .
Ако пък вземем предвид инфлацията, виждаме, че движението е даже назад . За познавачите ще посоча и още един унизителен аспект – цифрата за 1985 г. отразява действителния краен продукт на икономиката . Поради промяната на системата за финансова отчетност , брутният продукт за 2015 г . включва и други параметри – няколко вида парични потоци , които се прибавят към чисто икономическия резултат . Тоест, нетният икономически резултат днес е значително по – малък от този преди 30 години – с други думи , трагедията е тотална !
Добавете загубата на около 2.5 милиона работни места в пазара на труда /1-3/, и няма много място за чудене – всичко си ляга на мястото , което нито случайно , нито напразно наричам дъното на българската икономическа немощ .
Горното демонстрира защо в Доктрината на Дисидентското Движение ЗАЕДНО е залегнало като основен, водещ , “ sine qua non”- тип приоритет възраждането на икономическата инфраструктура на България .
За да стане това, са необходими множество реформи, които, взети в неделимата си цялост, представляват една истинска революция, макар и без изстрели и барикади.
Но преди да обясня защо Номенклатурата не може да разреши тази задача, спъвайки се още пред първата голяма бариера, ще трябва да формулирам отделно пък дето тази материя е трудно смилаема даже и за добре владеещите английския чужденци
За сравнение ще посоча следните факти : към онова време 50 милиарда долара бе нивото на годишния оборот на шепата най – големи международни корпорации ( напр . IBM); сега това е оборотът на средно голяма фирма , каквито има вече стотици .
Въпросните 50 милиарда днес са оборотът, който най – големите корпорации правят за едно тримесечие – всеки може лесно да провери горното, понеже в САЩ практиката е да се изплащат дивиденти на тримесечие, поради което публичните фирми ( тези , които се котират на борсите ) са длъжни да обявяват резултатите си на всяко тримесечие .
А за най – успешните измежду тия ( десетки ) най – големи корпорации, около 50 милиарда долара е вече годишната печалба – погледнете Apple, напр., която още преди три години рапортува печалба ( преди данъка ) надминаваща тази цифра …
Продължението следва! Иван Даракчиев
