Атаката срещу банки, по-конкритно срещу КТБ, преди три години бе криминална. Това се видя от всички. Банката бе изключително ликвидна банка, но втора атака по „анонимка” реши съдбата й. В разсекретената стенограма Борисов назовава много истини за странните действия на редица институции в този период.
Мит е и внушаваното на всички, че в банката е бил концентриран ресурсът на държавния сектор. През 2013 и 2014 г делът на държавния сектор в пасивите на КТБ бе незначителен. Нелепо е днес да продължават подобни твърдения.
БНБ действително направи оферта на Оманския фонд тогава за стабилизиране на банката като поиска ….6 млрд. лв. Инвестиционните банкери могат отлично да преценят какво ти казват с такова предложение. Според мен става въпрос за вече уговорена национализация в кавички на КТБ. Национализация в кавички означава приватизация.
Това разкри пред Фрог нюз бившият подуправител на БНБ Цветан Гунев. Близо три години от онези събития той проговаря публично за първи път.
– Г-н Гунев, нека да направим първо едно кратко ваше представяне, защото читателите вече като че ли са забравили кой бяхте вие. Разкажете вашата професионална биография.
– През 1992г. се явих на конкурс за инспектори по банков надзор, обявен от БНБ. Бях одобрен и от май същата година започнах работа като такъв. В течение на годините преминах през длъжностите инспектор, старши инспектор, главен инспектор, ръководител на екип, директор на дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции” и накрая, по предложение на Управителя Искров, бях избран от 42 то Народно събрание за Подуправител на БНБ ръководещ управление „Банков надзор” със 175 гласа ЗА и 4 „въздържал се „ или „против”. Имам общ трудов стаж от 23 години в БНБ, и то само в Банков надзор. В качеството си на подуправител бях член за Европейския банков орган, член на Базелския консултативен комитет по банков надзор и др. международни ангажименти.
– Откога сте обвиняем?
– От 16.06.2014г. Четири дни преди КТБ да бъде поставена под особен надзор. Наскоро станаха три години оттогава.
– Това не е ли над определените в НПК срокове?
– Да. Така е. Разпоредбите в НПК дават възможност за удължаване на срока при определени обстоятелства. Прокуратурата е виртуоз в тази материя.
– В какво се състои вашето обвинение, ако не е тайна?
– То е публично. На сайта на прокуратурата е отдавна. Обвинен съм и като директор, и като подуправител. Не бих искал да коментирам нелепостите в него, но ще кажа, че за това, за което ме обвиняват спокойно може да бъде обвинен още някой, но те си харесват мен.
– Вас ви отстраниха от длъжност през декември 2014г. и на 21.01.2015г. Народното събрание ви освободи от длъжност.
– Прокуратурата направи два опита да ме отстрани от длъжност. Един неуспешен и един успешен. А НС ме освободи при пълно нарушение на Закона за кредитните институции и само със 108 гласа. Няма да влизам в детайли.
– А сега да се насочим към коментара ви за стенограмата от 29.06.2014г. Какви са вашите най – общи впечатления?
– Първо, трябва да кажа, че ако не бях ударен, както се изразява Искров на стр. 24, трябваше и аз да присъствам на този съвет, защото цялата тема бе в моя ресор. Не присъствам, разбира се, защото по настояване на Искров от 18.06.2014г излязох в отпуск, за да не преча на т.н. процесуално следствени действия. Прави впечатление, че никой от присъстващите не пита от кого или от какво е бил ударен подуправителят. От кола ли, от мълния ли? Явно всички знаят.
Но не само на този съвет. Далеч по– важни са били разговорите в БНБ и заседанията на Управителния съвет.
Аз няма да коментирам политическите аспекти на стенограмата, защото не съм политик, т.е. не съм толкова компетентен. Ще се огранича в анализ на професионалната част. За разлика от всички, които неглижираха текста, моето мнение е, че тя носи много ценна информация и е много полезна при определен прочит. А той няма да бъде пропуснат.
Фонът, на който се развива разговорът, е очертан от събитията с турболенцията над втората банка и проявяващото се по–интензивно теглене на депозити от някои други банки. Очертават се предпоставки за системна ликвидна криза. Разбира се, споменаването на същата такава криза седмица по рано, което е неоспорим факт, е никакво, макар то да се характеризира по същия начин както е казано на стр 56 – „банкова криза няма има криза на доверието и криминална атака” или с банкова терминология – силен репутационен риск, предизвикан от криминална атака.
По-специфично стои въпросът с това какво се е случило с КТБ? Както казва Искров на стр.5-6 „поради случки които….няма да ги маркирам отново, тъй като те са в общественото пространство и не е моя работа…”
Да, имаше случки и те наистина бяха в общественото пространство. Бяха навсякъде: медии, телевизия, слухове, действия. Но никой не задава въпроса откъде и как дойде това? Някак си, като че ли всички знаят. Дали е негова работа е друг въпрос. Но чест прави на г-н Борисов, че нарича нещата със собствените им имена много пъти в стенограмата. Нямам никакви причини да не се съглася с него. Слушам изказвания, че неговата позиция е била единствено и само подчинена да предизвика избори и да вземе властта. Въпреки, че споделям това мнение, не намирам повод за укор, защото кога би бил по–удобен моментът за властови претенции от страна на опозицията, ако не в условия на криза на управлението.
Прави впечатление, на стр.6 от изказването на Искров нещо, което е абсолютно вярно, че загадъчната „анонимка”, появила се на 18.06.2014г в ефира от още по–загадъчната личност Киро Киров, мним служител на БНБ, която оповестява на цялата българска общественост, че подуправителят по Банков надзор е обвиняем, е насърчила депозантите в банката в следващите дни да изтеглят над 350 млн.лв. и че КТБ е била изключително ликвидна банка. И с двете мога да се съглася напълно. Нещо повече, на 17.06.2014г. имахме среща, на която присъствах с подуправителя Д.Костов и Орлин Русев – главния изпълнителен директор на КТБ. Той каза, че изглежда кризата ще премине тъй като този ден имат заявки за около 50 млн. лв. Но за да не се случи това се появи „анонимката” и бе предизвикан вторичен трус, по-силен от първичния. Имам основания да мисля, че поне един от тях двамата няма да си спомня за тази среща.
– Коментира се, доста бегло, евентуалното участие на миноритарните акционери?
– Важен въпрос е темата за миноритарните акционери, засегната от Искров на стр 8. Надявам се, че след неговото изказване всички вече са наясно с това какво представляват оманските акционери, тъй като се носеха приказки каква нечиста сила са. По–важното обаче е, че Гуверньорът заявява „въобще не ни интересува искат или не искат. Така или иначе те имат законовото право да искат……..Едва ли ще го направят, така че ние не работим по този вариант – нито Централната банка, нито правителството.”
Тук става въпрос за законното право на акционерите да участват със свой план за стабилизиране на КТБ. Очевидно е, че техните бъдещи предложения и усилия ще бъдат напразни. БНБ действително направи оферта на Оманския фонд за стабилизиране на банката като поиска ….6 млрд. лв. Инвестиционните банкери могат отлично да преценят какво ти казват с такова предложение.
Отново на стр. 8 Искров докладва че „Разбира се, ние много добре знаем закона и много добре ще го спазим, ще го спазим стриктно, така че преди да се пристъпи към тази “национализация”, слагам я в кавички,….”. Според мен става въпрос за вече уговорена национализация в кавички на КТБ. Според мен национализация в кавички означава приватизация без кавички. По един или друг начин.
Не мога да не отбележа и изказвания, които са абсолютно верни. Като например на стр. 9 Искров заявява „ Няма такъв банков сектор в по–голямата част от страните на Европа с такава капиталова адекватност и висока ликвидност. Но когато се създаде недоверие, тогава това недоверие рефлектира в изтичане на средства и никоя банка не би могла да устои на такива безумни тегления” Абсолютно верен извод. Това е исконна истина, известна на всеки финансист, но кой и кога създаде това недоверие? Преди 20.06 2014г или след това? Нима недоверието не дойде след атаката срещу КТБ?
– А как ще коментирате решението за държавна помощ за системата?
– Като правилно. То друго няма. Но такава помощ не се е предвиждала за КТБ. На стр. 24 Искров казва „ Най-вероятно още утре може би ще пипнем и по Наредба 6, която казва как се рефинансират банки, когато има ликвиден риск, засягащ цялата система. Тоест, ние не бягаме от своята отговорност” И удържа на думата си – направена е промяна в наредбата, която касае съотношението на предоставения от БНБ кредит спрямо предоставените ликвидни активи. От 125% е намалено на 110%. Но не се стига до финансиране от централната банка. То на практика няма и как, защото кредитирането на банки е срещу определен клас ликвидни активи, които всеки, който ги има, ще ги конвертира на пазара срещу български лева, без да плаща лихва. В края на краищата, след одобрение от ЕК държавата емитира дълг, банките го изкупуват и чрез пряка държавна помощ е подкрепена ПИБ. Няма нищо лошо, с изключение на това че не се подкрепи и другата банка седмица по-рано. Важен е не толкова размерът на финансовата подкрепа, а подкрепата от държавата като авторитет.
– Като че ли става ясен и въпроса за парите на държавата в КТБ?
– Да. Отговор дава Калин Христов на стр. 44 „Постановлението беше прието миналата година (2013). Имаше 6 месечен срок, в който това трябваше да се коригира по регулация. …Като изтече 6 месечният срок, те вече бяха коригирани. Тоест от 700 бяха спаднали, така че да няма концентрация” Става въпрос за внушаваното на всички, че в банката е бил концентриран ресурсът на държавния сектор. Един мит е разрушен три години по-късно. През 2013 и 2014г делът на държавния сектор в пасивите на КТБ бе незначителен.
– Не намеква ли Искров за невярна информация подавана от КТБ към БНБ?
– На стр.46 Искров казва: „това което иначе мога да ви кажа, че отчетните форми се оказва, че нищо чудно да не са верни, един господ знае. Никой не знае. Затова казвам, че примерно, ако се вярва на публикации, на някои неща, които се споменаха и от прокуратурата вероятно отчетните форми, по които работи Банков надзор …..” За малко г-н Искров да се изпусне за нещо, което ще каже десетина дни по–късно. Но той отлично знае, че отчетните форми за Банков надзор са подписани от изпълнителните директори, заверени са от одиторите, а служителите на Банков надзор не могат да имат способността да се съмняват в официални документи. Нямало е такова съмнение и у служителите на управление Банково, където се получава огромен обем информация за статистически цели, за платежната система, за кредитния регистър и др.
Другото интересно е на стр. 47 където Искров казва: ….ако по време на проверката, извършена от тези фирми, се установи, че има големи кредити над разрешените от закона, свързани кредити над разрешените от закона, необслужвани, а декларирани, че са обслужвани тогава не се съмнявайте, че това нещо ще отиде от квесторите, не от нас, директно в прокуратурата”
Тук става въпрос за десетдневните проверки на трите фирми за консултации. Искам само да поясня на читателите, че принципно нарушенията за големите кредити се регулират капиталово, а не прокурорски. А фактът, че всички кредити в КТБ са обслужвани до поставянето й под особен надзор е категоричен. Дори в обратния случай проблемът отново е регулативен, а не прокурорски. Тук е мястото за малък коментар за работата на квесторите. Тяхната цялостна дейност и особено в аспекта на прихващанията подлежи на сериозна критика. Ако прокуратурата се заеме с този проблем ще извърши истински подвиг. Но едва ли. Другото много важно обстоятелство е, че БНБ нарежда на квесторите да осчетоводят обезценка на активите на КТБ, след последващите тримесечни консултации на трите фирми. Това решение е твърде наивно, като се има предвид изричното оповестяване, че тези оценки не могат да служат за счетоводни и др. цели.
– Интересно е изказването на Орешарски. Как ще го коментирате?
– Това е ключово изказване. На стр. 85 Орешарски казва: ….категорично няма да се съглася каквато и вина на кабинета да отиде в резултат на тази ситуация ……Напротив, ще се съпротивлявам ……ако тръгнем по този път ще обърна говоренето срещу банковия надзор какво е правил последните години и защо е оставил банките така. Това трябва да бъде ясно”
Забележителното е, че Искров и К.Христов мълчат. Защо ли?
Е, стана ясно. За сведение на читателите, банковият надзор препоръча поддържане на ликвидност от 20% спрямо депозитите на граждани и фирми няколко години поред извън официалната регулаторна уредба. И всички банки се придържаха към това. КТБ плати 1.2 млд. лв. заради криминалната атака. Оставаше само персонала на Банков надзор да направи жива верига пред банката. Но не е разписано в длъжностните им характеристики, пък и не ми дойде наум. А иначе, да. Топката успешно се прехвърли върху подуправителите и служител на Банков надзор. Никъде по света, при толкова много кризи не се е случвало подобно обвинение.
– Как да обобщим?
– Първо, решението за финансова подкрепа е правилно, защото е единствено. В противен случай и до ден днешен щяхме да измерваме еврото и долара в стотици или хиляди левове. Поради алчност и много меко казано безотговорност и безнаказаност, участниците в атаката срещу банките щяха да хвърлят държавата в хаос.
Второ, решението не обхваща по–никакъв начин КТБ. Съдбата на КТБ е решена преди това. Чрез „национализация” т.е. приватизация. Трето, не се предвижда никаква намеса от страна на акционерите. Четвърто, очертани са пунктовете, по които ще бъде отнет лицензът на КТБ, водещ до обявяването й в несъстоятелност, и не на последно място, кои ще са виновните. Има ясна заявка за това и като че ли съгласие.
Убеден съм, че във втората стенограма този сценарии ще се потвърди.
http://frognews.bg/inteviu/tsvetan-gunev-atakata-sreshtu-bankite-kriminalna.html
Въпросите са на Фрог нюз
