„Корупцията разкрива едно анти-социално поведение, толкова силно, че е в състояние да заличи взаимоотношенията и впоследствие пиластрите, които поддържат обществото: съжителството между хората и призванието да го развиват“. Това пише папа Франциск в предисловието на книгата-интервю на кард. Питър Търксън, префект на Ватиканското ведомство в служба на цялостното човешко развитие, с Виторио Алберти, озаглавена „Корозия“, която бе публикуванана 15 юни, в контекста на международния дискусия във Ватикана посветена именно на корупцията и организираната престъпност.
„Корупцията – пояснява папата – разрушава всичко чрез замяната на общото благо с един особен интерес, който замърсява всяка обща перспектива. Тя се ражда от едно покварено сърце и е най-лошото социално зло, защото поражда сериозни проблеми и престъпления, които засягат всички“. Папа Франциск се спира на етимологичното значение да думата „корумпиран“, която, казва той „ни припомня едно разкъсано сърце, опетнено от нещо, порутено като едно тяло, което по своето естество, навлиза в един процес на разлагане и има лош мирис“.
„Какво стои в основата на експлоатацията на човека върху човека?, се пита папа Франциск. „Какво стои в основата на упадъка и липсата на развитие? Какво стои в основата на трафика с хора, на оръжията и наркотиците? Какво стои в основата на социалната несправедливост и унижението на достойнството? Какво стои в основата на липсата на услуги за хората? Какво стои в корена на робството, безработицата, на небрежното отношение към градовете, общите блага и природата? Кой убива основното право на човешкото същество и интегритета на околната среда?“.
„Корупцията – отговаря папата – е най-често срещания език сред мафиите и престъпните организации по света. Корупцията е процес на смърт, който дава живот на културата на смъртта на мафиите и престъпните организации“, продължава Франциск, според когото „съществува един дълбок културен проблем, който трябва да бъде разгледан обстойно“. Папа формулира този проблем така: „Днес, мнозина не могат дори да си представят бъдещето; днес за младежите е наистина трудно да вярват в своето бъдеще, в каквото и да е бъдеще, и това важи и за семейството. Тази наша епохална промяна, това време на много широка криза, отразява една по-дълбока криза, засягаща нашата култура. В този контекст трябва да се види и разбере корупцията в нейните различни аспекти. От това зависи присъствието на надеждата в света, без която живота губи онзи смисъл на стремеж и възможност за подобрение, което я прави такава.
„Всички сме много изложени на изкушението от корупцията“, е обезпокоителният вик, който издига папа Франциск. „Дори, когато мислим, че сме я победили, тя може да се появи отново“. Ето защо – изтъква папа Бергольо – „човекът трябва да бъде видян под всеки свой аспект, не трябва да се разделя според неговите дейности. По същия начин трябва да бъде видяна корупцията, всичката и наведнъж, за целия човек, както в нейните пристъпни прояви, така и в политическите, икономическите, културните и духовните“.
Милосърдието „позволява да надминем себе си в духа на търсенето“, пише папата, който се пита: „Какво ще се случи, ако се затворим в себе си и ако мислите и сърцето ни не изследват един по-широк хоризонт? Покваряваме се, а покварявайки се, допускаме в нас да се загнезди триумфалисткото отношение на онзи, който се чувства по-добър и по-хитър от другите“.
„Корупцията – продължава папата – води началото си от една умора от трансцедентното, като един вид безразличие“. Това е и причината според папата, поради която „корумпираният не иска прошка. Корупцията се промъква навсякъде: от духовността на човека до неговите социални, културни, политически и дори криминални „среди“, и дори до онова, което най-много ни предизвиква: идентичността и пътя на Църквата“.
„Църквата трябва да изслушва, да се издигне и сведе същевременно над болките и надеждите на хората според милосърдието, и трябва да го направи без да се страхува да пречисти себе си, търсейки упорито пътя за своето подобрение“, рецептата на папата, който цитира големия богослов от миналия век йезуита Хенри Дьо Любак. „Най-голямата опасност за църквата е духовната суета – т.е. корупцията – която е по-опустошителна от проказата“, предупреждава папа Бергольо. „Нашата корупция е духовната суета, хладината, лицемерието, триумфализма, надделяването на светския дух над нашия живот, чувството за безразличие“, изтъква папа Франциск. Но именно с това съзнание ние, мъжете и жените в Църквата, можем да придружаваме себе си и страдащото човечество, преди всичко онова, което е най-потискано от последствията от престъпността и от общия упадък от корупцията“. За папа Франциск антидот за корупцията е „красотата, която не е козметичен аксесоар, а нещо, което поставя в центъра човека, за да може да изправи главата си срещу всички неправди. Тази красота трябва да се съчетае със справедливостта“.
Папа Франциск призовава „да говорим за корупцията, да разобличаваме злините, да показваме желанието да утвърждаваме милосърдието над злобата, любопитството и креативността над умората, красотата над нищото“.
Предисловието си на книгата-интервю на кард. Търксън папата завършва с апел: „Ние християните и нехристияните сме като снежинките, но ако се обединим можем да се превърнем в огромна лавина: едно силно и конструктивно движение. Ето новото човечество, това възраждане, това пресътворение, срещу корупцията, което можем да реализираме с пророческа смелост. Трябва да работим всички заедно, християни и нехристияни, хора от всички религии и невярващи, за да се преборим с тази форма на богохулство, с този тумор, който разяжда нашия живот. Наложително е да го осъзнаем, а за това е нужно възпитание и милосърдна култура, нужно е сътрудничество от страна на всички според собствените възможности, дарби и креативност“.
http://bg.radiovaticana.va http://afera.bg
