Eто така ме намери книгата „Роялът на ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ на Васил Пекунов, точно както ме осени преди години изумителния му роман „И рече Бог“ – като реещо се ангелско перце, кацнало върху рамото ми…
Вие може и да сте абсолютно сигурни, че перцата, които летят около вас са просто откъснали се от някоя птица, но аз вярвам, че са знаци от … Ангелите.
В „Роялът на ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ всичко е истинско. Няма „литературни герои“, нито сюжет – фантазе, изсмукан от нечие въображение.
Писателят Васил Пекунов ни разкрива РЕАЛНИЯ СВЯТ на Ангела Ханс и избраната от него пловдивчанка Вергиния Мартева – личност със свръхестествени способности, посланик на онова, което трябва да ЧУЕМ, за да се удивим, че всъщност сме Воини на Светлината, ако просто поискаме…
Това не е книга. Това е съкровищница. Но! Никоя съкровищница не се дава даром. Дадено ти е да се докоснеш до нея, само ако си готов да я споделиш!
Вероятно много ще са скептиците, които ще махнат подигравателно с ръка, но Ангел Ханс заявява:
„Някои неща трябва да се чуят. До което ухо стигнат – стигнат. Искам да кажа нещо глобално. Става въпрос за Земята, за нейното развитие, за хората и. Това е важно! От милиони хора дори да достигне до десет души – пак е важно. Не искам моето присъствие сред вас да бъде напразно. Хората трябва да чуят под някаква форма онова, което знам и нося…“
И още:
„За Христос не е проблем да направи така, че той да се фокусира и да го видиш. Да направи все едно фокус, трик, та да го видиш. Христос е против това. Христос ще се появи в твоя живот, но в действие. Очите лъжат, думите лъжат. Само действията доказват, че Христос го има. Само действията доказват, че и тебе те има – това, което ти правиш. Христос може да извърши чудеса: пред вас да премести планини – за него това не е проблем, той е създателят, той ги е създал и може да ги премести. Той може да размести и земните пластове просто защото от нещо е възмутен. Може да дойде и хванал ръчичката на едно дете, да ти каже: „Аз съм Христос. Виждаш ли ме?“ И ти ще го видиш. Той може да направи това, но за него това не е важно. Той е дал символа на живота. Това е семето, пуснато в почвата, което начева да никне. Той е дал вече своето материално проявление – в създаването и в растежа. Той иска да научи всички вас да гледате отвътре. Човек трябва да се опитва да гледа отвътре… Там е най-истинското, там е най-дълбокото, но там са и най-големите заблуди. И ще ме попитате тогава: „Как да отсеем житото от плявата? Как да отсеем заблудата в собственото си аз от Христовата истина?“ Ами винаги във всеки един от вас има божествена същност, наречена съвест. И ако тя не е параноична, ако съвестта ти не е в параноично отклонение или не е заглушена в даден момент от някаква силна емоция, тя много добре ще ти покаже накъде си тръгнал, сама по себе си тя винаги ще ти посочи верния път…“
…
„Бог е нещо огромно! Аз не мога да кажа, че лично говоряс него… Знаеш ли как ние горе общуваме с Бога? Ние го приемаме като усет. Ние знаем, че Той ни говори. Представи си, обръщаш се и хоп – върху ръката ти калинка. Това е Бог! Той може да бъде толкова мъничък и толкова огромен. Толкова е прекрасен!…
…Важното е хората да добият увереност, че не са сами. Те се чувстват изоставени и търсят помощ там, където не може никой да им я даде. А Исус е сред тях. Трябва да се подготви навлизането, приемането на енергията от хората, доколкото това е възможно. Това е. Трябва да се разкрие чувството за самота при хората, за безпътицата, за това, че нямат гръб и няма кой да ги подкрепи, че това ги убива в съвремието. А те трябва да знаят, че Исус е тук, защото той е там, при тях“.
Никога нищо случайно няма. В безумието на времето, в което си мислим, че „живеем“, а всъщност се лутаме в една дори неосъзната от самите нас война – вътре в нас! – между Светлината и Злото, изпадаме в двете крайности – или избираме ожесточения фанатизъм на вярата, или пропадаме в страховитото униние. Сърдим се на Бог, като че ли е някакъв саркастично злостен даскал с пръчка, когато се срутват света ни, желанията ни, въжделенията ни, и сме отворили жадни алчни очи за ОТВЪН, но нямаме никога време, и имаме само леност, за да не ПОГЛЕДНЕМ ОТВЪТРЕ – що за урок е страданието и защо всяка Божия воля, в края на краищата, е с … щастлив завършек.
Книгата „Роялът на ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ на Васил Пекунов е нещо повече от Знак. Тя е приютяване. Под ангелското крило на Ангел Ханс. За някои ще бъде дивно и да открият, че Ангел Ханс е бил също „земен“ и ЗНАЕ какво изпитваме ние.
Ще се смълчите, навели глави, когато прочетете и това:
„… една от светлите души, отдала живота си за свободата на поробена България, внезапно „се включи“ откъм Небесата, а Ханс препредаваше:
„Чуйте камбаната, чуйте камбаната, тя бие, за да знаете – идват тежки времена за България, сняг и студ, безпаричие и глад, песимизъм и безскрупулност, недоверие и отвращение, но… идва и пролет! Пролетта на загубеното доверие, недоволство и бунт! Аз и другите ви призоваваме – не спете! Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди…, че в сън – летаргия те слагат, кръвта народна не кипи! Не кипи, не кипи! Стани, стани юнак балкански, кръвта народна събуди, аз и другите бунтари ви подкрепяме от висини!“
Знам, че който потъне в тази книга, вече няма да е същият. Авторът Васил Пекунов, посланичката на Ангел Ханс Вергиния Митрова и издателят Румен Леонидов смирено, тихо и всеотдайно са свършили Мисията си, за което им благодаря.
Вярвам, че книгата „Роялът на ангела. Аз пожелах да говоря с вас“ ще прокара пътечка към всеки, който е готов да поеме по вселенските пътища. Без страх!
Защото всеки страх отминава и само Любовта е тук, когато Ангелът Ханс лекичко докосне клепачите ти с крило…
Защото Бог върви редом с нас, където и да идем.
Прочетете тази книга. И се огледайте – ангелът е винаги с вас. Ако отворим душите си, ако отворим сърцата си, няма начин да го пропуснем.
Чувате ли? Няма начин да не докоснем Бог.
Веселина Томова http://afera.bg
