Новата книга „Хмутовете” на Ирен Леви – резервирайте си щастие! Ирен Леви представи пред БГНЕС новата си книга „Хмутовете”, която вече е по книжарниците в страната БГНЕС
„-Обаче тази вечер нещо ще се случи! -Всяка вечер нещо се случва – отвърна хмутицата. – Но когато сме будни, се случват повече неща, отколкото когато спим. Снощи, например, единственото, което се случи, беше, че заспахме. Забеляза ли?”
Не, това не е диалог на Алиса от нейните приключения и която обича да казва: „Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?” Това е един от забавните диалози от третата книга на журналиста, сценарист и писател Ирен Леви, която всички знаем от нейните запомнящи се „Малки истории” в националната телевизия.
Книжката се казва „Хмутовете” и вече е по книжарниците в страната. Авторът й не смята, че е за деца, или поне – не е само за деца, а за хора и хмутове от 10 до 100 години. Както Ирен Леви обяснява „хмутовете са създания, които живеят в неясно време и нереален свят.
По природа са мили и добри, малко от тях са репетирали нещастие. Животът им е така съвършено подреден, че нито Продавачът На Невидима собственост, нито На Нищо Не Прилича, нито дори козунарките успяват да го съсипят… Често се изкушават да си резервират щастие за петък вечер…
Най-общо – хмут е нещо, което мърда, но не от вятъра. Трудно е да бъдат открити, но, ако някой го направи, авторът им много ще се радва. За човек, надарен с въображение и виталност, като Ирен Леви, не е трудно да повярваме, че тя вече има две издадени книги – стихосбирката „Голото плашило” и романът „Последното повикване”.
За тези, които са изкушени от словото, но не са ги прочели още, „Хмутовете” е достатъчно голямо предизвикателство да ги потърсят, за да открият параболата на нейните оригинални търсения. „Хмутовете”, всъщност, не е само за деца и е писана, когато аз самата бях малко по-дете, тази книга е за хората, които са запазили детското в себе си, сподели пред БГНЕС Ирен Леви.
Защо не е само за деца? Защото някои от смешките децата не биха ги уловили, тъй като все още не познават света такъв, какъвто ние го знаем, казва тя. Може би, няма да знаят кой е Фройд, как изглежда кулата в Пиза или да се чудят кой точно е Целзий. Да, децата няма да разберат всичко напълно, но пък имат привилегията да задават въпроси. „Досадно е да знаеш какво ще се случи след малко”, четем в „Хмутовете” и питаме Ирен дали това не е своеобразно мото на книгата.
Според мен, никой не иска да знае бъдещето, аз не искам да го зная – нека ме изненадва, признава тя. Ирен вече е качила текста на „Хмутовете” на звуков файл в собствено изпълнение БГНЕС
Написах тази книжка, защото думата се появи в съзнанието ми, докато пътувах за снимки с колегите, разказва Ирен. Замислих се дали означава нещо и попитах оператора: Вики, какво е това хмут? Той помълча и каза: „нещо, което мърда, но не от вятъра”.
Тогава си дадох сметка, че те наистина могат да се появят… Започнах да пиша за тях без идеята, че от това после може да стане книга. Писах за себе си, никога не съм мислила, че някой някога ще чете това, продължи откровено Ирен.
После дадох историите си за хмутовете на приятели, някои се влюбиха в тях, други не ги разбраха и… те си оставаха все още в шкафа. Докато в един момент не попаднаха в ръцете на човек, който реши да ги случи – Иван Сариев от фондация „Пчелен кошер”.
Той откри художника – великолепният Тодор Ангелиев – Тоци. А пък той успя не само да си представи хмутовете, защото в книгата никъде няма тяхно описание, а и ги нарисува, защото ги обикна. Мисля си, че по друг начин нямаше как да се случи, смята авторът.
Не мога да си представя някой по-добре да нарисува тези създания от Тоци, добави тя. За тези, в чийто ръце е попаднала книгата, вече правят различни асоциации – с „Малкият принц”, с „Алиса в страната на чудесата”, с образите на Туве Янсон…
Разбира се, ние сме сбор от всичко, което сме видели и прочели. Така се ражда новото, като героите на Ирен Леви – Продавачът На Невидима Собственост, Огледалният, Блягородната, Розовата…
Ирен вече е качила текста на „Хмутовете” на звуков файл в собствено изпълнение, с нейния топъл, доверителен глас. И, може би, със своите съмишленици ще се постараят да запишат историята на дискове, за да ги подарят на незрящите хора. Благородно.
Прочети още на: http://www.bgnes.com/laifstail/az-cheta/4522505/
